Голотията е навсякъде, това отдавна е факт. Клипове, корици, клубове: очите са жадни за плът. И да се говори против това, особено, ако си жена, е някак съмнително. Изберете си между комплексарка, фригидна, настъпана моралистка, незадоволена, а най—вече просто грозна… защо иначе да ви тревожи кой къде е гол или полугол? Оставяйки преценката за това за друг ден, искам да се спра на медиатизираната голота, опипвайки темата с изследователски интерес.
Публичата голота има едно общо лице, излъчване и цел: търговията. Нарочно казвам „търговия”, а не „комерсиалното” или „консуматорството” например. „Търговия” звучи oще по-пошло, понеже не е терминологично като другите. Търговийката, заради нея е голотийката. Стара истина, разбира се, ама да не се забравя. И да не си мислим за освободеност, “сега младите” или друга подобна мнима причина. Да стане певицата по—известна и да я канят на участия, да се продава броят по—добре, да влезе клипът в тежката ротация, дето ти изпилва мозъка с излъчване на всеки кръгъл час. Важи и за радио….ако клипът е достатъчно гол, публичният отзвук помага на песента и за радио – има пресни примери!
Наскоро гледах няколко часа клипове, комерсче изцяло, от осемдесетте до наши дни и точно това стана повод за размисъл по темата. Бях шокирана да констатирам колко облечени бяха групи като Ace of Base: като махнем настрани страстоубийствения стайлинг, съотношението покрита— открита кожа беше твърде далеч от съвременните стандарти. Де факто затова го и забелязах: в тези клипове просто имаше нещо неестествено. А именно, всичкият този плат в кадър, при положение, че може да е плът. Sandra например дори беше напипала медианата между секси и покрито чрез едни прилеп ръкави и голям колан….толкова голям, че сега би им стигнал за всичко нужно от нашийник, през сутиен и гащи, до летни ботуши.
Явно индустрията до не толкова отдавна се е справяла и без всичкото това месо на показ, каквото и да сочи този факт. Изтъквам го, за да си напомним, че това в момента не е нито „естественото”, нито единственото възможно състояние на нещата. Лично аз никога не съм защитавала недодялания свян като състояние на чистота или нещо подобно. Както казва Чудомир: Който гледа надолу, мисли за голо. Медиатизираното тяло обаче е нещо повече от човек без дрехи. То е по-скоро продукт, стандартизиран според пола и/или сексуалността и всичките му възможни валентности са кастрирани до търговската логика. Точно така, думата е “кастрирани”, въпреки разгонения привкус, в който сексът граничи със спортната злоба.
И нещо последно: Голи и уплашени по Discovery не прави изключение от общата простотия. Нещата са от малко по—различен характер, защото тук нелепицата претендира да има експериментална стойностност. Търговията обаче неминуемо е в дъното на замисъла.