Здравей Гошо – ти, който преди време беше Гери, този пост не е лично за теб, и ти Гери, която доскоро беше Гошо – не е и за теб специално. Това е тескт за социокултураното явление “транссексуалност”, защото когато нещо се улавя от статистиката, а не е просто единичен случай, то вече е социално явление, а когато системата от значения в културата изгражда пластове от кодове около него, то е културен феномен. С всичко това явлението принадлежи на времето и мястото си и колкото и лично да е преживяването отвътре, идентичността е и си остава колективно изобретение. Този текст е за това колективно изобретение, което е дело на съвременния технологичен и постмодерен свят и което не е съществувало точно в този вид никога преди него, каквито и ролеви сценарии и възможни съдби да е имало в миналото.
Разбира се, че тези пояснения, колкото и пъти да се дадат, няма да спрат някои читатели, а и такива, които изобщо не са прочели, да викнат убедено – ТРАНСФОБИЯ!!!! Вие преценете дали аз съм трансфобка: транссексуалните хора са факт, не можем да действаме с отрицание, не е вариант да ги “канселираме” или да се опитваме да им налагаме забрани. Лично мен не би ме притеснило транссексуален човек да заживее в съседния апартамент до нас или да седне на съседното бюро до мен на работа. Нормално е да имат право на трансформацията си, на какъвто си изберат партньор, начин на живот и тн. Същевременно обаче не е приемливо да нямаме право на критически прочит над самото явление, не е приемливо да се изискват квоти, да се работи активно върху изграждането на индустрия по трансформация и в орбитата й да попадат нервъстни деца – дори 3-4 годишни. На точно толкова са най-младите пациенти в Обединеното кралство, например.
Основен въпрос от този спектър, чието задаване само по себе си вече се определя като трансфобия, е: Първично състояние ли е половата дисфория (разминаването между рожден и психичен пол) или се придобива в хода на жизнения път. Т.е. дали се раждаш такъв и с трансформацията следваш естественото си състояние или такъв ставаш, като второто обикновено предполага нервотичен корен. Принципно мненията се делят на “за” – такъв се раждаш и ние твърдо те подкрепяме и “против” – такъв си станал и за нас ти си болен. Официалната парадигма в различните държави е приела едната или другата позиция. В Унгария казват – тук не живеят приказни персонажи – моля, идете си, а в САЩ Амазон наскоро обяви, че ще свали всички книги, които тематизират въпроса дали половата дисфория е болестно състояние. Лов на вещици има от двете страни, единомислие не се постига, а всъщност реалността не е “или-или”, а е “и”. Няма еднозначен отговор за вродено или придобито, просто защото може да е и двете.
Основна задача по отношение всички значими категории различие за мен е това как съвременните общества да осигурят защита и равноправие за гражданите от тях, без да маркетират самото различие. Нямам никакво съмнение, че половата дисфория съществува като вродено състояние, т.е. че има хора, родени с незаглушимия психичен повик на противоположния пол, за които трансформацията е самоосъществяване, спасение, неизбежен път и тн. Трябва обаче същевремнно да признаем, че невротичните състояния се манифестират според съществуващите нрави и модели. Няма пречка пред това неосъзнатата омраза към себе си да кристализира на повърхността в усещането, че този пол, с който си роден, е грешката и източникът на постоянния ти дискомфорт от самия теб. Двата сценария не си пречат и от това идва сложността на контекста. Дори напротив, колкото повече единият – автентичният – се популяризира и се защитава от регламенти и формална рамка, толкова повече хора ще извървяват другия, защото той е готов модел, който формулира и проблема – всъщност аз не съм от този пол, и решението – ще се трансформирам.
Ето защо и вече се появяват историите за хора, които са съжалили за трансформацията си, ето защо отдавна чуваме за самоубийствата, ето защо след пандемията чухме и за транс peer pressure (натиск от средата) под формата на няколко истории от типа на “когато не виждах никого от тях, осъзнах, че не искам да се променя и вместо да стана момче, накрая отидох на бала като момиче”. Ужасно силният глас, защитаващ всички идентичности, свързани с полово и сексуално различие, има този страничен ефект на видимо диспропорционално представяне на транс и куиър идентичностите. Презрелият капитализъм ги въвлича във вездесъщата си логика и един след друг се появяват множество продукти – шоупрограми, личности-брандове, всевъзможни ниши на културната индустрия, специализирани услуги и мода, различни изделя и разбира се, самата хрургична практика. Предположението, че културата е неспособна да повлияе и да възпита цели поколения, за които полът е флуиден и които ще срещат все повече трудности в това да се самоопределят и да изберат житейски сценарий за себе си, е доста наивно. Постоянното повтаряне какъв се раждаш и как това и онова е по природа, е не само подценяващо за това, което човекът представлява, но и е по същността си отричане на векове хуманитарно-научни постижения, точно както плоскоземието е отричане на вековете напредък по физика и астрономия.
Освен -фоби, за каквото и да говорим, винаги има и -фили, което в случая решително се пропуска. Просто всички, които не са готови с ентусиазъм и на всяка цена да прегърнат прекрасния нов свят, в който всеки ще си избере пол, вид, форма и визия, биват обявявани за -фоби. Крайните -фили се считат за “нормални”, а неутралитетът и правото да не те интересува тази кауза, се приемат като пречене. Голямото предизвикателство да спрем омразата – както и в много други случаи – засяга и двете страни. Соченето и прехвърлянето, постоянното дефиниране на вини, настояването другият да е угоден за теб само сменят лицето и формата, но не изчезват. Последният път, когато човечеството построи прекрасен нов свят, срещу който нямахме право да кажем нищо, се наложи родителите на моето поколение да го разбиват с чукове на границата на двете Германии през ноември 1989. Ако трябва да дам прогноза обаче, лично на мен ми се струва, че нашият днешен свят е неспособен да изгради култура, в която да включи и даде, без да стигне до форми на терор. Дано греша.