Странични ефекти на битието
са сякаш повечето неща:
по грешка им даваме някаква важност,
по принцип не следва да е така.
***
Детето,
което някога
беше ти,
би и се срамувало да знае,
че е станало човекът,
който днес си
или би се зарадвало
то
да е
ти?
***
Себични хора уж търсят любов…
Обаче:
Живеят като жертви,
страхуват се за себе си,
маскират се с желание, търгуват с притежание.
След “трябваше да бъдеш мой” и “трябваше да бъдеш моя”
така и не разбраха,
че любовта остава не при собственика и при жертвата,
а само при героя.
***
Изтича животът край хора с костюми,
социална среда и салати с халуми,
край “как сте във офиса”, “кога е морето”
и престорено важното “къде учи детето”.
Разсейвам се бързо и без извинение,
“ще тръгвам, че вкъщи” е приемливо спрежение
сред люде, отдадени на важни дела…
Състави изречение без “майката”.