С всичко се прекалява. На първо четене, очевидно, се прекалява със силикон и хиалурон, но това е най-малкото. В този блог обикновено се обсъждат публичността, обществените отношения, популярните идеи на нашето време. На този фронт прекаляванията са повсеместни и даже рядко виждаме нещо, което да е премерено, да не е прекантарило или насам, или натам.
Прекалява се със Запада и с Урсула, с нашите еди какви си ценности и постоянното им развяване и натрапване. Прекалява се и с Русия – и със за Русия и със срещу Русия, въобще навсякъде Русия, аман. Руското влияние със сигурност е прекалено голямо и руските агенти са прекалено много, но прекалено шумно ги търсим и сочим, където те са и не са. Изобщо с геополитика се прекалява и с думата „геополитика“, без зад нея да стои нищо, също така се прекалява.
Прекалява се и с „България“ – България това, България онова, България преди, България сега – никакъв шанс за разумен разговор, може би само в „История.бг“ и в два-три заблудени подкаста го има. Прекалява се и с взаимните обвинения на политически лица и общественици, сочене с пръст и после участие в едни и същи отбори, след което пак сочене и плюене, после пак заедно и освен това тези две състояния се сменят прекалено често.
Прекалява се с посланията. Прекалява се с празнодумията без послание, с постовете, клиповете, рийловете – както с правенето им, така и с гледането им. Прекалява се с надъхването и „искам да кажа на всички, че“, с желанието да водим другите в посоки, да се показваме, да поучаваме. Всеки втори иска да лидерствува и инфлуенсърствува и в това си желание прекалява. Прекалено много хора онлайн постват прекалено често и то прекалено дълги памфлети по прекалено разнородни теми – както се пее в песента от цървули до изтребител или както стана модерно напоследък – от Петрохан до Иран. Кохорти прекалени експерти напластяват в пространството повърхностни трактовки. Освен това прекалено много хора се занимават с това настойчиво да громят други хора и да развяват чужди мнения, за да се обяснят как това било или не било така. Дигиталният сеир е прекалено много и по правило е прекалено долен.
Изобщо публичичният дискурс се състои от едно огромно прекаляване, всред което някак остава място и за неща, на които мястото им изобщо не е там – битови инциденти, безинтересни частни случаи, и всякакви подобни елементи в картината, от които има прекалено много. Няма едно единствено нещо, с което трябва да спрем да прекаляваме: Що се отнася до обществени отношения и обществен диалог, до медии и публичност, до това как се създава „голeмият разговор“, всичко е прекалено. Все повече и повече вървим към картина от типа „има по много от всичко и никой от нищо не се интересува“. Може би скоро ще се пръкне някоя теория за Общество на прекаленото.
Т.к. разбира се се прекалява и с яденето, и с пиенето, с хранителните добавки и лекарствата, с пазаруването и с все повече и повече неща във физическия свят, феноменът вероятно може да се разглежда сам по себе си – Прекаляването. И после задължително мета версия, защото в наши дни без това не може: Прекаляването с прекаляване.