Общество, медии, популярна култура

Проблеми на примитивизма

Нарочно пропуснах името Динко в заглавието, първо мислех да е „синдромът Динко”. Истината е обаче, че той е просто някакъв random guy, на чийто гръб всички, че и известни медийни лица, трупат имидж на еди—какви—си.

Проблемът, за който този човек стана емблема, е проблем на примитивизма. Представете си душевността, която няма достъп до нищо, което говори езика й, която е преживяла цялото си детство, без да опознае собствените си модели. Да, душевността, защото колкото и да е елементарен човек, психоменталният поток, който е вътре, не спира. Колкото и просто да е устроен света му, всеки има нужда от общност и цел. Музика, рисуване, писане, четене, танц или спорт, планинарство, наука и т.н., изобщо всяко нещо, което носи творчество и дисциплина, постоянство и старание, то ни учи да познаваме себе си. Всички тези неща могат, дори само едно от тях, ако е редовно практикувано, може да ни научи да канализираме поривите си. А пориви има всеки: тестостеронът не спира да се влива в кръвта, естрогенът също, зъбните колелца поскърцват и колкото по—малко градивни инструменти има човек, в толкова по—тъпи дейности оседлава безспирния си по неизбежност вътрешен живот.

Самозваните патрули по границата вероятно са до голяма степен искрени в намеренията си: в наивната си простота не един бабаит вярва, че прави правилното нещо. Нима и вие не вярвате на възглеците си? И точно тук идва проблемът: комерсиализмът ни учи, че имаме право на всичко, индивидуализмът, че винаги сме прави. А обикновеният примитивизъм добавя в рецептата липсата на нравствен ориентир. В резултат нелепи и дръзки действия на хора, които не се съмняват в себе си, могат да се наблюдават ежедневно.

Животът, обогатен с екстри на цивилизацията, живян от хора с некултивирана душевност, е всъщност псевдоцивилизован. В такъв живот караш кола и се биеш на пътя, а би трябвало да яздиш кон и да носиш стрели на гръб. В такъв живот обгазяваш мерата с ATV, ловиш най—лесната плячка от хора, а в душата си трябва да си разсилен в БРЦК. Някъде в тази душа може дори да има такива мечти. За жалост съвременният живот вкаменява повечето символи на колективното несъзнателно до такава степен, че индивидът губи достъп до тях. Комбинирано с липса на култивираност, на работа над индивида, това създава човеци, които посягат към най—примитивните форми на изява и търсене на удовлетвореност. ПатрЕотизмът и насилието трябва да разглеждаме просто като изразни средства, родени от поколения, възпитани в недоосъзнат примитивизъм.

И въпросът: как да гледаме на такива хора? Ако ние, които и да сме тези „ние”, считаме, че сме носители на душевност от малко по—висок порядък, единственият адекватвн подход е да търсим начин да ги култивираме. Невежеството, голямото интекектуално и душевно невежество, което битува наоколо, не може да се промени чрез надменност. Може да се промени само с усилия и ясни коригиращи мерки…или, както казва Светльо Витков „Човек се става с бой и труд”.

One thought on “Проблеми на примитивизма

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *