Колко мек е мекият сексизъм?

Чували сте онова безобидно остроумие, че мъж не работел в хлебарница, защото не вървяло да го питат постоянно „мек ли е, мек ли е?”. Безобидно и дори симпатично. Но то е изключение в тази стилистика. По-често се чуват безкрайните вицове и лафове за жената – абстрактното и общо приложимо към всички жени „жената”. Например дето жената била като колата: колко струвала, кога се разтропвала, пък някой ако ти я чукнел и прочие. Какво толкова, малко хумор, да се търси под вола теле не помага на равноправието. А и, това са вицове, не сексизъм.

Виц тук, виц там, вол без теле тук и там, теле без вол и сексизъм бол. Мек сексизъм навсякъде, като теглим чертата. А самата черта минава от хумора на полунескопосаните шеги до закачливо-похотливото им разказване, считано за комплимент към дамите, разположени наблизо. Всъщност ежедневните битови нрави и публичният етикет на общуване в България са толкова пропити от мека форма на сексизъм, че да ги атакуваме в прав текст обикновено изглежда като някаква неадекватност, заядливост и „извинявай, не разбирам какво имаш предвид”.

Шегичките за остаряването на жените, за физиологията им, за пазаруването, познанията, шофирането, израстването в кариерата и – а, да, за жената инженер, която била като морското свинче – нито е морско, нито е свинче – имат един основен проблем: Нямат мъжки аналог. Тъкмо това ги прави сексистки. Ако бяха просто едната разновидност на всеобщи майтапи, би било проява на лош вкус и закостенялост да им се мусиш. Но когато постоянното им разказване е нещо като разговора за времето, а кокетното хихикане се счита за единствения приемлив отговор, да изглеждаш кисела в нечии очи започва да става съвсем разумна алтернатива.

Доста хора мислят, че мекият сексизъм не е кой знае какво…нали е мек, не е краен, пък и то тука от край време си е така, ти не си ли свикнала. Нека да бъдем честни, наистина мекият сексизъм не е като тежката категория женско безправие. Но това утешение ли трябва да е… от това, че е много по-зле да си жена в Саудитска Арабия какво се подобрява тук? Фактът, че има места, където нещата са крайни, трябва само да ни държи по-трезви. В България и целия Източен блок по идеологически причини режимите дават от раз права, които на Запад са извоювани с много борби. Нормално зад това, което е получено лесно, стоят по-малко съзнание и рефлекси. Ето защо и за огромен брой жени у нас сексистките вицове и лафчета не са нещо неуместно.

Затова: какъв конкретно е проблемът?

• Първо да започнем от това, че ежедневното слушане на глупости, които включват и теб в числото си, е досадно, омерзително и в частни случаи обидно. Много лесно може да се „преведе” за мъже като си представят например, че цялото това дърдорене е за „българина”. Нека е все така незлобливо…от чужденци, както е незлобливо и с любов от мъже за жени. Вие българите сте като старите ни коли, по какво българинът прилича на чувала, тръбопровода или там избери си, каквото искаш…. Как е? Не казвайте „не е същото”, защото е точно същото – и етносът и полът идват с „кръвта”, т.е. са по рождение и са част от същността ви. И в двата случая настояваме, че равенството е факт, но имаме рефлекси за защитна позиция. Не случайно.
• Второ и по-важно е създаването на общ фон от начини на мислене. Постоянното предъвкване на сексистки представи непрекъснато възпроизвежда моделите им в начина на мислене на поколенията. Какво е пригодно за жени и какво не, кое е редно да е част от техните интереси и кое не, кога е правилно да разчитат на себе си и кога на мъжете. Целият ни социален живот е потопен в незабелязано формираните представи на ежедневното, на хумора, на рутинното и не-чак-толкова-важното. Ето така мимоходом се оформя представата за себе си на хиляди млади (и малки) българки.

И за финал един интересен факт. Полови квоти има във всички хуманитарни гимназии в София. След един кратък експеримент през 90те, при който езиковите паралелки се напълниха с момичета, едва ли някога ще отпаднат отново. Топ училищата СМГ (Софийска математическа гимназия) и НПМГ (Национална природо-математическа гимназия) обаче нямат квоти. Приема се за нормално момичета с по-висок бал от момчета да отпадат от класирането за Френската, Немската и т.н., заради квотите, но не и обратното за математическите гимназии. Това, че в тези гимназии постоянно има повече момчета, не се възприема като проблем. Разбира се – проблемна е феминизацията! Затова и квотите в езиковите гимназии бяха веднага възстановени, но в математическите дори не подлежат на коментар. Някак неестествено е да бутаме момичета към математиката, нали. Ето точно така работи мекият сексизъм. Дали е защото момичетата нямат интерес или е защото от малки са спирани и насочвани другаде? Кокошката или яйцето? Дали не достигат кандидатки или не достига равноправие? Мекият сексизъм ежедневно затвърждава мнения и убеждения на основата на добре заучени предразсъдъци. И като за нещо, което е меко, се справя твърде добре със затвърждаването.