На обща база

Боклук

От седмици се канех да питам в социалните мрежи „Хей ФБ/туитър, кажете, знаете ли какво става с боклука от разделните кофи?”. Въздържах се, защото перспективата да последва лавина от незапознати, но нахъсано оплюващи отговори, ми се струваше твърде близка. И както става понякога в живота, когато мислиш-мислиш за нещо, то вземе, че те намери. Получих покана от Екопак да се включа в тяхно събитие, с което целят да достигнат до блогосферата. И ето, че сега аз мога поне донякъде да отговоря на въпроса за разделно събрания боклук. А вие чудили ли сте се?

Започвам с това, че разделно събраният боклук се рециклира. Басните за последващото му смесване се раждат някъде между недоверието към традиционния бизнес със сметоизвозването, градските легенди и инерцията на навика за общо изхвърляне. Цялата система за разделното изхвърляне е част от така наречената „разширена отговорност на производителя” – понятие, въведено в Германия още през 1991 г. Това означава, че производителите на пакетирани стоки трябва да осигурят последваща полезност на процент от своите опаковки. За България този процент е 60. Т.е. ако произвеждате (или внасяте) безалкохолни, мляко, каквито и да е разфасовки хранителни продукти, ел.уреди, козметика, играчки и други потребителски стоки, вие трябва да можете да удостоверите, че сте осигурили преработката на 60% от опаковките. У нас това може да стане по различни начини, най-общо казано като работите с държавата, общините и лицензирани компании. Множеството големи бизнеси предпочитат лицензираните компании, защото са по-изгоден и по-гъвкав вариант. Продажбата на получената вторична суровина е нещото, от което тези компании печелят, печалбите им обаче по закон не подлежат на разпределяне, а служат за развитие на дейността. Лицензът се защитава ежегодно чрез достигането на общия целeви обем рециклирани опаковки.

разделно събиране на боклук
Отпадъци от опаковки на площадката на Екопак в района на гара Искър

Ето още малко факти, за да добиете представа за рециклирането на опаковки в България:

– в момента у нас оперират 5 лицензирани компании, които са плод на самоорганизацията на бизнеса – групи заинтересовани фирми основават своя компания, за да се справят с поставеното законово изискване;

– работи се с две системи: двуцветна/двуконтейнерна и трицветна/триконрейнерна;

– с 16 671 контейнера в 85 общини, покритие на 2 575 000 души и 52% пазарен дял Екопак е най-голямата такава компания у нас. Оперират с 19 сепариращи линии, 15 от които собствени. Останалите 4 фирми покриват оставащите общини, население и дял от пазара.

Извозването, отново според нормативната уредба, се извършва от традиционните сметосъбиращи фирми….но с други камиони. Технически е невъзможно събирането на металните сиви контейнери със същите камиони и оттам смесването на разделно събран с общ боклук (повдигащи механизми, изсипване и т.н.). Смесването на хартия с метал и пластмаса не е особен проблем, тъй като в двуконтейнерната система те са смесени по начало. И в двете системи отделено остава стъклото. Обичайна практика е стъклото да се събира с отделни камиони, пригодени за тежестта му, а пластмасата и хартията с едни и същи, но в различни дни и с обозначителни табели „Днес събираме ….”, съответния тип отпадъци.

разделно събиране на боклук
Извозване на отпадъците от цветните контейнери

Последен опит да ви убедя, че си струва да отделяте за разделно изхвърляне поне опаковките, с които ще ви е лесно и бързо (буркани, шишета, туби от минерална вода, кенове и консерви, кори от яйца и други подобни), чрез последна порция факти:

 

– 50% от пластмасовите опаковки се изхвърлят веднага след еднократна употреба;

– от България ежедневно се изхвърлят 3 тона отпадъци в Черно море;

– до 2050 г. теглото на пластмасата в океана ще подмине общото тегло на рибата в него. Сигурно сте чували за островите от пластмаса в Тихия океан – повече отвъд митовете за тях можете да прочетете тук.

Да се погрижим за собствените си боклуци е най-важното и постижимо нещо, което можем да направим срещу тоталното обоклучаване на средата ни и на планетата като цяло: разделно събиране на опаковките; предоставяне на стари електроуреди на фирмите-специалисти (идват на място, изнасят и извозват, като предоставят и ваучери за отстъпка от нови покупки); изхвърляне на батерии на указаните места в магазините; предаване на стари дрехи за преработка на влакната (предлага се в H&M и отново носи ваучер за отстъпка). Не бързайте да казвате „аз нали плащам такса смет” – тя няма никакво отношение към никоя от посочените пътеки. Разбира се в цената на всеки пакетиран продукт влиза такса „рециклиране”, но колкото и пъти да я заплатим, опаковката няма как магически да се оползотвори, ако не я изхвърлим по начин, който позволява това.

Без значение колко съмнения към родните практики около боклука можем да имаме – къде повече, къде по-малко основателни – относно разделното събиране вече няма място за размисъл. Когато бъде пресушена, традиционната българска бутилка от Кола с капачка от Фанта, в която има ракия, нека жизненият й цикъл завърши в разделната кофа – за благото на българската природа и самочувствието на гражданина.

17 thoughts on “Боклук

  1. Благодаря за изчерпателния материал. Аз не съм спряла да събирам разделно. В този ред на мисли, имате ли идея какво се случва със завода за преработка на отпадъци в София?

    1. Здравейте, доколкото се ориентирам в цялата тема, този завод е или общинско или държавно начинание, т.е. не е на частна компания. За жалост не знам как точно действат държава/община и до къде са на етапа.

  2. Nishto ne razbrah. Imalo Ekopak i drugi?!? Bil se subiral razdelno, no ne suvsem., e, zachetoh se, blagodarq Vi!

    1. 🙂 моделът е малко сложен, да. Общо са 5 фирми, най-голямата, горе долу колкото останалите взети заедно, е именно Екопак. Важното е, че всичките съществуват, за да рециклират, независимо от това дали част от разделните отпадъци се смесват помежду си в някой от етапите. В крайна сметка не се смесват с общия боклук, което хората понякога си мислят.

  3. А нещо повече за самите отпадъци? Кои са подходящи за цветните кофи, кои не са? В какъв вид е допустимо да се изхвърлят, в какъв е недопустимо? Какво се случва с мазнината по опаковките? Етикетите – има ли значение дали остават на опаковката или се махат?

  4. Отпадъците от опаковки са подходящи, всякакви опаковки: пластмасови шишета, консервени кутии, картонени кутии, пластмасови тарелки от бисквити, яйца, кенове, буркани, стъклени шишета, които не се връщат. Етикетите не са проблем.

  5. Най-много неща за рециклиране имат фирмите , но не им се предоставят безплатно кофи – защо ? Все пак никой няма хем да плаща такса смет , хем допълнително за кофа за да рециклира за да може някой друг да печели от това … безумно е просто

  6. За жалост не мога да отговоря подробно на такива въпроси, защото не съм чак толкова навътре в темата. Ако вие сте представител на фирма, която има нужда от кофи, пробвайте да се свържете с лицензираната компания, която оперира в близост до вас. Така вероятно ще получите поне отговор, а може би и някакво решение.

    1. Да , имам фирма и голямо желание да рециклирам , в района където се намирам изобщо няма жълта кофа , няма и за стъкло . Затова се свързах и искат 60 лв на месец – за една кофа :/

  7. Бих искала да попитам как се процедира ако в контейнерите за разделно събиране попаднат и други отпадъци, примерно фасове. Забелязала съм, че едни мадами изхвърлят в контейнера за стъкло и други, различни от стъкло, отпадъци.
    Благодаря предварително.

    1. Това се оправя на сепариращите линии, ясно е, че винаги може да се случи дори и неволно да попадне нещо друго…

  8. Ако имате предвид кои са тези, които изкупуват вторичната суровина и я вкарват в производството си, не мога да отговоря. Иначе ако става дума за първоначалната обработка, това става на сепариращите линии на Екопак, Булекопак и т.н.фирми.

  9. Действам според принципа да правя каквото трябва, пък да става к’вото ще. Събирам разделно откакто има цветни кофи ( у нас още е лесно, виждала съм бутилките да се събират разделно според цвета на стъклото, хартията според вида й и т.н.). Питам се обаче, къде е по-добре да изхвърлям неизмитата пластмаса – за рециклиращите вероятно е по-добре бутилките от олио, мляко и др. да са чисти, (определено нямам желание да ги мия), от друга страна не искам да замърсявам с пластмаса биологичния боклук и ги хвърлям в жълтия контейнер. Нещо против?

    1. От това, което можах да разбера, съдя, че остатъците по пластмасата не следва да са проблем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *