Тревогите на пола

Говори полът

„Женчо” и „мъжко момиче” – два израза за двата пола, в които ясно и синтезирано си проличава как езикът артикулира пола. Най-общо казано – тенденциозно. Символният капитал на мъжкостта може да положи своя облагородяващ отпечатък върху женското. Обратното обаче е словесно невъзможно.

Да, вярно е, съществува и думата „мъжкарана”. Тя сочи, че при усвояването на мъжки характеристики за жената има терен за грешка – може да възприеме погрешното…мъжкарството, вместо мъжеството. Мъжественост, мъжкарство, мъжество – фините нюанси на нещо, което в реципрочната ситуация е само и единствено „женственост”. Тя не просто е винаги неуместна като елемент от мъжа, но и притежава видимо по-бедна словесна палитра, предполагаща по-скромни заложби или поне заложби в аморфен вид. Когато мъжът проявява качества, мислени като женски, но в положителен ракурс, това също не се кодира езиково от дума, съдържаща намек за женственост, т.е. няма аналог на „мъжество”-то. Говорим за „човешко лице”, „гъвкавост”, „емоционална интелигентност” и какво ли още не, защото да кажем за мъж, че се е проявил като жена, би било жива обида. Друго е жена да се отличи с мъжка постъпка.

Езикът неусетно формира начини на мислене, в които имплицитно са насложени пластове неизказани представи за света. В битието на този, който казва „тя прояви мъжество” и „той беше женчо”, жената е способна на смелост и доблест само по изключение. Принципно те са реквизити на мъжкото…как да не мислите така, като думите ви го казват! И ако някои от колоритните думички, описващи двата пола, не съществуват на много езици, то изразът „като момиче” е международен: Риташ като момиче, играеш като момиче и най-общо правиш нещата като момиче, което никак не е имиджово. Nike, Always и други брандове неотдавна направиха сблъсъка с този речеви навик основа на свои реклами. Три много добре заснети и убедителни минути можете да видите тук.

Дълбочината, в която навлиза езикът, минава доста отвъд думите, с които говорим за мъжкото и женското, за мъжете и жените. Връзката между език и менталност е всеобхватна. Ето защо езикът постоянно оформя пластовете съдържание, които са вложени в пола, дори когато изобщо не разсъждаваме за това. Всъщност най-вече когато не разсъждаваме. В това е силата на отпечатъка, който езикът оставя върху социалните конструкции на пола: Скланяне по род и число, местоимения, правила как може да се изразим в една и в друга ситуация. Например на български, казаното в мъжки род обхваща всички, а казаното в женски – само жените. „Приветствам ви, скъпи студенти!” Колко по-чисто е на английски, бихте казали – изразът Dear students не се интересува от пола. Сексизмът обаче не идва автоматично с езика, а по-скоро с употребите му. Ако в Германия ректорът приветства само скъпите студенти (liebe Studenten) вместо студентките и студентите (Studentinnen und Studenten), после ще му се наложи да се черви на публични извинения. Това идва да покаже, че езикът е само донякъде в регулаторна роля. Макар и да е предзададен за конкретния човек, сам по себе си езикът е човешко изобретение и може да се приспособява, ако е налице еволюция на публичните нрави.

Това у нас засяга още ред неравенства. Какво ще кажете за следния разговор:

– Едно фенерче ти дадох, ти ми го потурчи някъде. Намирай и връщай!

– Оф, какво се циганиш за някакво фенерче….

Доловихте ли етническата семантика в този битов диалог? Ето така по езиков път се създават значенията, с които автоматично натоварваме групи хора. Някои от езиците на общества със строга социална йерархия дори имат различни думи, с които да изразите едно и също нещо, в зависимост от властовото ви отношение със събеседника. Така „аз съм по-долу/по-горе от теб” може да се съдържа в практически всякакъв тип разговор – едно чудесата на словото.

По отношение на пола на български нещата изглеждат така: Жената се побира невидима в принципно мъжката реалност, женското съществува като частен случай, качествата са a priori вложени в мъжкото (затова когато престижни постове се заемат от жени, титлите им са в мъжки род). Всичко посочено става видимо също толкова, когато искаме да похвалим жените, а не да ги принизим. Ето защо „силна жена” е някаква специална категория, която няма нищо общо със „силен мъж”…

Как да завърши такъв текст? Той просто не завършва, защото речта наоколо постоянно го продължава. Някой някъде непрекъснато пуска в обръщение отново и отново все същите добре познати изрази. Думите подреждат умовете и бита, а асиметрията в говоренето се оглежда в дисбалансите на правенето. Социалното неравенство между половете е факт чрез всичките си възможни измерители, но това се приема за нормално от огромен брой мъже и жени. „Нормалното” в едно общество, знаем, се определя изцяло от гласа на доминиращата менталност, без оглед на пола й.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *