Колко пъти е нормално да ви върнат от медицински заведения, когато кажете, че идвате по спешност? „Умри другаде, само не тук” не казва никой, но някои със сигурност си го помислят. Къде ли? Никой няма ангажимент да ви препоръча подходящо място за това, решете си!
И също така: колко е възможно да бъдат спешни „спешните отчети”, „спешната заявка” или „спешната корекция в системата”?
Спешност може да има в РВД, куриерските услуги или медиите. Говоря за истинска, легитимна спешност: може да я има, което съвсем не значи, че винаги всичко в тези сфери е спешно. Просто при тях има причини да вярваме, че истинската спешност съществува. Спешно може да е във ветеринарната и хуманна медицина, в полицията, дори в погребалните услуги. Да, при тези спешности може да е на живот и смърт, буквално.
Но каква изненада да установиш, че след дни на ужасно „спешни” задачи в офиса няма кой да те прегледа по спешност. Какво е все пак развиващата се за часове инфекция на фона на вкарването на клиент в системата, например?! Защо да не те юркат постоянно за фактурата, рекламното каре или което и да било: работиш в търговска структура, свиквай!
Ако все още не е станало ясно, говоря за конкретни, съвсем конкретни неща. Наскоро ми се случи възпаление, причинено от кофти растящ мъдрец, да избухне за точно една нощ и да търся къде да ме прегледат по спешност. Е, намерих, но от шестия опит. Точно така, в 5 медико—дентални центъра не стана, въпреки че имам и съпътстващо състояние, за което надлежно съобщавах. 5, а по—точно: 1 на живо, 2 по телефона и 2 други, които така и не вдигнаха телефона…. на живо значи, че както бях там с надутата си буза, ми показаха вратата. А междувременно ежедневно ставам свидетел как най—безсмислени дейности, чиито следствия отнемат седмици на хаотичния екип, биват титуловани „спешни”. Очевидно нещо не е наред с всеобщото чувство за спешност, което сякаш трепти в погрешна честота.
В бизнеса у нас битува една цялостна симулация на бързане, подкрепена с постоянно даване на зор; в медицината пък се практикува незаинтересованост, докато гноясвате в реално време. Къде, кога и как се е счупило това, винаги ли си е било така и задълбава ли? Не мога да кажа със сигурност, но има, струва ми се, малко по—дълбоки черти, на които тези факти са проява.
Постоянното бързане в последния момент е резултат от масовата липса на обикновеното умение дисциплинирано да се следва график. Неспешни задачи се оставят да отлежат, докато шупнат неотложно. Почти цялата култура на истерична спешност в бизнеса (да, това вече е култура) поне у нас е следствие на културата на протакането. В природата си изключително малко неща са спешни, повечето са занемарени.
Сякаш в резултат и на всеобщото протакане и отлагане и пушилката от постоянни фишеци истинското неотложно някак не е подразбиращо се, дори и в медицинските грижи… Може да сте (не дай боже) с диабет или хипертония или (дай боже) бременна или пък кърмачка, но справянето с вашите възпаления и усложнения, както и с потенциалния сериозен риск за здравето ви зависят от вашата ориентираност и организационни умения. Това, което ме изуми в търсенето на отзивчив зъболекар, не беше просто факта, че не могат да ме вземат. Беше това, че най-спокойно не могат да ме вземат и най-спокойно нямат представа и отговорност за това да ме насочат нанякъде. Липсата на стандарти и процедура, както и на съзнанието за това, че щом ги има, трябва да ги следваме, прави ред услуги хаотични и полудостъпни, дори когато са частни.
Другата причина употребата на думата „спешно” да е толкова криворазбрана е, вероятно ще ви изненадам, масов дефицит в уважението към другия. Попитаха Али Макбийл в един от епизодите на едноименния сериал „Какво прави твоите проблеми по-важни от тези на другите?”, а тя помисли-помисли и каза „Това, че са мои!”. Да напъваш хората постоянно да движат псевдоспешни работи приоритетно често е плод на дълбоката убеденост, че твоето спокойствие е по-значимо от тяхното и че това да молиш настоятелно в името „на бизнеса” те оправдава тотално за наглостта. Когато не си „в бизнеса” пропускаш дори и оправданията, защото така и така коренът на това поведение е в преживяването на собствената персона като достатъчен аргумент за всичко.
Всеобщото неумение да се степенува и приоритизира правилно, да се напредва планомерно и със съзнание за важното и маловажното е една от ключовите предпоставки за хаотично и неефективно общество. Добрият резултат, не е тайна, е следствие на адекватно планиране и изпълнение. Да съпоставяш нуждите на околните и спешността на собствените си нужди спрямо тях, е част от същата верига: първо острата инфекция, после козметичните процедури. За да работят така нещата обаче трябва и този с инфекцията, и този с процедурите, както и лекарят да споделят такъв манталитет…или системата да има механизми, с които да ги принуждава. Всички сме чували историите за това как в Германия редовият служител/работник работи по-спокойно и дори по-малко, а с по-добър и точен резултат. Е, за същото говоря…