Хомеофобия би могъл да се нарече страхът от хомеопатията, струва ми се вече има нужда от такава дума. Поне веднъж седмично от два-три месеца насам в полезрението ми попада нов текст за това, че хомеопатията е лъжа. Изказват се разни научни колективи, нобелови лауреати и тн. и тн. Интересно е да се види, те изследвали ли са неефективността на хомeопатията, с какви методи и кой ги е финансирал. Също така е прелюбопитно защо излизат пред медиите с точно тази тема, а не със собствените си постижения. И, разбира се, хрумва и въпросът дали са във връзка с традиционната фармацевтична индустрия, която несъмнено е в конкуренция с хомеопатичната такава. Всичко това обаче не бих проверявала в детайли, по причини, които стават ясни по-долу в текста. Важно уточнение е, че тук не говори гласът на хомеофил…а на човек, който разглежда всички методи в медицината като потенциално нужни, стига да се прилагат от точния лекар за точната клинична картина.
Личната история, факт е, не е меродавна, не е обективна, не е легитимно доказателство за каквато и да е теза. Затова съвсем открито започвам с това, че тук следва лична история. Тъкмо изходът на личната история обаче, е единственото нещо, което има значение, когато става дума за здравето – нашето или това на любимите ни хора, а още повече на децата ни, (защото за тяхното здраве пряко отговорни сме ние възрастните).
Не съм ползвала хомеопатия с по-голямата ми дъщеря. За щастие тя не беше и много болнава…по едно разстройство лятото и една-две попроточени хреми зимата. Около нас някои ползваха хомеопатия с променлив успех, други не. Борехме се с малко по-чувствителна кожа, но нищо драматично. След третата година обаче остатъчните кашлици от зимния сезон започнаха да задълбават. Първо станахме абонати на антихистаминови сиропи и капки от типа на Xyzal и Aerius, а после ни прибавиха и Ventolin, против бронхиални спазми. На петата й година вече се наложи посещение при специалист и лекарства за астма. Някъде тук придобих впечатлението, че лекувам здраво дете по начин, който го разболява. Алтернативата, която приложих, не беше хомеопатия в този случай, към нея ще се върна след малко. По препоръка на доволни родители се насочихме към конкретна иглотерапевтка, след 5 посещения при която повече не чухме за такива лекарства. Това беше, казано накратко, а всеки може да го интерпретира както предпочита.
Когато се роди втората ми дъщеря – лакомо сучещо и добре наддаващо бебе само на кърма – някак набързо я диагностцираха с алергия към протеина на кравето мляко. Абсурдното предположение на трима лекари от груповата практика, която посещаваме, беше, че най-вероятно ще се наложи да спра с кърменето и ще преминем на хранене с формула за алергични кърмачета Friso pep AC. Преди да пристъпим към действие обаче, да идем на детски гастроентеролог. На мен всъщност за миг не ми хрумна да изпълня варианта със спирането на кърмата и преминаването на изкуствено хранене по причина „алергия от белтъка на кравето мляко”…А, гастроентероложката, която посетихме, оказа се, прилагаше доста хомеопатия. Освен че овладя успешно симптомите на бебето само с хомеопатични лекарства и минимални корекции в моя хранителен режим (много по-малки от стандартно препоръчваните), тя спечели доверието ми за методите си с още нещо. „За кожните прояви, каза, мога да ви изпиша и нещо с кортикостероид. Ще ги пресече веднага, но не ви го препоръчвам, защото….и после на към три години почват астматични проблеми”. На мястото на многоточието имаше някакво хомеопатично обяснение, което категорично е в графата на невалидното според стандартната медицина. По-голямата ми дъщеря обаче получаваше прецизно намазване по схема с кортекостироидни кремчета за своите кожни проблеми като бебе…и разви астмоподобни симптоми точно на три. „Просто са много възприемчиви на тази възраст и всичко се отразява дългосрочно”, доуточняваше лекарката, докато аз си имах моето прозрение. Хомеопатията с изчезващите си концентрации, с лекарствата си без специфични показания и всички гласове, които я обявяват за шарлатания, туко що ми беше дала отговор там, където класическите медицински светила ми бяха поставили въпрос: Имахме стабилизирано бебе, изяснен произход на симптоми при каката и близко бъдеще с кърма на корем. Конвенционалната медицина предлагаше и вече беше предложила в миналото недобра алтернатива. Всяко лечение със силни препарати носи рискове и има последствия….твърде често обаче причинно-следствените връзки между източник и проява са непознати или се подценяват.
Заради данданията около методите, представяни при Гала, темата за всяко лечение, което може да се нарече алтернативно, стана някак излишно актуална. Шарлатания ще е ако аз ви лекувам с урина и ще е опасно, но ще е не по-малко опасно ако по моя препоръка отидете до аптеката да се снабдите с Augmentin, например, защото ми звучи, че сте с бронхит. Правилната работа с различни методи изисква познание, задълбоченост и индивидуално отношение към пациента. При прилагане на такъв подход не един все още неразпознат от родната практика начин на лечение, се оказва успешна терапия и профилактика. Тук е моментът да кажем, че здравната каса в Германия, например, покрива акупунктура като лечение за някои диагнози, основно от спектъра на опорно-двигателните заболявания. Ако трябва да сравним проблемите, създадени от различните ползвани методи у нас, мисля, че все пак излишните операции и прекомерната употреба на силни и самопредписани лекарства водят драматично пред злоупотребилите с хомеопатия. Предписвате ли си сами лекарства, които сте ползвали преди, познавате ли хора, които го правят, знаете ли случаи за ненужни хирургични намеси? Най-често отговорите на две от тези три е „да”. Жалко, че по тази тема почти никой не пише нищо, особено разумно и аргументирано и с данни…защото вредите от предозирането с медицина са сравними с вредите от липса на лечение. И в заключение: точно както грозна не значи умна, а мухльо не значи чувствителен или кавалер, така и здравомислещ не значи агитатор-хомеофоб. Иначе, дано всички сме здрави.