След като “бай хуй” отекна и разбуни духовете, време е уважаващият себе си наблюдател да направи анализ по темата. Радан Кънев се изказа, после Томислав Дончев отговори, че нямало да отговаря с термини от женската анатомия и семантиката на пола завладя медийно-политическия живот. Това е, разбира се, безкрайно българско: всичкият хумор в ефир – от по-смислен, до ярко нескопосан – все се върти около зоната на гащите, така че няма защо политическият цирк да изпуска тренда. Като се замислим основните критики срещу Цецка Цачева са, че не е секси, а срещу Плевнелиев, че има мек глас, който може да мине за хомосексуален. Фактът, че и двамата безцеремонно ги е посочил алфа мъжкарят на държавата, не е особен проблем, защото това така и така е негово призвание, серсемино: е**-учи цЕл живот!!! Освен това след Берлускони, Саркози, Клинтън (ама г-н, не г-жа) и Тръмп какво повече да направиш за политико-сексуалното възмущение на масите: делата са свършени, остават лафовете. Но край на политическите разсъждения, време е за семантика!
“Бай хуй”, всички знаем, е стар махленски лаф, но легитимното му езиково битие дойде с едноименното парче на Ъпсурт с припев станалата част от градския фолклор фраза “Бай хуй, нямаш елементарно възпитание”. Употребата на израза БХ следователно въоръжава оратора със силата на сбития изказ, носещ много смисъл в съвсем кратка езикова форма. Изпускат се дългите отегчителни обяснения за това, че възпитанието на премиера не е на очакваната за поста му висота, както и разсъжденията за това дали посяганията му към публичния живот не надвишават реалните му правомощия: всичко това директно се заявява в шест букви – чрез препратката към класическата попкултурна лирика, но и чрез самата специфика на гениталното означаващо. Измежду различните възможни думи за фалоса, х-трибуквието, и то комбинирано с “бай” придава на обекта следните специфични характеристики на мъжкостта: 1. Отнема му привилегированото знатно място – от алфа х** той е сведен до средностатистически такъв; 2. Имайки предвид последващите асоциации, произтичащи от народната фразеология от типа на “х** сплескан” и т.н. фразата оставя отворено поле за верижно титулуване с развенчаващи квалификации; 3. Самото съществително не обозначава еректилна неспособност, но не акцентира върху мачизма така, както върху обикновената полова телесност, лишена от магичния блясък на Кралимарковия ореол.
Допълнително ударение се поставя от самия речеви жест: едно е какво значи “бай хуй”, друго е да го употребиш. От една страна това е демонстрация на “топки”, които дръзваш да премериш с алфата. От друга страна стои намерението да се покаже “умея твоя стил и той не ме плаши”, но най-вече всичко посочено в горния параграф се потвърждава като вярно за обекта чрез самия факт на наричането му. Целият сгъстен във фразата смисъл добива достоверност по отношение на премиера, защото той е бил посочен тъкмо чрез тази фраза – парадоксалното свойство на ознаковяването да се аргументира чрез самото себе си. Обяснявай, че е малокултурен и подривен за институциите и никой няма да те вземе на сериозно, наречи го БХ и образът сам се слива с него.
И за финал съпоставка между половете. Като следваща степен на обида и затапване от страна на Томислав Дончев срещу Радан Кънев дойде отказът от публична употреба на “термини от женската анатомия”. Това е също типично положение: вулвата е (както и друг път е ставало дума) като лорд Волдеморт – този, чието име не се споменава. Мрачното й присъствие и застрашителното й надвесване над нечий имидж се кодират от нейното неспоменаване – нито една от думите за нея. Това е семантиката на отсъствието – толкова е зле, че дори няма да го кажа, но вие си знаете… Не е необходимо някой да бъде наричан с думите, описващи женската полова телесност, те са очевидно толкова интензивни, че самата заплаха за такова наричане би трябвало да даде драматургията на реалното наричане. Сигурно заради тази сила и застрашителност от ГЕРБ напоследък издигат жени като кандидати за всичко…