Спор за трагедията (на атентатите из европейски градове) няма. Тя е трагедия. Няма и спор за невиността на жертвите, както и за това, че състоянието на война се просмуква в живота на Европа. По останалото обаче има спорове….
Европра е парадоксална във възгледите си. Нейните граждани и институции считат, че имат силата да променят климата на Земята, но се съмняват, че имат пръст в човешките явления, които ги спохождат. Това няма как да се нарече “осъзнатост”, нито “скромност”, нито “реализъм”; то не е и конструктивно, просто е лесно за смилане в този си вид. Ние сме способни на зло, не го отричаме! Ето го: лошите странични ефекти на добрите ни научно-технически намерения, наречени концентрация на парникови газове. Но тероризмът, ненене, той е чистото зло, което няма нищо общо с концентрацията на маргинализирани човешки маси, които наблюдават как ние пируваме. Маси, над чиято концентрация Европа работи усърдно от упадъка на колониализма насам, ако за такъв е правилно да говорим въобще.
В долните редове искам да коментирам това, което всички в хор грачат по медиите, защото явно в най-голяма степен запазва психологическия ни автопортрет: това е атака срещу нашите ценности и срещу нашия начин на живот. Ще пропусна доколко между Западна Европа и България има “наш” начин на живот и ще мина направо към по-същественото. А именно – кои точно ценности и кой начин на живот?
Когато се говори за ценностите на Европа, всички казват: правата, свободното движение, собствеността, свободата на словото и т.н. Да, аз като жена, която е финансово независима и води университетски живот, очевидно съм продукт на тези ценности. Срещу това ли обаче въстава тероризмът? Срещу новата кола на всеки 5 години, почивките и социалните придобивки на средната класа? Взима ги в ръце и казва “аз не искам това, ще се взривя”? Това е най-малкото наивно гледище. Нека погледнем по-навътре в ценностите на Европа….
Тя е земята на империите, владели целия глобус с убеждението, че той им се полага по право. Тя е земата на хората, опустошили безчетни “задморски” (по термина Британската империя) екосистеми, до които са се докопали. Да екосистеми – да не пропускаме мястото ни сред природата. Европейците са добивали различни животински видове, както добиват чакъл и са докарали десетки и стотици популации до ръба на унищожението. Можете ли изобщо да си представите колко е голям един кит, а колко са 100 кита, а колко са хиляда кита….сега си помислете как се унищожава такъв вид с популация от десетки хиляди екземпляри. Как ли? С алчност. Една от изконните европейски ценности. Да видим по отношение на хората…
Кой е крал цели племена от Африка за робски труд? Да помислим, не са били китайците, не са били австралийците или американците. Последните два типа не ги е имало във вида, в който ги познаваме днес. Сещам се за вица, в който евро лидерите се допитали до индианския шаман за това какво да правят с мигрантите, а той отвърнал “Абе ние навремето тоя проблем много го подценихме…”. Опитайте се да си представите какво означава “взимането” на хора от Африка. Вероятно най-близкото сравнение за нас е отвличането от извънземни: хора с друг цвят на кожата (вероятно много от племената във вътрешността на континента никога не са били виждали бели) идват и взимат вас, жена ви/мъжа ви, ако се случи да сте заедно, децата ви, родителите ви са твърде стари, убиват ги, товарят ви в непознати съоръжения и после забравяте за всичко от досегашния си живот, но пък имате ясни правила – могат да ви бият, насилват, убиват, продават и т.н. Европа е жънала човешки същества подобно на китовете. В Тихия океан има цели етности, които са заличени. Тоест, по-правлно е да се каже, че “няма” цели етноси, защото “има” вече не важи за тях. Помислете си за уникалния човешки генофонд, който е прахосан. Островните популации традиционно се радват на метаболизъм, който успешно работи без някоя аминокиселина или друга съставка, която в нашата медицина е титулована “незаменима” – защото островът е откъснат. Да знем как работи този метаболизъм може да е много полезно за нас. Е, имаме няколко шанса по-малко да разберем. За гореописанта европейска ценност не мога да намеря дума… хем е надменност, хем е безбожие, хем на никой нормален днешен европеец няма да му стигнат думите.
И след природата и хората, ще добавя обществото. Работили ли сте някога в корпорация? Да, корпорациите възникват в Щатите, но днес се радваме на много европейски корпорации. Ако сте работили на такова място, значи знаете, че времето е пари. А някога пробвали ли сте се на терена на частната инициатива? Ако да, значи знаете, че вемето е пари. Добре де, може и да сте работили в НПО….познайте какво – там става дума основно за пари! А колко дълбоки отношения сте имали с банка и тя успяла ли е да ви покаже, че животът ви е пари? Дали сте добър християнин, който плаща редовно ипотеката си, защото е благоприлично да се живее в хубав квартал. Дали колата ви е стара бракма, от която ви е срам и всичко марково ли ви е? А колко ви е голям телевизорът? Ууу, че то това много малко бе. Европейският начин на живот ми напомня за един цитат от филма “Аватар” …приблизителен цитат: За какво да изтъргуват дома си с нас? Ние нямаме какво да им предложим. Светла бира и дънки – това не им трябва.
Според Едуард Саид европейската идентичност е преживявана като превъзхождаща всички не-европейски идентичности (помислете си за американците, за индонезийците, за перуанците….и ги сравнете в мислите с европейците!). Това разбиране действа като общ знаменател на множество подходи към другостта в популярната култура, в академичните постулати, в ежедневната практика, разбира се и в медиите. Тероризмът е примитвна реакция, но нека реалистично си признаем срещу какво. Това не е реакцията срещу красивия живот, не е реакция срещу Леонардо Да Винчи и Исак Нютон, не е реацкия срещу Кант и Хегел, срещу Дерида или Леви-Строс. Това е реакцията срещу неравенството, срещу всеобхватната бездуховност на съвременния начин на живот, който освен, че е показен, алчен и болезнено комерсиализиран, си позволява да сочи с пръст и практически да изключва огромни групи хора. Това не са нашите ценности, да. Това е концентрацията на всичките ни парникови подходи и глобалния градус вече ни застига. И за да бъде по-сладко на финала – нима не ви е приятно да си помислите, че като българи, ние сме били приобщени в чужда империя, а не сме били завоеватели…тоест всичко това сякаш не важи за нас. Безценното умение да си невинен! Според него сме истински европейци.