Чували ли сте за набиращата скорост идея, че Земята е плоска? А за това, че кацането на Луната е лъжа и конспирация? Или може би има и ново 20, което аз съм пропуснала… Бъдете сигурни, че хората, които разпространяват такива твърдения из публичното пространство, ползват мобилни телефони, Google Earth, GPS-и, т.е. ползват блага, станали възможни чрез фактите и технологиите, които отричат.
Това е лумпенизацията* в широк смисъл днес: изграден си от всички елементи на дадена идентичност, но не я споделяш. Ти си де-факто ясно оформен продукт на света, в който живееш, но се самопреживяваш различно, поради липса на знание и съзнание или поради липса на честност и съзнание.
Упадъкът на образованието у нас (но и в други краища на света), както и възходът на технологиите и на популизмите почти навсякъде дават обилна информация без цедка и фалшиви истини в ръцете на много хора с недостатъчен капацитет за преценка. Самото ползване на какви ли не технологии без ни най-малка представа как се произвеждат, как работят и каква физика/химия/обществена организация стои зад възникването им, е част от лумпенизацията на съвременния масов потребител. Тук може да говорим още за отношението към медицина и фармация, към магията на електроуредите, към съвременните козметика и храни. Аз обаче искам да коментирам нещо малко по-друго. По-точно отричането на познание от едни други хора по един малко по-нетрадиционен начин.
А именно това са знаещите и можещите, част от които дори са лидери на мнение в дигиталния свят, хора с успех, неформална популярност и влияние върху мислещи и образовани публики. Напоследък все по-често ставам свидетел как хора с такъв профил с размах отричат достиженията на хуманитарното познание.
„Айде стига с тоя Фройд и с тва подсъзнание” е като да кажем „айде стига с тоя Айнщайн и с тая относителност”, но често** това не се разбира от тези с природонаучен или технически профил. Както наличието на индивидуална безсъзнателна реалност, така и колективното несъзнавано не са мъгляви идеи, а сериозни факти, за които са представени експериментални доказателства. Самото им извеждане е плод на огромната емпирична работа на Фройд, Юнг и работилите с тях хора.
Вярваме или не, функционирането на психиката ни не е наше индивидуално решение, дори напротив. Символните образи „по учебник” са нещо, което може да се наблюдава в сънищата, фантазиите, а понякога дори и в мисли, които приемаме за рационални по произход. Само по себе символното не е по необходимост нерационално, дори напротив. Символът има ясно изразена когнитивна роля, а невъзможността да се правят символни връзки представлява сериозно нарушение, което ощетява познавателните способности. Всички системи за общуване – езици, азбуки и всякакви форми на запис, шифри и жестомимични системи, включително езикът на тялото са или изцяло символни или съдържат сериозен символен елемент***.
Историята на религиите, анализите на митологичното мислене от древността до „Митолигии”-те на Барт през 20ти век, философията на езика и на науката и още много хуманитарни направления хвърлят доста яснота върху дискурсивните пътеки на мисленето и конструкцията на светоусещането ни. Неразбирането и пренебрегването на изначалните психични потребности днес се смесва така с рационалния светоглед, че ражда феномени от рода на религиозно вярване в наука и търсене на всевишна сила в електронните устройства. По тези теми са постовете „Когато науката действа като религия” и „Сигурно чухте поредните мнения, че живеем в компютърна симулация”. Подкопаната легитимност на всяко познание, което не се поддава на статистическа обработка и вкарване в алгоритъм, води до наивно подценяване и загърбване на вече известни в хуманитарните изследвания факти. Точно както Земята не е плоска и около нея обикалят множество спътници, служещи на човечеството, така не съществува „чист етнос”, цялата историческа памет е конструкция, а публичната реалност репрезентация: факти, които имат своите следствия и чието неглижиране представлява връщане назад. В допълнение националното чувство не просто не е „естествено”, а е характерно само за нашата епоха; социалното изграждане на половата идентичност е по-силен фактор в избора на университетски специалности от жени и мъже, отколкото активността на лявото/дясното полукълбо на мозъка; съдържанията на морала не са универсални в различните култури; майчиният ни език формира когнитивни пътеки и т.н. и т.н.
Точно както липсата на основна грамотност по физика, химия и биология води до наивни схващания и доверие във врачки, баячки и конспирации, така липсата на хуманитарна грамотност има специфични последствия: Предоверяване на собствената съзнателност, наивни обяснения за сложни социални явления, търсене на природен корен за обществени факти, провиждане на биохимични обяснения за явления с психичен произход, редукционизъм, бъркане на данни със знание и още, и още. Самочувствието за притежавано по-висше знание води до странни гледки като програмисти, пламенно заклеймяващи хомеопатията, холистиката и всеки нетоксичен подход към тялото и здравето (нещо, което лекарите не си позволяват), както и физици, проповядващи атеизъм (действие, което е вероятно върховният възможен оксиморон). За това до какво води подобно фалшиво самочувствие в духовен план тези дни излезе интересна преводна статия в Webstage. Макар и по същество да говори за друго, темата ѝ – за тъмната страна на духовните – има твърде много структурни сходства с темата за тъмната страна на силните във формалната логика.
Представеното дотук има донякъде разумен корен, точно заради преекспонираната мнима духовност наоколо и начините, по които тя въздейства на разумни хора. Фалшивото духовно с предимно комерсиален произход, което е масово явление днес, създава огромно поле от лъжеподходи към хуманитарната проблематика. Както и в обратния случай обаче, когато например не познаваме някой физичен закон, и тук е редно да потърсим надеждни източници на информация, преди да излъчим в публичното пространство самонадеяни подигравки. За да съществува този подход, с каквото и да се занимаваме и от каквото и да разбираме, е важно да си даваме сметка, че познанието ни е ограничено. Злоупотребата със символния капитал на „здравомислието” и „науката” може да ни направи легитимни мислители за Туитър и ФБ публиките ни, но ако прикрива хуманитарно невежество, тя носи следствия, подобни на тези от вярването в плоската Земя. Може да наречем всичко това по-наукообразно „лумпенизация”, може да го наречем по-цветисто „кухарство”, може да се големеем и да го подминаваме с насмешка, както прави то. Според мен обаче най-важно е периодично да сверяваме часовника и по природонаучни, и по хуманитарни теми, защото ако нещо може да ни спаси от каквото и да е, това е знанието.
* Лумпен е термин, използван от Маркс за класово неосъзналите се.
** Често, а не винаги, т.е. обобщавам типово явление, а не предявявам обвинения срещу конкретен човек или представителите на конкретна дисциплина.
*** Символът е когато едно нещо функционира като знак за друго, без между тях да има прилика, причинно-следствена или друга връзка. Например звукът ааааа и записът му с буква „а”.