Какво е общото между музея и обществената тоалетна? Както винаги, то е повече, отколкото предполагаме. Да, има неща, които свързват тези два бастиона на цивилизацията, въпреки че на пръв поглед профилът им е много различен, …а още повече общо имат те у нас! Българският музей е недоразбраната емблема на културния туризъм, далечната обител на някакъв национален спомен, която често не сме виждали от ученическите си години насам, но чиито прах и нафталин все още извикват детското ни смирение. Той съществува по силата на необходимост, която единици осъзнават и осмислят, но в която всички са единодушно убедени. Обществената тоалетна, от друга страна, е крепост на зловонието, пантеон на елементарното и всепризната метафора за рефлекторните потребности, които редуцират и принизяват индивида. Но това далеч не прави тези две изобретения безкрайно различни, ненене, съвсем не! Общото вероятно извира от хората, които ги създават и вкарват в употреба.
Макар че в социо-културен и структурно-функционален план могат да се изброят какви ли не общи черти, аз искам да изтъкна едно основно общо качество, което обезсмисля останалия анализ. Това е тяхната заключеност. Очевидно общите черти на нещата, които НЕ можеш да ползваш, нямат особено значение – значим е фактът на неупотребата. Ето детайлите:
Измежду всички варианти на разтухата и умственото разнообразяване музеят е най-капризният. Той не работи, когато на теб ти е удобно….като в почивните понеделници, например. Музеят почива в понеделник и точка. Няма значение, че в дълъг уикенд с почивен понеделник изпуска вероятно една трета от потенциалните си месечни посетители. Музеят, също така, работи в онази част от сезона, в която му е угодно. Т.е. на морето – само лятото, без разни видове празници през март и април, ако и курортите да са полу-пълни тогава, а плажът да е невъзможно забавление; на планина пък работи предимно зимата…и без това снегът пооредява, скоро може даже да дочака посетители.
Ок, на галерии и музеи няма да се ходи, ще се разхождаме, че пусто време хубаво – навън сме. Но хайде тогава поне да се изпикаем – ето екотойка, а тази има катинар, оп и тази има катинар….еми ще трябва в някое заведение. Уважаеми сервитрьори, бармани и всички останали, които работите в заведения, внимание! Всеки път, когато отказвате на някого да отиде до тоалетната, дори и срещу стотинки или левче, в бъбреците ви се отлага по една песъчинка, която да образува камъка на отмъщението! Ако отклоните такъв с разтройство, умира по една колония от чревната ви флора – безвъзвратно… или поне до разкаяние, изразено в допускане на страдащите до тоалетна. И “страдащите” може да звучи пресилено на втората минута от началото на стискането, но нека да си поговорим пак слееееееед половин час, примерно. Междувременно ви желая приятна разходка – в парка, в стария Созопол, където там сте.
И двете кратки изложения са основани на реални и то скорошни наблюдения и кофти опит от дърпане на заключената врата… Въобще, имаме всичко необходимо, за да привличаме туристите, а самите ние да водим по-културен живот, стига само да му осигурим работно време. Кой и защо си въобразява, че градовете и парковете няма да са опикани при липса на тоалетни, не мога и да предположа – вероятно е същият, който си въобразява, че неходенето по заключени музеи е признак за малокултурност. За сравнение – моловете са вечнозелени и имат стройни редици тоалетни. И докато разсъждавах по темата, се присетих за едно свое избухване във Фейсбук от преди няколко месеца:
Малък пример за проблемите на културата и образованието: разхождаме се с Рая в центъра. Имаме да утепаме около час – ЕнтЕлегентно ще е, решавам аз, да го направим в сградата Софийския….има скелет на динозавър, галерия на първия етаж, разни готини балкони и кафе до музея на петия етаж. Да, ама не – галерията е празна и заключена, скелетът не се вижда, защото е заперден, а музеят не работи. Надявате се на кафе – е, не и това на петия етаж; а всички възможни балкони и интересни местенца са заключени…. Поне тоалетните работят, по наше време не беше съвсем така. Да обобщим: имате какво да правите в сградата, само ако ви се доходи до тоалетната. Иначе паричният салон е отворен по всяко време….
В светлината на горния текст Университета доказва превъзходството си – поне тоалетната е налице! И макар да е грубоватичко това заглавие “Да ви пикая на музеите”, трябва да призная, че в определени моменти ми звучи като дълго отлагано облекчение.