Познание и учения

Булшит наука

По NG в предаване, чийто партон е Стивън Хокинг, се говори за “машината на живота”, в небезизвестния I fucking love science ни посвещават какво от научна гледна точка се случва с връзката ни, когато имаме дете (за жените говорят, и то с лошо, моля ви се), а и множество специализирани медии за популярна наука мине се – не мине и публикуват нови “научни разкрития”, че хомеопатията не била благонадеждна. Какво е общото между трите неща? От една страна вървят, имат отзвук, но по-важно, по същността си представляват истински неподправен булшит.

Легитимирането на едно познание, чрез оплюването на конкурентни методи и опитите научни подходи да се прилагат с тотален обхват в житейската практика по-скоро дискредитират сериозната научна мисъл. Популяризирането на научното познание чрез подобни подходи води до масова профанизация на сериозни възгледи, а не до повече разбиране. В окото на масовата публика научната истина работи точно по “Митолии”-те на Барт: митът (в семиотичен план) деформира значението, заличава причинно-следствения произход на нещата и прилага един “откраднат език” върху произволно избрана реалност. Ето основните проявления, а и следствия:

Грешно избран патрон/тема

След като се поизчерпа откъм физика, Мичио (според някои Мичиу) Каку се насочи към дебрите на съзнанието. “Бъдещето на ума” (Тhe Future of the Mind) e последната/поредната му книга. По-подходящо би било под това заглавие да публикува например Карл Густав Юнг. Последното, издадено от него на български, “Скритият аз“, казва доста повече за бъдещето ъф дъ майнд, което дали е “ум” или “съзнание”, все още никой не е категоричен. Този случай, както и няколко подобни със Стивън Хокинг (който иначе ме изпълва с умопомрачително уважение) очертава една от проблемните праткити: избиране на говорител от природните науки по хуманитарни въпроси и теми на духа. Да, тук физиката на елементарните частици и теоретичната космология са от най-предпочитаните! Вероятно това се дължи на факта, че някак смътно навяват на нещо нетленно и духовно, което така отсъства и качествено и количествено от днешния живот.

В друг пример хуманитарните лица просто не съществуват. Кому е хрумнало да направи поредицата “Космос” с позовавания на Нютон и Фарадей, Галилео и Сесилия Пейн, но “Историята за Бог” без Мирча Елиаде и вече споменатия Юнг; с разни легенди за Буда и Исус, но без философията на Нагарджуна или Патанджали, или дори без Декарт и Тома Аквински? Вероятно е хрумнало на някого, който просто не ги е чел.

В допълнение в публичното присъствие на науката и знанието има още: 1. Дълбоки асиметрии между природа и култура, т.е. наука е сякаш само природната такава; 2. Произволни семантични заемки между живо и механично (животът работи като една машинка, мозъкът е като компютър и други директни препратки с потенциала на нелепици). Всичко това често води до странното съвременно явление на почти религиозно “вярване в науката”, за което тук си има отделен текст.

Смесване на теми

Астрономия и астрология са две думи, които нямат място в едно изречение, освен ако не говорим за архаичния човек. Опитите да се направи астрономията сериозно нещо, обяснявайки колко е жалка астрологията, са всъщност квинтесенцията на жалкото. Сама по себе си астрономията е ужасно интересна дисциплина, която изобщо не се нуждае от такъв род легитимации. Хората, които ги правят, за жалост, без да усещат, излагат себе си.

Астрологията от своя страна е занимание, посветено на човешката душевност и облечено не в законите на каузалността, а на синхроничностите. За да се разбере тази постановка, е нужно малко предварително знание и нагласа, точно както малко знание и нагласа са ни нужни, за да разберем например, че енергията на вакуума идва от постоянното възникване и взаимна анихилация на частици и античастици. Разбира се хороскопът ви в жълтия вестник е точно толкова валиден, колкото и разкритя за Айнщайн в същия тип издание.

Редукционизъм

Редуцирането на теми, идеи и възгледи за обществото, културата, психиката, индивидуалната и групова душевност до конкретните им материални проявления е симптоматично за свръхматериалистичния късномодерен свят. Говорейки за материализъм, нямам предвид сребролюбие (което е съвсем друга тема), а концепциите за първичност на материалното начало. Неврозите се „лекуват” с хапчета, ключът от палатката се търси в биохимията на мозъка, успешният живот минава през колеж и кариера и още по—лошо, колежът е нужен тъкмо заради кариерата и се обезсмисля, ако не го осребриш чрез нея. Да не забравяме пирамидата на Маслоу, венец на материализма във всичките значения на думата едновременно. Ако Пирамидата беше вярна, Полинезия с бедната си на калории храна нямаше никога да създаде собствена духовна култура. Редуцирането на идеите и нематериалното до конкретни материални светове е устойчиво явление и за него неслучайно има и термин, а именно – редукционизъм. Психиката не е епифеномен на мозъка, властовите неравенства на половете не се дължат на еволюцията, а изключването и маргинализирането на малцинствата не е породено от гена им. Огромна част от нашата реалност е социокултурна по произхода си и има общо с природата дотолкова, доколкото човекът сам по себе си е естествено явление, както и неговите общности.

Една метафора за финал

Представете си разговор между композитор и аудиоинженер. Какво разбира всеки от тях под “музика”. И ако вие слушате музика, каквато и да е, бихте ли казали, че единият може да свърши работата на другия? Музиката не е касетката или компакт диска, не е usb-то, единиците и нулите. Те ни трявбат, за да я чуем, да, но тя е нщо друго. И ако тук някой се готви да каже, че е математика, вероятно това е, защото никога не е слушал виетнамска народна музика, или китайска, или японска. Освен всичко друго музиката е и семантика, странна и непреводима, но осезаема, дори когато е неразбираема.

По същия начин човекът не е ДНК-то си. Психиката не е невроните ни, чувствата не са невротрансмитерите ни, културата не е адаптивен механизъм, изпуснат от контрол. Стивън Хокинг и Мичио Каку са физици, а не изследователи на съзнанието, не ходим при гинеколога за парадонтоза и не се обръщаме към готвач за ремонт на електроинсталацията ни.

Идентичността на образовани и разумни не ни задължава да мислим и твърдим, че материалното е първично и то поражда всичко друго. Нека не забравяме, че колкото по-навътре в материята навлиза науката, толкова повече въпроси за нейната същност и природа изникват.

2 thoughts on “Булшит наука

  1. Беше ми приятно да прочета този текст. Защото наистина има булшит наука и то в огромни количества, често продуцирана от наистина безспорни научни авторитети.
    Но аз лично не разбрах – имаме проблем с това, че науката се опитва да обясни света, включително онзи свят вътре в нас, чрез научни методи или нещо друго? Или е проблем, че физиците се занимават с нещо различно от физика?
    Да, науката не е в състояние да отговори на много въпроси, които са важни за нас и са свързани с някои от най-интересните състояния на мисълта и чувствата ни. Да, много утвърдени учени са изпадали в нелепата ситуация да се занимават с глупости и да пилеят тонове усилия и време за тях (Нютон е първият пример, за който се сещам), но това не причина да обявяваме, че физикът Хокинг няма право да се занимава с неща извън физиката. Дали е прав е друга тема и може би повод за изследване, но дали това прави опитите му извън физиката булшит-наука?
    Иначе, безспорно е, че има “булшит” наука, псевдо-наука, квази-наука. Декларират се резултати без да са налице необходимите и достатъчни условия, за да бъдат приети тези резултати за научни – метод, релевантност и репликация. Но нима не е такъв тъкмо случаят с астрологията и хомеопатията (и още много)? Ако трябва да съм максимално точен спрямо текста ти, науката наистина започва с натрупано предишно знание, но комбинирано не с нагласа, а с нова хипотеза.
    Иначе, “популярната наука” е нещо много готино, когато се прави от добри учени и е поставена на добра научна основа. Да, “Историята на Бог” е слаба поредица, но според мен не заради липсата на Елиаде и други стари и нови мистици с дар слово, а заради твърде силната елементаризация и прекомерната политическа коректност. За разлика от “Космос” (и двете версии). Но и в двете има наука, макар и в различни дози и с различно поставен акцент. Смесването на теми е следствие от аматьорския подход на учените към популяризирането на науката и на накадърността на медиите, а не причина за наличието на булшит-наука. Редукционизмът е просто метод, който е невинаги приложим и е доста рисков, но има своите достойнства.
    Променящата се среда променя и нас, и нашите съзнания, а така и ние променяме средата си. Кръгче някакво се получава. Съгласен съм, че това прави изучването на “вътрешния свят” на човека изключително трудно, може би дори практически невъзможно, освен в ретроспективен смисъл. Но само може би. (Астрологията, хомеопатията и метафизиката, впрочем, твърдят точно обратното и дефинират “закони и правила”, които имат претенцията да са обяснение на някои от тези “необясними” неща, макар да противоречат на други научноустановени факти, които правят дори самото практикуване на астрология, хомеопатия и метафизика изобщо възможно.)
    Такива работи си мислех, докато четях текста ти…

    1. Щом някой чете и си мисли работи, значи го приемам за успешен пост =) Благодаря за вниманието.
      Понеже има един добре открояващ се въпрос: имаме проблем с това, че науката се опитва да обясни света, включително онзи свят вътре в нас, чрез научни методи или нещо друго? и после поток с повечко въпроси, аз ще отговоря само на добре открояващия се, за да не прекалявам.
      Имам (аз лично) проблем с концепцията за всевластност на природонаучното знание. Само по себе си това представлява идеология. А идеологията, знаем, е способна да поведе в грешната посока много велики умове.

Leave a Reply to Шварц Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *