С всичко се прекалява.
Прекалява се със Запада и с Урсула, с нашите еди какви си ценности и постоянното им развяване и натрапване. Прекалява се и с Русия – и със за Русия и със срещу Русия, въобще навсякъде Русия, аман. Руското влияние със сигурност е прекалено голямо и руските агенти са прекалено много, но прекалено шумно ги търсим, където премного те не са. Изобщо с геополитика се прекалява и с думата „геополитика“, без зад нея да стои нищо, също така се прекалява.
Прекалява се с посланията. Прекалява се с празнодумията без послание, с постовете, клиповете, рийловете – както с правенето им, така и с гледането им. Прекалява се с надъхването и „искам да кажа на всички, че“, с желанието да водим другите в посоки, да се показваме, да поучаваме, всеки иска да лидерствува и инфлуенсърствува.
Прекалява се и с „България“ – България това, България онова, България преди, България сега – никакъв шанс за разумен разговор, може би само в „История.бг“ и в два-три заблудени подкаста го има. Прекалява се и с взаимните обвинения на политически лица и общественици, сочене с пръст и после участие в едни и същи отбори, след което пак сочене и плюене, после пак заедно и освен това тези две състояния се сменят прекалено често.
Изобщо публичичният дискурс се състои от едно огромно прекаляване, всред което някак остава място и за неща, на които мястото им изобщо не е там – битови инциденти, безинтересни частни случаи, и всякакви подобни елементи в картината, от които има прекалено много. Няма едно единствено нещо, с което трябва да спрем да прекаляваме: Що се отнася до обществени отношения и обществен диалог, до медии и публичност, до това как се създава „голямият разговор“, всичко е прекалено. По отношение на съдържанието и мненията вървим към картина тип „има по много от всичко и никой от нищо не се интересува“. Може би скоро ще се пръкне някоя теория за Общество на прекаленото. Т.к. разбира се се прекалява и с яденето, и с пиенето, с хранителните добавки и лекарствата, с пазаруването и с все повече и повече неща във физическия свят, феноменът вероятно може да се разглежда сам по себе си – Прекаляването. И после задължително мета версия, защото в наши дни без това не може: Прекаляването с прекаляване.