На обща база

Добър живот

В края на миналата година ме уведомиха, че есето ми Какво е добър живот и как да го постигнем? е на 10то място в конкурса на Гьоте Институт и Панорама, за който го бях подала. То, оказа се, дели това почетно място с още един текст, за което аз се пошегувах, че съм 11та от 10 възможни. Ето класирането тук:
http://www.goethe.de/ins/bg/bg/sof/kul/mag/lit/20675516.html

Тъй като текстовте след 5ия не подлежат на публикуване от организаторите, аз ви пожелавам през 2016 да живеете добрия живот според публикуваното тук:

Какво е добър живот и какво би трябвало да направиш, за да го постигнеш?
Често доброто и хубавото се възпиремат като абсолютни величини. Това е добре, това – не; едното е хубаво, другото не е. В действителност обаче доброто, а по неизбежност и добрият живот, са относителни понятия. Изпълват се със съдържание само в плана на сравнението.
Например: С моето семейство (ние сме мъж, жена и дете*) обитаваме двустаен апартамент и паркираме по тротоарите около блока десетгодишния ни автомобил. Някой състоятелен човек, който има къща с гараж, би казал – мизерия, даже нямат стая за всеки и всичките са с една баня….не искам да знам какво е сутрин! И това ми било хубав квартал – изпочупени плочки, не можеш да минеш пеша, навсякъде коли, места за парикиране – няма. Обитателите от някоя фавела обаче биха казали друго: в блок са, сметките са винаги платени…близо са до парк, карат и кола – явно имат някакъв гръб, това как да го нарпавя аз сам!? Баща ти трябва да е имал преди тебе…
Сега в България влизат доста чужденци. Всички те търсят по-добър живот. И без да знаят носят сравнението – по-добър живот. По-добър от този, който са живяли….или по-добър от този, който България предлага, по-хубаво е в Германия. Винаги има и по-добра възможност. Наскоро аз пък имах възможност да се запозная с един от тези хора. Нека го наречем Ахмед.
Според него месеците в България са сред най-хубавите моменти в живота му изобщо. Как така? Това са месеци в български бежански лагер….звучи гадно. Е, всеки, който е отсядал в българска хижа знае какво е „гадно”. Ето че в бежанския лагер е по-добре. Там има и някакво доброволческо училище, покрай което сноват сумати хора – представители на НПО-та, българи, западняци, момичета, момчета, все млади. Разбира се има и още много бежанци – мъже, жени, деца…доста деца. Покрай цялата тази шарения същият Ахмед се отказва от депресивното лежане в стаята си на леглото, което вече е намразил и започва да участва: Да се кара на децата, когато са шумни и пречат на учителката по английски или рисуване; да ги гушка, когато са тъжни; да превежда на тоз-оня; да контактува с разните там бели западни пришълци и български доброволци. И някъде между бързането за статут + полет и бягането от войната става част от една въобразена общност, опознава един град и заобичва един свят, който вероятно дори не съществува извън сърцата на участниците. И ето така живее тези месеци от живота си, които определя като най-хубави и най-интересни.
Чудото на живота е, че никога не спира. Дори когато нападнат родното ти място с фосфор и пропаганда – и да ти се иска животът да спре – няма как. Когато бягаш през границите – не спира. Когато се разминаваш по улиците с хора, които бързат, защото голямото жилище и новата им кола се откупуват с корпоративно време, което се откупува с лично време – животът пак не спира. Може дори да бърза повече от бързащите и да ги надбяга. И докато не-бързащите чакат, защото шансът може и да им се усмихне – те не са от богато потекло; какво да правят освен да чакат шанса! И тогава животът не спира, пак си тече и тече.
Кой е добрият живот….всеки вид ежедневие може да се разбие до точките на битовото си неудовлетворение. Всеки вид живот може да бъде деконструиран до несъвсемсъзнаелен и живянпочуждиправила. Но добрата новина е, че и всеки вид живот може да бъде пълният, хубавият живот. Външните му белези и маркерите, през които го разпознаваме, почти не играят роля. Животът, котйо ни кара, да го заобичаме, докато тече, по средата на който осъзнаваме колко силно участваме – това е добрият живот. Останалото са опаковките на живота.

*бяхме тогава, сега сме мъж, жена и две деца

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *