От гимназиалната философия помним хомо фабер и хомо луденс*. От „Приятели” помним въпроса на Джоуи дали хомо сапиенс не са изчезнали, защото са били хомо. А от известно време в социалната таксономия на рода Хомо, към който принадлежат и Сапиенс и Неандерталецът, се появи никому нелипсвалото преди това звено Хомо Корпоратус.
Археолозите на далечното бъдеще ще откриват останките му пред неизчезващата пластмаса на лаптоп технологията и отдавна сублимиралия през облака неин софтуер. Непонятно ще е за тях какви дела са го вълнували в сгърчената му поза, апотеоз на ергономията (разбираш ли).
Хомо Корпоратус е плод на твърде късната модерност, еволюирал с родилни мъки от боржуа и пролетарии, като иронично доказателство за това до каква деградация е способен да ни доведе прогресът. В своя хабитат, разпрострян на площ от 2,5 до 8 квадратни метра (в зависимост от ранга му в популацията и/или нахалството му) типичният представител на вида има 3 основни пътеки за адаптация: „да го направим в пивот таблица”; „тази група клиенти са по—специфични” и „искам кола”. Те до голяма степен очертават и три от основните подвида на Корпоратус: промитият; псевдозаетият и експертЪ.
Промитият е готов на много, дори на повече от нужното, по много и различни причини, които често могат да се обобщят във въпроса А иначе какво? Псевдозаетият действа по скалата от якото спотайване до неспирното алармаджийство като успява да запълни завидно дълго време с това да изглежда зает. ЕкспертЪ пък по правило е ангажиран с чуждата работа, за която все никой друг не е компетентен, което постоянно осуетява отмятането на собствените му задачи. Това има за естествено следствие един служител на Шрьодингер: незаменим и безрезултатен едновременно.
В палитрата от пород(ц)и на Хомо Корпоратус са още няколко по—маловажни подвида. Подвид „гледам с ей такива очи”, подвид „кога ще пуснат парното/климатика” и подвид „между 90 и 99% от хората са ми криви”. Определящо за достигането на ранг в популацията е умението да се изглежда: зает, заинтересован, занимаващ се, загрижен, запознат и т.н. Даже може да махнем „и т.н.”—то и да го наречем закона на петте ЗА. Заааеби.
Корпоратус би могъл да се метне на влака към следващата еволюционна гара, но най—вероятно ще закъснее с около половин час и ще се чуди пред празния перон с разписание в ръка. Не очаквайте от него да пристига навреме, защото спешните неща възникват закономерно преди срещи и винаги засягат бизнес за поне 50 хиляди евро. Докато му нервничите по телефона, той изпуска сделката заради вашия формализъм: оставете го поне да изгуби на спокойствие.
За краткото време на съществуването си видът е създал неочаквано мащабна митология. По—голямата част от нея, разбира се, е свързана с изначалното минало, когато човекът е обитавал райските селения: фирмата е назначавала, заплатите са били големи (немски, френски, американски и т.н.), имало е повече придобивки, а за всичката тая бумащина си е имало секретарки. Тиймбилдингите са били свързани с митични количества изискан алкохол, това с клиентите не е било за пари, а по любов, да не говорим, че шефовете са имали топки и решенията са се взимали ей така.
Припяването на офис—легендите коресподира и с обичайните мечти на Корпоратус, подчертано битови. Сред тях са придобиването на следващия телефон, увеличаване на размера на телевизора и искам кола. С нея, разбира се следва да се посещават предимно най—яките места, т.е. тези на които ходят останалите Корпоратус от конкретната популация.
И т.н. И т.н. Може да се каже още доста: за вербалните му умения и стратегиите на безопасното говорене; за взимането на мнения под внимание, което по правило не е плод на резултати, а на политика; собствено за бурния му кулоарно—политически живот. За хората, които разсъждават над по—мащабните следствия от видовата доминация на Хомо Корпоратус на пазара за труд и мозъци, както и за причините за това явление, ето подходящ линк за сваляне на книга (по-специално вижте главата “Скапана работа”). Бивш чиковник или продавачка с мекичко елече в ЦУМ – той вече е многоброен като детелините на Лили Иванова; горд от себе си и позицията си и заслужено получава видовото си име. Как да се отнасяме към него в себе си и него в другите, е въпрос на лична стратегия.