Не че реално е необходим….повечето хора у нас са виртуози в дисциплината, макар и да не са се обучавали професионално. Или поне това сочи ежедневният опит на напредналата бременност – седалки, опашки, гишета, като цяло коремите се виждат, но с извъртане на главата става сякаш не сме ги видели. Ако все пак нещо не ви достига и чат-пат се оказвате в неловката ситуация а-напред-а-назад и отстъпвате реда си от непредпазливост, докато големият корем ви сбутва, ето някои хватки за това как да го избегнете следващия път:
- Бременните често са тромави. Докато те се заклатят от крак на крак, вие можете да минете с един пирует пред тях на опашката. Обикновено центърът на тежестта на бременната през месеците се измества така, че тялото й трябва непрекъснато да свиква с новото положение и да компенсира. Вие, от друга страна, не сте в тази ситуация, просто избързайте между хора и регали, малко вероятно е ТЯ да смогне да ви финтира, докато невроните й са заети да пренастройват двигателните навици.
- На бременните им се пишка. Факт е, по-често, повече, положението е “простатата ги алармира”, само дето нямат простата. Струва ви се, че това ще ги кара да бързат, но истината е, че ги забавя. Тъй като усещането за тежест под екватора на корема се усилва заедно с чувството за притиснат мехур, скоростта на бременната става де-факто още по-ниска с появата на позивите. Разкрачът се регулира до ситнене от само себе си, а клатушкането наляво и надясно с цяло тяло се увеличава, с което КПД-то на походката й намалява допълнително. Още едно ваше предимство! Ако добавите и притеснението от натрапчивата мисъл “тоалетнатоалетна”, което поне 30% от тях биха имали, е очевидно, че те нямат шанс – само вървете по-целенасочено към касата/гишето/мястото в автобуса.
- Бременните получават подготвителни контракции. Нормално физиологично положение, бъдете с чиста съвест – вие не сте виновни за чуждата бременност! Ще разпознаете достатъчно силното стягане на корема по това, че бременната спира сама и застава на място за минута без видима причина. Може също да подложи ръка от долната страна на динозавърското яйце, но нека не се лъжем – каквото и да й се струва, то няма просто да изпадне… Това е момент, в който можете дори да дръпнете последната стока от регала, да разместите столове в чакалня или каквото в случая вашите нужди налагат. В крайна сметка никой не може да ви принуждава да седнете на стол с троха, да вземете смачкана опаковка или недай боже да чакате служителят да зареди тази нова количка с продукти на рафта, където има останало само едно….
- Рискът да ви наповръщат е практически нулев. Това, че може да й се гади, не й дава никакво предимство. Обикновено в магазина или на гишето социалните рефлекси водят до отделяне на адреналин, което пък предпазва вас. Т.е. можете да сте спокойни, дори и наоколо да има силни миризми – тялото й ще се мобилизира и тя ще повърне чак като излезе. Освен това, ако проблемът е реален, то тя си носи и торбичка и кърпички, бъдете сигурни. Демек, чиста работа!
Как можем да обобщим тези основни положения: Ако един човек има нужда от специална аргументация за това, че не е редно да се държи като задник и да прережда бременни, то най-вероятно никакви аргументи не биха го убедили! Ако обаче същият спонтанно изпитва потребност да е свестен, то той няма нужда от убеждаване, че е правилно да отстъпи. Да, бременните се нуждаят от отстъпване на място, от седалка, от по-малко чакане, от вашия ред за тоалетна. Едно време тази нужда и у нас беше неписан закон. Когато бях дете, големият корем автоматично минаваше отпред на опашката. Нашите тумбаци днес си чакат заедно с бебоците вътре и само чат-пат минават с по едно място напред, защото някой смее от свое лично име да преотстъпи своя личен ред. Понякога хората са безразлични, понякога се притесняват и не знаят как да подходят. Всъщност е адски лесно: Само едно “заповядайте” или “минете отпред” и толкова…. Няма значение дали ще е българка или ромка, дали е добре изглеждаща дама, която очевидно се наслаждава на бременността си или е измъчена подпухнала жена с албумин. Когато даваме предимство на бременна, даваме път на бебето, на живота, на бъдещето. Всеки път, когато отстъпвате на бебе в корема (или в ръцете) на майката, сте направили своето днешно малко добро дело, за да бъдат светът около нас и държавата България по-добро място за живот, а не място на несретно мрънкане и тъпота.