Вероятно всеки, който прави нещо в медийния бранш, ПР-а и рекламата у нас, знае, че телевизиите имат законови пречки за това да споменават имена на компании. „Мениджър на фирма”, „компания дари”, „инициатива на една компания” и т.н. обикновено са думите, с които в емисиите покриват новини, свързани с конкретни фирми. Няма значение дали сте създали хиляда работни места, дали сте осигурили стипендии или пък сте въвели невиждана новост – в ефир сте „една компания”*.
Не и „Националната лотария” обаче… Потвърдено и от СЕМ, нейното присъствие в централната емисия новини е приемливо, тъй като е само с информационна цел. Говоря за конкретен случай, както прозира. Може да изгледате този репортаж по Нова и сами да прецените стои ли рекламно или не. Аз преценявам по следните критерии:
– има ли я тази новина в другите телевизии;
– излъчват ли се по Нова рекламите на Националната лотария, тегленията им и т.н. тяхно платено съдържание;
– може ли да се отличи категорично от начина, по който изглеждат рекламите на тази лотария….и разбира се, казва ли се името, показва ли се продукта, има ли призив за покупка.
Обобщено: не, да, не, да, да, да. Не казвам, че Нова правят нерегламентирана реклама на компания за хазарт, като ѝ оказват редакционна подкрепа по безпрецедентен начин, за да защитят правото и в бъдеще да получават рекламния ѝ бюджет или заради друг механизъм на влияние. Няма как да твърдя такова нещо, няма откъде да знам какво точно става. Но гледайки ефира, имам основание да се съмнявам, че нещо не е съвсем така, както е за безброй други компании, включително сериозни рекламодатели…и че не е точно така, както е замислено в закона.
След като алармирах СЕМ, те ми отговориха така: „Извършената проверка установи, че излъченото съдържание е само с информационна цел и не съдържа елементи на рекламни съобщения.” Ако сте изгледали репортажа от линка по-горе, този отговор може да ви се стори скандален, но при всяко положение не и неочакван.
След като помолих СЕМ за формулировки, въз основа на които работят, те любезно ми предоставиха такива. А след като въз основа на формулировките попитах за методиката, с която тяхната проверка се провежда, ми отговориха, че вече са ми отговорили.
Погледнато дотук, СЕМ изглежда твърде черен. В интерес на истината обаче трябва да се изтъкне тяхната принципна позиция по подобни въпроси, изразена далеч не само във връзка с Националната лотария. При различни публични поводи и в рамките на различни дискусии представители на регулатора не веднъж са посочвали, че споменаването на имена на компании при наличие на информационен повод, не е забранено за телевизиите. В този смисъл СЕМ почтено практикува нещото, което проповядва. Съвсем буквално законът забранява само това да си платиш, за да те покажат в новините. Някак обаче остава терен за интерпретации, а мнението за „законова забрана” доминира в бранша.
С което остава и въпросът кой извива ръце – компаниите и агенциите, които търсят начини да получат ПР покритие на дейностите си или пък телевизиите, които твърдят, че нямат право да го дадат, въпреки че реално имат. Независимо от отговора, истински смущаващият въпрос е защо на този фон все пак има компании и продукти, за които това не е пречка. Рекламният бюджет далеч не е единственият аргумент, както споменах и по-горе, защото дори крупни рекламодатели като мобилните оператори удрят на камък.
Отговорът за подобни двойни стандарти за жалост не е останал в 90те. Той далеч надхвърля сферата на медиите, но дори подобни дребни случаи сочат колко ключов елемент от пъзела на задкулисието е фасадата, осигурена чрез медии. Не само кой политик кой е, но и кой бизнес какъв е в масовите представи, може да зависи изцяло от тях. #Кой ли в България ще поиска по-високо ДДС за хазарта, ако то ще значи по-скъпи талончета за търкане?! Ще да е някакъв демократично пренебрежим процент малцинство.
*Това важи най-силно за националните ефирни телевизии БТВ, Нова и БНТ. В нишови канали и такива с по-малка аудитория е възможно да срещнете имена на компании.