Общество, медии, популярна култура

Ксенофобите на Шрьодингер

Мигрантите са неизбежна реалност – лоша, добра, страшна или не…най-вече неизбежна. Домакините, ние – тези, които посрещаме идващите (мигранти, бежанци, пришълци), също сме неизбежни. Този текст не е за тях, които идват, а за нас, които сме си тук. И по-точно е за шизофреничната ни масова комуникация по отношение на тях, за сбърканите публични нрави, които проявяваме, щом стане въпрос за другост, и за институционалната ни неспособност за взимане на правилни решения на фронта на междукултурното.

Две момчета на по 16 и 17 години от Афганистан са били насочени към настаняване в Широка Лъка и след бурна масова реакция на местните, ще бъдат изпратени в Пловдив. Нека да уточним: защо изобщо някой се учудва? Широка Лъка ни се струва подходящо място за двама непридружени непълнолетни от Афганистан, защото….се слави с космополитния си дух?, защото има опитни социални работници за тъкмо такива ситуации?, oh wait, защото вероятно преводачи от пащу са на разположение точно там! Да ги заразят с магията на българската народна песен в известното фолклорно училище ли са се надявали институциите? Или след радушния прием на лица, търсещи закрила, навсякъде из малките населени места у нас, са решили да възпроизведат добрия си опит?

И отново: защо се учудваме на хората от Широка Лъка? В новините 16-17 годишните афганистанци обикновено са „млади, физически подготвени мъже”; в коментарните предавания Афганистан е една мирна държава…те защо изобщо идват?; в сутрешните блокове за защитата на границата говорят некомпетентни фашизоидни политици, търсещи рейтинг чрез страх. Случилото се е всъщност съвсем закономерно: насочени към погрешно място непридружени непълнолетни са съвсем предизвестено зле приети от хора, които биват ежедневно възпитавани в ксенофобия. За такива случаи в рок баладите се пее „шудхевноун райт фром дъ старт”.

Това, което с право учудва, е картината в медиите. Младежите на 16 и 17 изведнъж станаха „деца”….сирачета, жертви, а не млади и физически подготвени мъже. Това, че в Афганистан няма война се появи в условно налконение: от Широка Лъка протестирали, защото там „нямало война”…, а тези довчера патриотични нрави – да им се опълчим на пришълците – изведнъж станаха някакво нечовешко отношение …към деца.

Името на известния квантов физик Шрьодингер напоследък стана икона на взаимноизключващи се, но паралелно съществуващи реалности. Според неговия мисловен експеримент с котка в кутия, застрашена от отрова, и квантови феномени, които да определят дали котката ще се отрови, животното е едновременно и живо и мъртво, преди да отворим кутията. Самата опитна постановка не е толкова важна в случая. Това, което наблюдаваме, е публика, целенасочено индоктринирана в страх и омраза, но порицана за проявяването им. Ксенофобите на Шрьодингер мразят расизма и негрите. Те отхвърлят както пришълците, така и неприемането им. Това, че се жъне, каквото е посято, остава незабелязано, неразбрано и изненадващо като сняг през зимата…

Най-лошото обаче е, че адекватна подкрепа за осиротели деца и младежи от размирни територии в България е много малко вероятно да успеем да предложим. Ако пък се случи, ще е въпреки институциите, въпреки местните общности и въпреки медиите. У нас котката е раздрала кашона, избягала е и изобщо не я интересуват тежненията на някакъв учЕн.

За повече фактичност по темата препоръчвам тази статия в блога на Лидия Стайкова.

 

4 thoughts on “Ксенофобите на Шрьодингер

  1. Оставете Шрьодингер и котката му на мира, тук нямаме суперпозиция на състояния, а обикновена шизофрения.

    1. Е, щом това мнение идва от самия Нилс Бор, вероятно трябва да го уважим

  2. Съвсем сигурно е, че трябва да уважите мнението, за съжаление сте прекалено увлечени в желанието за лесен сарказъм за чужда сметка и не опитали да помислите каква е причината за корекцията, която е направена в първия коментар.

    Примерър с “котката на Шрьодингер” въобще не значи това, което неуката за контекста на този пример публика си въобразява, че значи и съвсем не е подходящо описание за това, което описвате. Нещо повече, дори обяснението на експеримента, което сте копирали отнякъде, е погрешно. Това обаче са бели кахъри.

    По-важно е, че дори това, което приемате за вярно описание не характеризира правилно причините за явленията, които описвате – проявленията и рационализациите на расизма в българското общество, които битуват устойчиво дори сред т.нар. “елит”. Няма “ксенофоби на Шрьодингер”. Има поведение на два вида ясно оформени расисти. Едните са наясно, че открита проява на расизъм може да има негативни последствия в средата, от която се хранят. Съответно, те се държат по различен начин в различни части на обществото. Другата група няма допир със среда, в която расизмът не е приет. Те не се притесняват да го проявяват открито. Нещо повече, те умишлено поставят скритите расисити и нерасистите в един кюп, приписват си някакво въображаемо превъзходство (в известен смисъл подобно на отговора на моя коментар по-горе), било то липса на “лицемерие” или някакво “знание”, което според тях легитимира расизма по някакъв начин и т.н. и, съответно, атакуват отрицанието на расизма с подигравки и обвинения в лицемерие, антинаучност. От тази среда идват и каламбури като “мразя расизма и негрите”. Най-веселото е, че тези групи се валидират взаимно. Разбира се, това наблюдение важи в пълна степен и за журналистиката и от двете страни на дебата и обяснява осцилациите в отношението към някои случки и събития.

    Това е и проблемът, който има да се решава, а решението няма как да е лесно, защото тези две групи са преобладаващата част от популацията. Та така.

    А проблемът с използването на неточни и мъгляви образи е, че ако не търсите най-точното функционално описание на феномена, който се опитвате да анализирате, а вместо това се опитвате да оригиналничите, няма как да го разберете издълбоко и, следователно, няма да можете да измислите работещ начин да го коригирате. Каквото желание явно имате.

    Най-после, когато най-великите умове на 20-ти век са правели въпросните мисловни експерименти, те са прокарвали нови пътеки в област, в която явленията са толкова далече от фактите в макроскопичния свят, а методите за изследвания – толкова неточни, че е било съвсем естествено да се сблъскват с явления, които те са описвали като “парадокси”.

    С упорито, последователно прилагане на научния метод, прецизност в анализите и заключенията и способност за отрицание на своите предразсъдъци, те са успели да намерят решения на тези парадокси. Това е и най-важният урок, който човек може да вземе от котката на Шрьодингер.

  3. Вижте…не искам да го обръщам на заяждане, приемето го като шега, например. Имате цялото право на света да не харесвате текста, да го мислите за какъвто искате, или метода ми на описание или метафорите и тн. Това е ок. Нелепо е да говорим за имена, а да се подписвате с името на Нилс Бор…. Иначе благодаря за времето, отделено в четене и писане, както и за предложените размисли, винаги е приятно, когато читателите се ангажират.

Leave a Reply to Нилс Бор Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *