Хора с едно месечно участие и сумарно три бройки обикалят като секс богове наоколо; хора с общ трудов стаж от една година се държат като ветерани; хора, които трудно изговарят думи с повече от три срички, претендират за начетеност. Това е все едно и също явление — самочувствие при липса на критерий. В популярните четива за човешки ресурси може да се срещне изразът „несъзнателно некомпетентен”: толкова му липсват опит и поглед, че няма потенциал да осъзнае своята некомпетентност.
Аз обаче бих добавила към тази формулировка и едно „неумение да се осмисля контекст”. Умението да виждаш по—голяма картинка и по—встрани от себе си обикновено те предпазва от състоянието на несъзнателна некомпетентност, като вместо това те поддържа предпазлив и учещ. В обрисуваното по—горе пейзажче участват още две много важни променливи на културата, а именно: издивидуализъм и вертикалност (съобразяване с йерархия). Да нямаш много—много усещане за авторитет, т.е. да си хоризонтално „програмиран”, както и да надценяваш свещената си субективност, често се проявяват заедно като обикновен егоцентризъм без никаква връзка с културната среда и функционират точно като егоцентризъм в ежедневния живот.
И макар егоцентрици да има във всяка възраст и среда, с всичко тук, струва ми се, набързо се щрихира един минипортрет на така наречените „милениалс”. Милениалите (с българско окончание) са новите млади или даже най—новите възрастни. Те вече не са деца, но са децата на новия век, родени в дигитална среда. Те нямат спомен от Желязната завеса и са възпитавани на прага на новото хилядолетие, откъдето е и името им. Друга важна тяхна черта е, че за тях напоследък много се пише и говори…толкова, че в някои страни самите те се осмислят като самостоятелен социален субект.
Позовавайки се този път единствено на себе си ще кажа, че по неведоми начини културата търси баланс в поколенията: в миналото, когато преживяемостта до старост е била сравнително малка най—много се е уважавала думата и волята на старите; днес, когато в популацията ни не достигат млади, младостта е небивала ценност, че чак и 40 годишните гледат да се изкарат млади в новия смисъл… Така ценностното преакцентиране цели да балансира количествената асиметрия между възрастите в обществото. Казах, че се позовавам само на себе си, но е твърде вероятно да е хрумнало и на други, защото е пред очите ни от известно време.
Явлението е разбира се естествено и да го заклеймяваме е нелепо. В него обаче има някои уловки. Когато трупаш авторитет, съзрявайки и остарявайки и само най—старческата немощ и изкуфяване могат да ти го отнемат, усилването на значимостта на индивида с напредване на жизнения път, е очаквано. Когато обаче по—голяма ценност е младостта, това заплашва конструкцията на личността с напредване на времето и по един косвен начин насърчава инфантилизма в зряла възраст. Нещо, което няма как да отречем, защото наблюдаваме около себе си ежедневно.
Тази картина, давам си сметка, е щрихирана много наедро и без да пуска мостове към капитализма, патриархата и тн. Това обаче не я прави погрешна в основата й. Дали милениалс са родените след 90та или и 88ма е достатъчна, дали всички от съответните набори носят съответните характетистики — много ясно, че е разтегливо. Основното, което трябва да помним е, че съзряването само по себе си не пречи да бъдем спонтанни, а инфантилизмът не ни прави по—млади (и тялото има брутални начини да ни напомня възрастта ни). Чертите на милениал поколението са зловредни повече с това, че са прилепчиви към всяка възраст, защото дават измамния комфорт на непокритото, но заслужено по природа самочувствие.
Относно самото поколение: нищо ново под слънцето с това младите да се имат за по—различни! За тяхно собствено добро по—опитните могат да ги възпитават не в по—ниско самочувствие, а в по—висок критерий и още в баланс между свободолюбие и съобразяване с авторитети, както и между индивидуализъм и колективизъм. Ако четейки това, самите вие се чувствате част от това поколение, то моля не го приемайте като критика. Наистина е чудесно човек да вярва в себе си и да умее да държи на своето. Просто се стремете да облечете всички пориви и преценки в малко по—висок критерий за „успях”, „знам” и „мога”. Това важи, независимо дали говорим за отношения, справяне със задачи, придобиване на знания и умения или друго. Човек най—често вижда собствената си посредственост, когато започне да се разделя с нея. Ако все още ни най—малко не я забелязвате, възможно е това да е сигнал….