На обща база

Корпоративен език

Спомняте ли си говоренето на Симеон II … лее се като народна песен и не казва нищо като песен на Мери Бойс Бенд. Още когато създадохме Националното движение, ние имахме визията, и тогава, а още повече днес, целта ни беше да достигнем до много хора с тези идеи, които ни вълнуваха в същия период от съзряването ни като партия, дори и да не сме партия в пълния смисъл на думата. Ко речииии? Какви са всъщност идеите, за каква визия говорим и кой по дяволите ваш период, че то ви имаше от оня ден, когато вече говорехте така и то в отговор на конкретни въпроси по конкретни теми. Смутът беше голям – никой нищо не разбираше: Нито средният журналист, нито средният зрител/слушател/читател; Значи ще да е нещо уау, несъзнателно се прокрадваше. Днес политиката говори малко по-иначе, но из тези дебри всички бродим често-често. Ето защо аз ще заходя малко из други словесни джунгли – тези на корпоративния език.

От една страна броят на хората, изложени на него, започва да става статистически значим с напредването на чуждите инвестиции у нас, от друга страна публично същият е все още малко разпознат като самостоятелен жанр. В случай, че не сте се срещали с този език, помислете си за езика на комунистическите лозунги и веднага ще ви изясни, че никое повторено и преповторено говорене не остава без последствия в колективното съзнание. Битуването на езика в човешкия свят и езиковото битие на човешките явления са семиотични към философски въпроси, така че от конкретиката на мийтинг спейсовете, в които клокочи корпоративна реч, ще стигнем до селенията на когнитивната безпомощност на душата, която тази реч поражда. Това, разбира се, както повечето пъти, ще стане в стройни последователни точки:

  • От словотворчеството към словоблудство

За новото, което възниква в икономиката и трудовата практика трябват нови думи. Аутсорсинг, например, е дума, която английският език ражда не по-рано от 70-те или 80-те години на 20 век. Това е явление, думата описва реалност, а освен това ясно кореспондира с понятието в главите на говорещите. Това, което популярно наричаме връзката дума-понятие е на семиологичен език връзката означаващо-означаемо. Наличието и на двата компонента – дума (или означаващо) и представа/понятие (или означаемо) е от ключова важност, за да функционира цялото. В 21 век обаче създаването на нови думички се увеличи далеч отвъд смислово нужни такива като „аутсорсинг”-а, а създаването на цяла нова фразеология, която да увлича служители и клиенти, направо избухна. Само дето не знам някой да се е увлякъл много-много, освен създателите-говорители…

Най-характерен за тази нова фразеология е нейният синтаксис, който сякаш липсва: value chain footprint са три думи, които изглеждат добре една след друга, само ако са отделени със запетайки, но в корпоративния език цялото се ползва като израз за нещо. Не е сигурно какво… Думата excellence също не се свързва смислово с коя да е друга дума, а има определена “валентност”, която позволява свързване само с думи, в комплект с които се изгражда смислена фраза. Клишето customer excellence обаче не отчита този факт, че даже има и свой customer excellence manager, който очевидно се занимава с това всички клиенти да са превъзходни. Блазе на екипа му – работи само с превъзходни клиенти, а не с онези задници, дето ние се трепем с тях…. За това полусмислие са виновни не самите думи, а означаемите зад тях – представите, които трябва да се свържат една с друга, за да се роди словесният смисъл. Това, което корпоративното говорене прави, е първо да произвежда означаващи – самите буквено-звукови конструкции на думите – ограбени от означаеми, т.е. вокализации, зад които няма семантика. След това този нов език на глобалния бизнес навързва отделните вокализации в едно по-голямо каканижене, неподвластно на синтактични правила. Не, вие нямате проблем с концентрацията и не затова заспивате на сесиите на регионалния мениджър. Имате здравословен усет за семантика и синтаксис, дори и да не сте подозирали, че отегчението ви може да се нарече така!

  • Погубени в превода

Както забелязахте, подбраните тук примери бяха на английски – това не е случайно. Английският е универсалният език в корпоративния свят и това не е лошо. От всеобщ езиков “код” има нужда, ясно е, че не всичко може да бъде преведено на всички национални езици. Освен това така за целите на бизнес-развитието си знаем кой е основният чужд език, който ни трябва. Когато започнем обаче да адаптираме за работниците или за клиентите си, тази универсалност изчезва. Далеч не всички разбират мисли, формулирани на английски, да не говорим за буквално и некадърно преведени такива. Освен това английският е доста кратък в сравнение повечето (поне европейски) езици и печатните или онлайн материали заемат различно по размерите си пространство на хартията или екрана, когато са на английски и когато са например на български. Ако добавим към това и текстовете, създадени в посочения в предната точка стил, положението окончателно потъва. Една огромна част от корпоративните послания, за чието създаване се влагат организирани усилия, бюджети и труд, се превръща в нещо окастрено по формални критерии (няма място), нагодено на думи (преведено буквално от английски) и неразбираемо в замисъла си (създадено в оригинал на безсмислен език). Какъв е финансовият отпечатък на всичко това върху корпорациите е повече от трудно да се сметне, тъй като мнозинството от променливите в необходимото уравнение са трудно измерими или дори неуловими като участващ фактор. Сигурно е обаче, че мотивационни подходи, корпоративни програми и какви ли не текстове с маркетингова цел се създават ежедневно в огромни количества в световен мащаб, като зад всичко това стоят човекочасове и пари.

  • Булшит генератори

Да видим малко примери: collaboratively benchmark adaptive deliverables или в сътрудничество да намерим база за сравнение на адаптируеми резултати. Но преди това нека първо efficiently cultivate cross-platform human capital или ефикасно да отгледаме многоплатформен човешки капитал. Но да, разбира се, в крайна сметка не е възможно да доставяме резултати, които са адаптируеми, ако човешкият ни капитал не е многоплатформен. Също така имахме тази визия, когато създадохме Националното движение, още тогава, а много повече и днес. Ама така е, разбира се, всички сме съгласни, кратки аплаузи и обратно по работните места! Иначе горните фрази са създадени с един от няколкото генератора на корпоративни глупости, достъпни онлайн. Можете да ползвате такъв, който ви дава множества от наречия, глаголи, прилагателни и съществителни, които да комбинирате произволно или пък такъв, който сам генерира поредица от случайни твърдения. Генераторите идват да покажат, че целият този език е граматически правилен и алгоритмичен, както и че стъпва на определени “тухли”, които се редят по всевъзможни начини. Не знам какво би казала по въпроса генеративната граматика на Чомски*, но здравият разум сочи, че всички тези изказвания артикулират предимно и основно корпоративната принадлежност на говорещия – квинтесенция на всяка от получените фрази отвъд изплъзналия се смисъл.

Каква изобщо би могла да е целта на всичко това? Как така хора с ум, с достъп до ресурс и власт за взимане на решения постепенно създадоха цял нов език, който нито обяснява, нито продава, нито води и помага, но неуморно шества в трудовото ежедневие на милиони по света? Налага се по необходимост да отнесем това към естествените явления, свързани със заплитането и усложняването на средата и амбициите на индивида в нея. Какво става на терена на словесния език е много обхватна тема, която дълбае към душевността на масите: Замислете се например какво точно изведе ниския регистър на почит в политическото говорене у нас – отговорът на това би бил не по-къс от няколко страници за реалностите на народопатологията. Същото важи и за корпоративния език: Неговата роля и място отразяват душевността на създателите и потребителите му или поне части от нея, към които той се захваща като с вендузи. Да растеш в кариерата, да визионерстваш и да участваш в “големи неща” – големи данни, големи печалби, големи пазари – често срещана цел, за разлика от готовността да взимаш големи решения и да носиш големи отговорности на практика – изключително рядко срещана нагласа. За да разбираш големия контекст от малката си позиция, ти трябва език-мост, за да въобразиш себе си като този, който сбъдва мечтата за просперитет, ти трябва език, чрез който да симулираш един свой не/възможен Аз. Най-важната характеристика на цялото това говорене е фактът, че то не изисква зад него да седи реалност. То си поставя и постига фантазмени цели, които нямат нужда да кореспондират с материалната действителност.

Изтъканата от евфемизми и заобикалящи клишета корпоративна реч има своите ефекти, които стават все по-масови с предлагането на все повече и повече работни места в корпорации. Той учи мисълта да заобикаля проблемите, като ги преформулира словесно и търси мними решения. Изначално ролята на езика е както да опосредства, така и да съизгражда реалността. Понякога да ни помага да я променяме, да си я въобразим другояче, но неизменно да налага върху нея своята матрица и да прави самата реалност достъпна в конкретен нормативен вид. Ако ежедневният език ни приземява и дисциплинира в ролите ни, а сакралният ни извисява и помага да се трансцендираме, ако забраненият език (например псувнята) ни помага да компенсираме неудовлетвореност, а чуждите езици да добавим нова гледна точка, то какво прави корпоративният език? Основополагаща за корпоративния език е симулацията. Тук и друг път е ставало дума за това, че милиони хора по света (в България вероятно десетки хиляди) работят ежедневно в глобални корпоративни структури, без да могат да усетят никаква връзка между труда си и неговия продукт, а вероятно и без такава връзка изобщо да съществува. Симулацията на “големите дела” и дори на обикновените постижения е именно ролята, която корпоративният език си присвоява: симулирането на целесъобразност, резултат и продукт на труда, съчетани с потупване (или потъпкване?!) по рамото за добрите резултати… Благодарим ви, че отново дадохте повече от себе си, отколкото ние поискахме – вашата страст за резултати ни прави номер едно за нашите клиенти, примерно.

 

*освен с политическата си позиция и задълбочената критика на неолиберализма Ноам Чомски е известен с теорията си за генеративната граматика – основната му работа като лингвист.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *