Съвместна проверка на РИОС, РИОКОЗ, КОЗ, МОС, НОС, ЛОС и още дузина релевантни инстанции беше проведена сред къмпингуващите на плаж „Корал” като за последно това лято. В акцията се включиха също агенти на НАП, ЕСГРАОН, НОИ, Комисията за защита от дискриминация, община Царево, представители на закрития 6ти отдел на 6то, на местната помпена станция и битници от странджанските биваци. „Очаква се да имаме дейна роля в предстоящото опожаряване и затова оглеждаме терена предварително”, поясниха битниците.
Проверката беше проведена при пълно спокойствие и съдействие от страна на къмпингуващите. „Процесът беше много ускорен, тъй като на всеки от нас се падаха по трима проверяващи”, споделиха самите те. Лично Валери Симеонов, въоръжен с гайгеров брояч, измерваше ефекта от прекомерната консумация на зрял фасул сред палаткуващите, за която именно бяха сезирани институциите.
В студиото на „Онази сутрин” Владо Каролев разясни и влиянието на незаконния къмпинг върху коралите и местната икономика на „Корал”: „Те напълно са унищожили популацията на пясъчния корал, защото целия фасул го консумират направо върху дюните. Това обаче няма да ви го каже нито една екоорганизация. Според тях там не е хабитат на корали. Това могат да го обясняват по телевизията, обаче аз съм бил на място, както съм бил и в Пирин, и коралите съм ги виждал и съм ги снимал и на двете места. Всичко това просто съсипва местния бизнес, защото вместо да се инвестира във ферми за корали, които да разкрият работни места, сега там се разпъват палатки и се яде боб, който е отровен за този вид корал.”
***
Това, че търсенето създава предлагане, не е някаква природна истина, а културна особеност. Ето че в България не е така. Вече десетина години на различни места хора къмпингуват без никаква регулация и предварителни условия, но паралелно къмпинги се затварят. Там, където сякаш от небето пада потенциален пазар, не се появява никой, който да го монетизира. Дори напротив: Търсят се какви ли не начини къмпингуващите да бъдат обявени за незаконни, да бъдат сплашени, изгонени и т.н. Основната цел на това е сякаш продължаване на строителството, което изглежда в немалка степен измести фокуса от самия туризъм. Нека се построи, вероятно препере и узакони, пък после ще видим как и дали ще работи. Всички сме виждали крайния резултат.
Над звездичките е чистата фикция. Под звездичките са догадките. Истински са само тези звезди…
Да легнеш на пясъка на Карадере, Корал или Иракли през нощта да погледаш към звездите, далеч от светлинното замърсяване, е едно ужасно просто човешко действие. Достъпно е и за простия. Просто е неразбираемо за алчния. А за къмпингуващия у нас остава ежегодното облекчение „и тази година не успяха” плюс ежегодната надежда „дано и догодина устиска”. Напролет очакваме епизод пореден!