Съвременна възмъжала жена носи
торби от магазина само понякога.
По-често носи латекс, стълба, зимни гуми,
защото така си отива повече с маркови долни гащи.
Носи рокля на цветя само понякога,
по-често носи на гръб мъж с инфантилни фантазии,
носи си работа вкъщи, носи 19 помагала за детето
и търси скицник А-такъвформатняманикъде, за го поноси и него.
Носи смартфон на тъп фон,
смарт часовник, свързан към смарт прахосмукачка,
казва си наздраве с хладилника и си пали цигарата наопаки,
щото „ох вече съвсем съм откачила“.
Носи дипломи надиплени, дигитални самоличности,
курсове, сертификати и интернет смелост за пред непознати.
Носи грим тип „без грим“, но не тръгва без грим.
Носи усмивка, самочувствие, култ към съзнанието и разума
и разни други неясни ценности на съвременната епоха.
Носи две хромозоми ХХ и наследството
на милиони поколения жени от пещери и дворци, от юрти, иглута, гробища и мастаби
и само това се прави, че не го вижда, но без него нищо нямаше да може да носи.
Затова и тук тези долни редове носят всичко, написано на по-горните.