Познание и учения

Размишления по джедайско-религиозните въпроси

Когато популярната култура роди нещо толкова любимо и свръхизвестно, колкото е Star wars, освен всичко друго нужно, обикновено в него има и щипка мистика. Рецептата е потвърдена от множество продукти на културната индустрия, достигнали култов статус. И това съвсем не е чудно: В сферата на сериозния съвременен живот всички посягания към форми на мистика се разполагат между недопустимото, нелепото и откровените глупости. Ето защо фикциите са мястото, в което с мистика може да се навакса хем публично, хем легитимно. В този смисъл това, че джедаизмът вече е религия, е съвсем логично нещо. Последователите й вярват в Силата (в случаите, в които вярват в нещо, а не само търсят проява на ексцентризъм).

*

Да вярваш в Силата обаче не те прави джедай автоматично. Както да вярваш в мощта на кунг фу техниките не те прави кунг фу майстор. На фона на това принципно положение ясно изпъква  повсеместното духовно самонадценяване, което върви ръка за ръка с индивидуалистично-консуматорския живот. Да признаваш трансцеденталното днес почти неизбежно значи да се самопреживяваш като извисен. Сякаш само и единствено чувството за лично духовно преимущество извинява неразбираемите иначе религиозни посягания. Това разбира се е поредният парадокс на съвремието, тъй като целта на религиозното е много повече смирение отколкото възгордяване. В този смисъл да признават, че са wanna-be-джедаи и да полагат съответните усилия да напредват (по какъвто и да е начин),  би било много по-честната позиция, отколкото самоопределянето като джедаи.

*

Силата има много интересен аналог в лицето на концепцията за жизнената енергия, характерна за йога (а и за традиционната индийска менталност в по-общ план) – праната. Концепцията за жизнената енергия изцяло отсъства от съвременната медицина, а говоренето за нея често извиква снизходителна усмивка на образованите лица. Без оглед на това обаче тя съществува не само в архаичните култури и народната вяра, а по-важно в традиционните медицински системи от средния и далечния Изток като aюрведа и акупунктурата, които започват да придобиват и признанието на експериментално доказаните резултати в различни посоки*.

Праната и Силата съмнително много си приличат: И двете са в живите същества, както са и нишката, която ги свързва, животът съществува като потопен в тях; и двете работят в нас, без съзнанието да знае точно как, но и при двете това подлежи на научаване чрез тренировки, в които умението за съсредоточаване на вниманието, самонаблюдението и изчистването на мисловните съдържания са ключови. Така субективното съзнание успява да навлезе по-навътре в природата и да работи от свое име с по-голям брой нейни проявления. Праната се подчинява на мисълта, казват класическите йога трактати. Това важи и за Силата, дори в по-голяма степен, тъй като художествената измислица дава още по-голям размах. Трябва обаче дебело да се подчертае, че това „се подчинява на мисълта” има твърде малко общо с повърхностни идеи за позитивно мислене и други подобни. Под „мисъл” в случая трябва да разбираме волеви субективен импулс, в който емоция и интелект са в пълна спойка и без задкулисни несъзнавани мотивации. При това положение (което адептите, джедаите и т.н. постигат след много тренировки) мисълта е нещо по-различно от просто това, което ни идва наум.

Чувството за спонтанно преживяване на нещо, уловено или постигнато с мисъл, е в някаква степен познато за всекиго. Това е така, защото дълбокият синхрон между емоция, интелект и волеизява е част от възможните човешки състояния и да го изпитваме понякога е съвсем обикновено нещо. Целенасоченото му постоянно изграждане обаче е част от специалната подготовка на съзнанието. Именно тя е обща характеристика на различни смеси от физическа практика, бойни изкуства и религия, каквато намираме и в джедайския орден.

*

Земните религии са на прага на грандиозно преосмисляне в лицето на технологиите. Откриването на живот в космоса е стъпката, която ще постави доктрините им на допълнителни изпитания. Важат ли адът и раят за извънземните, ние от Земята наши ад и рай ли имаме или споделяме един общ с тях? А самсара може ли да те запрати за един жизнен цикъл на друга планета или законите на кармата отделят световете и всеки си има своя мая**? В този смисъл Силата е едни гърди напред, защото обединява всички потенциални форми на живот. Според нейния аршин ние можем да измерим „силните” и „слаби” умове, с мощта й контактуваме с душите на тези, които са напуснали физическия свят. Тя изглежда константа, валидна във всяко кътче на Вселената, сравнима в постоянството си само със скоростта на светлината.

*

Идеята, че божественото изисква пълно отдаване, за да ни даде свръхестествено лично функциониране в рамките на отсамния живот, засяга религиозното като цяло, а не само конкретно религиозно учение. Акцентът обаче обикновено е върху способността на човек, отдавайки се и отказвайки се от себе си, да се превърне в земен инструмент на трансцедентна. Волеизявата на индивида е сведена до акта на отдаване, докато субект на последвалите чудеса е самият трансцедент. Логиката на джедаите е обратната: Тяхното владеене на Силата е овладяване на божието начало от смъртния субект. В този смисъл джедаизмът е най-антропоцентричната религия досега.

Разбира се, това овладяване на способности напомня силно тренировките и личното развитие в канона на йога или източните бойни изкуства. Основната разлика е, че при повечето традиционни школи различни божествени сили са в регулаторна роля за отделния адепт. Факт е, че например философията на Нагарджуна и сутрите на дзен будизма описват висшата действителност без да прибягват до метафизика, опирайки се предимно на отсъствието на всякакви конкретни референти като бог, висша сила, дори реалност и съществуване. В тяхната система от значения обаче пътеводна роля играе достигането на висше съзнание.

Моралният ориентир за така овластения джедай е разделението на светла и тъмна страна. Тъмната страна е, разбира се, свързана с натежаването на Аз-а на везните. Възмездието за прелъстените от нея обаче не става съвсем ясно. Предполага се, че това трябва да е самата тя по някакъв начин, но на екран ситите като антипод на джедаите изглеждат просто като по-овластените лоши, злоупотребили с мъдростта си. Разделителната линия светла-тъмна страна е доста по-елементарна от описаните източни концепции. Тя и несъмнено трябва да е такава, защото все пак люлката на джедаизма е популярната култура. В допълнение обаче това е типичната юдео-християнска интерпретация на добро и зло като ясни, вечни и безотносителни.

Учителят Йода е вероятно персонажът, най-близък до представите за религиозен мъдрец и висш адепт-воин в едно.

*

В светлината на всичко посочено джедаизмът е типичен пример за ню ейдж мистика. Характерно е, че тя обединява различни по произхода и вътрешната си логика системи, което води до съвсем нови тълкувания на „автентичния” смисъл на различни учения. Всичко това е двузначно – някой път е извор на нелепици, но същевременно има заслугата на колективен опит за преосмисляне на духовите идеи на човечеството и постигане на творчески синтез между тях. Двойствена е и ролята на пазара на културна индустрия: От една страна той опосредства целия обмен, но от друга оставя недвусмисления си отпечатък. От всичко, което съм срещала, най-точното описание за този отпечатък на стоковизация е сладкият израз карма-кола.

 

*В китайската традиция жизнената енергия се обозначава с понятието „Чи”. То има отношение както към медицинската практика, така и към традиционните бойни изкуства и различни техники на тялото. Въпреки че движението на чи или на праната е основа на източните системи за лечение, което е нерелевантно от западно-медицинска гледна точка, в Google Scholar могат да бъдат намерени множество статии, които разглеждат ефективността на различни практики от йога, както и аюрведични и акупунктурни терапии. Със средствата на обективното измерване и чрез контролни групи пациенти тестове са провеждани по отношение на различни заболявания. Акцентът в изводите често е поставен върху добрите първоначални изгледи, нуждата от още изследвания и забелязаните дългосрочни ползи.

**Заблудата на сетивния свят, който приемаме за реален.

4 thoughts on “Размишления по джедайско-религиозните въпроси

  1. Интересна гледна точка.За възгордяването си ударила в десятката ,защото наистина хора,прочели два-три текста ,изведнъж стават Адепти едва ли не,други ,който практикуват по-сериозно гледат останалите отвисоко ,защото видите ли те са по-извисени ,а това е най -голямата грешка.За уона -би е много честно .Ако всеки ,когато казва аз съм ……….,слага по едно уона-би скромноста явно ще спечели.
    Според мен източните философии са неприложими към нашия манталитет и начин на мислене ,но само според мен.
    Фен на Стар Уорс 1-6 и дотам
    Поздрави

  2. Чудесен синтезиран анализ на феномена “Сила” и идеологиите, свързанин с него, което все пак си е художествена измислица, основана на вече съществуващи учения и религии, поднесени ни по начин, прокарващ паралел между всички тях и изтъкващ вечната борба за надмощие +- добро – лошо (ин-ян). Овластяването на лошите е аналогия с най-разпространения модел на съвременното управление на цивилизования свят – тотално мачкане и подчинение на по-нисшите за лични облаги с налагане на собствени закони и ред, и никакво съобразяване, етика и скрупули. Моделът рицар-джедай не случайно е поставен с основен акцент. Той показва самоотвержеността и жертвоготовност на рицарите за дадената кауза, в случая по-добър живот за всички. Също има прилика и със самураите, притежаващи сходен модел на поведение и отношение. Пак прозира конспирация, бедните и ощетените са в опозиция на властта и създават организация за военен преврат. Изобшо, нещата от живота, ама по-цветни. За заплесване на плебеите докато действителността пак си е същата.
    И все пак джедайството и на мен ми е силен ориентир в съществуването, без да се смятам за адепт.

  3. Благодаря, доста модели могат да се открият в такива мащабни произведения… Поздрави и успех!

Leave a Reply to kaletto1 Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *