Говориш ли насън?

Говориш неизбежно в самия сън – със, за, на себе си. Езикът от символи на съновиденията съдържа щипка индивидуалност, но и щипка универсалност. Точно така, език от символи – той даже търпи да го разглеждаме с лингвистични подходи. Няма врачуване, няма вангуване. Дори и те да са възможни или пък интересни, тук ще се занимаем с морфология. А такъв един подход освен още по-интересен е и твърде информативен за хората, които са склонни да изследват себе си безпристрастно и отърсени от предразсъдъка, че сънят е просто физиология.

Нека разгледаме съня като текст. Така както в широк смисъл „текст” могат да бъдат много неща – поредица от изображения, театрално или кино повествование, (мулти)медийно съдържание. Съзнанието ни „чете” тези текстове чрез различните си сетивни и знакови умения и всеки от тях ни казва нещо. Достатъчно е да имаме познанието, навика или ключа за общуване със съответния тип текст. Това важи и за съня.

Понякога сънят е хаотичен и сутрините смътно навяват усещанията му; друг път се отпечатва в съзнанието ни; понякога ни разтриса и ни полазват тръпки или ни кара да летим буквално и преносно. Понякога фабулата е ясна – бяхме с този и този, отидохме там, направихме това. Понякога обаче е хаотична, аз съм себе си и не съм едновременно, гледам отгоре, но пък участвам и освен това почти винаги има леки абсурдни детайли. Всичко това е нормално в реалността на съня и не ни учудва, докато сме в него. Учудва ни чак, когато вече събудени, го четем.

Основен похват, чрез който да разберем символите на съня, може да бъде поместването им в рамката на словесния език. Всички езикови тропи* представляват конструкции на мисълта и са израз на умението на психиката за възприемане, асимилиране и изразяване. Метафората, метонимията, синекдохата и други тропи може да звучат като запазена марка на художествената литература, но всъщност са органична част от всеки, създаден от човека, текст: От неформалното говорене, през рекламата, до сънуването. „Златен клас” е метафора, но също така „орлови нокти”… ако е казано не за орел, а за твърде дръзка ноктопластика. Тук са всякакви изрази, пренасящи качествата на едно нещо върху друго – железни нерви, каменно сърце, кашкавалени крака. Реално говорите с метафори всеки ден. Метонимия е, когато заместим едно нещо с друго, например „пияна свиня” или когато наричаме неуспеха „греда”. Синекдоха е заместването на цялото от частите му, например „бащино огнище” вместо „бащин дом”, но още изрази като „донеси си задника на работа!”, при положение, че цялото тяло трябва да дойде… Т.е. макар и да ги учим по литература и с бутикови примери, тропите са характеристики на словесното (а и на мисълта) изобщо.

Всички езикови тропи могат да бъдат открити в текста на съновиденията, съответно, да бъдат тълкувани по същия начин. Всеки израз, който може да се ползва в езика за назоваване на неща, явления и състояния, може да бъде символ за тях в съня.

Една от вечните нишки в сънищата е гениталната символика. Класически фалически символи са пищови, шпаги, мечове, тояги…все предмети, които са типични метонимии за мъжкия полов орган в неформалното говорене. Вулвалните символи пък са всякакви обекти с вътрешно пространство – тръба, пещера, дори шкаф или инбокс. Правилото е – може ли думата да се употреби иносказателно или като шега, значи може предметът/действието да се яви в съня със съответното значение. Ето защо и различни форми на възвратно-постъпателни и повтарящи се движения ознаковяват сексуалния акт – люлеене на люлки, слизане и качване по стълби и т.н. Така падането по стълби насън много вероятно изразява чувството за сексуален провал, а пък да се люлеете на люлка с някого – желание.

Освен знаците за пола и акта, много често срещани са знаците за инстинктивните нужди и инстинктивната природа като цяло. Помислете как се формулират нуждата и мощният вътрешен напор в езика…най-често с израза „като животно” или с референция към конкретно животно. Човек може да е гладен (буквално или сексуално) като животно, да е уморен, уплашен или разярен като животно. Може да е в каквото и да е състояние, изговорено с израза “като куче”, “като прасе”, лъв, вълк, мишок, сърничка или врабче.

Да те подгонят животни насън е напорът на инстинктите – собствената ни агресия или сексуалност, желанието ни за доминация и т.н. А какви чувства и реакции поражда това в съня е истински показателно за това, доколко се познаваме и се владеем. Бягате ли от лъва или по-скоро разсеяно го избягвате? Тичате ли с глутницата вълци или крещите в ужас при вида й? Галите ли леопарда като котка или се вцепенявате от присъствието му?

Друг механизъм за изразяване на същото е сравнението с природни явления – буря, ураган, слънце. Между силите на природата и вътрешните стихии съществува ярка, най-често неосъзната идентификация. Дали ви брулят бури насън? А дали ви е страх от тях? Дали ви огрява слънце с яркост, която би ви заслепила наяве? Както би било в художествен текст времето изразява житейските, социални и интимни обстоятелства на личната биография. Отново водещ е емоционалният регистър – радва ли ви или ви тревожи това време…или пък ви интригува? Ако чувството ви залива в съня, може би имате нужда да го осмислите и преживеете по-интензивно и в будно състояние.

И още копаете ли градинки? А с кого?  „Искам да ти прекопая градинката” може да се тълкува доста еднопосочно. Земята се асоциира с плътта на жената, защото е плодородна, а дъждът и други подобни фактори на фертилността – с оплождането и мъжа.

Освен природни метафори, метонимии, аналогии и т.н. в съня и най-често в ярките и запомнящи се или повтарящи се сънища, присъстват митични теми – царства, битки, преминаване на граници и мостове. Нека поразсъждаваме в точката между мисли и усещания: Бият ли се в нас два свята – единият на интуицията ни, другият на социалните ни навици? (Битка) Налага ли ни се да се сражаваме, за да отстояваме себе си? (Битка) Постигаме ли трансформация – преход от едно състояние в друго? (Мост). Как бихме разказали такива вътрешни усещания, ако решим да ги вложим в думи – вътрешна борба, сблъсък, преминаване и т.н. думи са сред неизбежното описание. Знаците за тях в съня са съответните предмети и действия.

Освен природни, митични или батални сцени, да сънуваме технологии е повече от естествено за нас – децата на ХХ и XXI век. Кола, влак или метро, телефон, чат, скайп-майп и т.н. са сред ежедневните ни насъщни нужди, които ни дават посока, движение, напредък (превозните средства), връзка, общуване, социализация, дори интимност (телефон и др. средства за комуникация). Ако не успявате да управлявате живота си в посоката, в която искате, нищо чудно рейсът да отваря врати и да ви изплюва на съвсем погрешна спирка или пък уредите за управление на автомобила да не ви се подчиняват. Кризите в общуването пък съвсем нормално се въплъщават в онзи полукошмар на неработещ тъчскрийн, заглъхващ разговор и т.н. Ако насън връзката е кофти, значи и в живота чувството за свързаност несъмнено страда… Преживяването за добър самоконтрол, хармония с околните и житейски ход в желаната посока се появяват чрез успешно управление на машини и устройства, контрол само с мисъл, спонтанно откриване на нови интерфейси и други преживявания в същия дух.

Преживяването за житейско движение в желаната посока може да се появи и чрез чувство за движение на тялото. Обратното, ако ви се е случвало да напъвате крака, но те да не помръдват, преведете си го буквално „не успявам да напредна”, „няма движение на никъде” или друго нещо в точно този смисъл. Всеки може да отнесе този „превод” към конкретните факти на своя живот.

Последните класически образи, които задължително трябва да присъстват дори и в един кратък разбор, са любимото ни летене и основополагащите светло и тъмно. Макар и обикновено да се осмисля строго положително след събуждане, летенето може да е двузначно. Дали е да си толкова щастлив, че летиш, или пък е „нещо лети в облаците, амааа”….помислете си какво подсказват околните обстоятелства. Добрата приземеност или поне способността за устойчив контакт със земята между различните излитания са сигнал към себе си за точно това, че личността е „здраво стъпила на земята”. Летенето може да изразява лекота и щастие, но може също да е липса на реализъм и осъзнатост.

Светлината и тъмнината са също сред символите, които са близки до ума – виждаш или не виждаш, ясно ти е или не, да ти „просветне” или да е „тъмна Индия”. Светло и тъмно не са знаците за добро и лошо, а за познато и непознато, за ясно и забулено, за проумяно и тайнствено, за съзнание и за дълбинни пластове. Ако сте в пълен мрак насън, вероятно сте в непознато място вътре в себе си.

И тъй като тези примери биха могли да продължат до безкрай, просто слагам точката тук. Символите на съня могат понякога да са заплетени и многозначни, друг път да са изцяло изтъкани от обстоятелствата на туко-що отминалия ден. Не само, че не винаги можем да достигнем до латентните им съдържания, но и не винаги е необходимо. Ако обаче се повтарят и ни глождят, ако упорстват в будното ни съзнание и навяват усещания, езикът може да е мост към тях. Разказана в думи, картината на съня се превръща в художествено повествование и може да бъде четена през значението на изразните му средства.

 

*тропи са думи или словосъчетания с преносен смисъл,  художествени изразни средства