Родителство / Тревогите на пола

Безпокойствата около джендър образованието

След като модата на бежанците отмина, почти нямаше период на вакуум. Нека влязат джендърите….заплаха след заплаха ни дебнат. Джендър фолклорът е на 6. Очаквам скоро поп-фолк-хип-хопът да го включи в стихоплетството си, а ако някой днес опита пазарната стратегия на Азис от близкото минало, то самоидентификацията да бъде „аз съм джендър”. В по-разкрепостени заведения може да предложат коктейл Джендър или джендър яхния за полова мощ. Тъй като това обаче ще бъде сериозен пост, в едно изречение ще поясня за всеки случай значението на понятието и ще продължа по същество. Джендър означава модела за това каква извън биологията да бъде ролята на жената и на мъжа в обществото. Тези модели се променят – преди е било едно – жените не са ходели в университет, не са гласували и т.н., сега е друго – вече не е срамно например мъж да бута бебешка количка – ей такива неща, които ги знаем всички. Точно това е джендър – общественият стереотип за пола.

Опитах се, за да следвам собствените си настоявания за диалог, да чуя по-добре противниците на въвеждането на така нареченото джендър образование в училищата. Точно то стана и едно от основанията за спирането на ратификацията на онази конвенция, която се казва за защита от домашно насилие, но която по злополучна случайност е известна като Истанбулската. Единственото по-лошо щеше да е, ако беше „анадолската”. От самото име мъглявата мисъл за Мала Азия и манафи ни минава мимоходом. Малшанс, Майор Маринов. Без това име не знам дали идеята за джендър като заплаха щеше да има такъв нелеп успех.

Целият дебат около конвенцията показа масовото изпростяване и изпадане в крайности. Това вече го каза всеки, който излезе да коментира темата. И тъй като поради вресливия тон и истеричните глупости същински смисленият разговор се проведе съвсем тихо, ето опит за още малко от него. А той се върти около това дали и как може и трябва да се говори за полови стереотипи в училище. Т.е. около въпросите за образованието по теми, които „кодово” можем да наречем джендър.

Първото, което е важно да разберем, е че образованието за това какви са ролите на половете и сега съществува….само че никой не знае точно на какво учи то. Осъзнаваме или не, училището създава определени представи за това какви трябва да бъдат мъжът и жената. Това става чрез учебния материал, чрез темите за съчинения, текстовите задачи, през предметите „Човекът и природата” и „Човекът и обществото”, през картинките в помагалата, дори през йерархиите в учебните заведения. Чудя се колко от хората, които се обявяват против джендър образованието си дават сметка за това. В българските учебници и помагала за начален етап дори има теми за семейството, „какво правим вкъщи”, чистота и уют в пространството около нас, задължения у дома и навън и т.н. Тоест, култивирането на ролите вече е там и срещу тази идея като такава е нелепо да се противи който и да било публичен говорител.

Въпросът е как искаме да се осъществява това обучение по-натам? Искаме ли отделни часове за него или искаме посланията му да са част от съществуващите предмети? И разбира се, какви искаме да са посланията. Ето в точно тази част се постарах да послушам и прочета мнения и от убеждението, че в джендър образованието няма нищо дискусионно, стигнах до мнението, че дискусията – същинската полезна дискусия – е много нужна. Това от своя страна ме накара още повече да съжалявам за смешното, истерично и политически манипулирано подобие на дебат, което видяхме (и продължаваме да гледаме), но то е друга тема.

Когато релативизираме представите за пола и ги анализираме като обществено изобретение, е много важно да останем на терена на представите. Относително е това какво намираме за подходящо за мъжете и жените, а не това, което същите те са биологично. Доколкото полът е зададен от гена чрез Х или У хромозомата, всяка наша клетка има пол. Всяка моя мигла, всеки ваш косъм, всяка алвеола в белите ни дробове и парчето мъртва кожа от заздравяла рана – всяка частичка от нас е мъжка или женска.* Можем всякак произволно да започнем да релативизираме биологията на пола, едва когато (ако) почнем да редактираме генома си така, че да можем да променяме гореизложения факт във вече родени хора. Допреди човечеството да умее това, е редно да приеме генетиката си за границата на свободния си избор. Също така, въпреки че транссексуалните хора и днес са факт, поддържащата терапия с всичките й странични ефекти е неизбежна, тъй като тялото упорства в пола си, дори когато гениталиите му бъдат оперативно променени. Ето защо аз разглеждам тази промяна като крайно решение, подходящо в изключително редки случаи и само за хора с изключително разминаване между фактите и преживяването за себе си. Дори самият акт по промяна на телесния пол е доказателство, че на терена на биологията има огромно значение дали  полът е мъжки или женски – ако нямаше значение защо изобщо някой някога би го сменил.

Джендър образованието обаче съвсем няма предвид да се бърка в биологията….това трябва да е очевидно, биха казали здравомислещите хора. Да де, ама ако чуем по-отблизо различните гласове в социалните изследвания на пола, ще видим, че това не е съвсем така. Парадигмални имена говорят за фундаменталната неприродност на пола и когато става дума за системата на средно образование трябва много добре да сме решили искаме ли това мнение да се чува в нея или не. Моето лично убеждение е, че не искам. Как да живеем живота си, каква професия и дори какъв пол партньори да имаме може и да е личен и дори свещен избор. Какъв пол да изберем за себе си обаче категорично не е сред важните решения на зрелостта. За огромния процент от населението природата е направила съвсем правилен избор и за този процент важи истината, че е нужно да се научим да живеем пълноценно в телата си, защото нехаресването и неприемането на собственото тяло е достатъчно разпространено сред подрастващите. Следователно най-адекватно би било обществото да мисли за обучение в тази посока. За тези, чиято природа е избрала грешно за тях и съответно чиято истина е друга, също е редно да има зачитане и правен статут, но това е и друга тема.

Всъщност не е много трудно да си представим как не докрай разбрали, но ентусиазирани лектори или пък хора, повлияни от крайни течения, успяват да затвърдят някои полови стереотипи в децата, като им оставят усещането, че съвременният начин за справяне с тази неправда е просто да си изберем да сме от другия пол. И тъй като тук вече чувам типа критики, които получавам от съмишленици, ще поясня отново – аз съм за това в училище да се тематизират половите стереотипи. Дори съм твърдо убедена, че се прави и в момента, просто се въвежда без особена рефлексия и контекст. Изключително важно обаче остава какво и как ще се казва и показва в ранна възраст, така че светът на децата да не става по-объркан, вместо по-широк. Също така развитието на услуги и медицинско обслужване за трансджендър деца** трябва да става с изключителна бдителност, така че да не се допусне превръщането му в индустрия по начина, по който от реконструктивна и коригираща практика пластичната хирургия стана печеливш бизнес.

Нужно е да отбележим, че дискурсите около пола може да сложат толкова сериозен отпечатък върху телата, че за някои факти все още не е ясно дали имат природен или културен произход. Например функциите на различни зони в мозъка, свързани с дейности, приемани за традиционно мъжки или женски, може да се развиват по определени модели под влиянието на типа стимули, на които момичетата и момчетата са подложени от най-ранна възраст. Всички сме чували мъдростта на градския фолклор, че жените не умеят да паркират, защото цял живот ги лъжат колко са двайсет сантиметра. Грубо казано, логиката е същата…Ето това видео на BBC е чудесно обобщение на темата.

И така, в заключение, както и в други текстове, стигам до това, че дори когато не го осъзнава, човек е в голяма степен творение на самия себе си. И все пак при това си остава и творение на природата. Безпокойствата около джендър образованието са излишни, основно защото пречат да проведем дебата около него. Както и по много други теми, у нас децата ще усвоят всичко през практиката, защото за теорията обществото не успява да постигне  консенсус. А междувременно всяка група в риск ще си остане в точно толкова голям риск, в колкото е била, заради една неразбираема и набедена чуждица – джендър. Наличието на затворени и гетоизирани общности в България налага в училищата да влязат дори теми като „Продажбата на булки е незаконна” и „Имам право да избера партньор/ка сам/а, а не родителите ми да уговарят брака”. Това обаче вероятно надъхва  допълнително противниците на идеята за подобно образование, тъй като добавя още една линия на разделение ние-те.

 

*Съществуват редки генетични състояния, при които картината не е такава. Приемането на техните права и регламентирането на статута им по никакъв начин не променят обичайната ситуация. Същото важи и за интерсекс хората – родени със смесени или неопределени първични полови белези.

**Трансджендър децата се отглеждат и живеят като принадлежащи не към биологичния си пол, а към противоположния, но без оперативни намеси по тялото. В някои държави хормонопотискащи терапии за тях са разрешени след 11-12 годишна възраст с цел развитието на вторичните полови белези да бъде забавено. Терминът транссексуален включва оперативна промяна.

 

Безпокойствата около джендър образованието

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *