Социалните мрежи и общият накъсан поток така оформиха сетивата и рамкираха концентрацията, че накъсаха на малки отсеци целия ни подход към писания текст (че и към видеото като текст в широк смисъл). Фрагментацията е отдавнашна тенденция – ако някой не вярва, да види “Фрагментът” на Гео Милев – текст отпреди сто години. И понеже мислите ми идват според този фьешън тренд – това е thoughtsfeed – поток от разсъждения по теми, които може да са свързани, а може да не са… както в newsfeed-a си виждаме политика и битовизъм, после няколко различни котки едни след други, а това са котки, между които няма никаква връзка.
Българският народ не е по-специален от другите. Налага се пак да напомняме покрай пандемията, защото фантазията за тази специалност се разгръща и с отрицателен знак под формата на жалба, че другаде не вярват в конспирация, носят си маските и ето – не боледуват. Изобщо…ние сме най-зле! Това не отговаря на истината. Мине се – не мине и някой народ излиза по улиците да протестира против противоепидемичните мерки, да не говорим за числата на болните. Не коментирам самите мерки, само напомням – търсенето на всякакви поводи да плюем родния народ е твърде много като търсенето на всякакви поводи да го величаем – пресиелно и безрезултатно.
Каузалността е заблудила много хора, че я познават и разбират. Да кажем, че не са виновни те, а тя, поради изменчивата й и прикритра природа. Ето това е първо, това е второ по време, следователно това е причината за другото. Единствената латинска поговорка, която помня, гласи Post et non propter – След това не значи заради това. Всяка причина винаги се опредля от множество околни обстоятелства, които приемаме за фон и не забелязваме, но промяната в някое от тях, променя цялата причинно-следствена логика. Това не значи, че нещата стават в празното и без да имат своите причини и следствия. Значи обаче, че възможните правилни тълкувания са много, а кое е работещо зависи от това какви инструменти да влияем на събитията имаме самите ние.
Имаме нужда от повече мислене плюс човечност и по-малко -изми. Ако ти кажа да се хвърлиш от моста, ще го направиш ли? В нещо от този род се превърна дебатът върху основните течения и “правилното” мислене. Ако всички мислим еднакво, то никой не мисли, гласи афоризмът и има основание. Но веднага трябва да кажа, че не защитавам тази или онази крайност и казвам само това, което казвам. Видна е нуждата по-масово да опознаем разликата между групови и индивидуални права, между гласност и маркетинг. Абсурдът на днешния ден е, че несправедливостта е все така факт, но в публичното говорене манджата отдавна се пресоли.
Небалансирани изказвания, настояващи да са от името на разума, наливат вода в мелницата на популизма в наши дни. Разумно е да разбираме, че интуитивният критерий за това дали нещо е живо или не е, продължава да бъде това дали чувства, а не това дали мисли. Разумно е да си даваме сметка, че като творения на природата самите ние имаме вътрешен свят, много по-богат от нечие разбиране за рацио. И въпреки че да, понякога простотията наоколо може да е отчайваща, фактите за живия свят доказват, че не е редно да надценяваме ролята на разума в микса на оцеляването и процъфтяването. Демек, успокойте се…