Не е нужно да е точно йога. Може да си веган, или дъновист. Да се симулира духовна идентичност, комбинирана с лайфстайл…итс а мъст, дет се казва. За пред кого, не е ясно, тъй като на никой не му пука, но това е съвсем друга тема.
Толкова много индустрия, която се завъртя около всичко това в последните години, идва да покаже, че търсения на духа не липсват в наше време. Някой би казал, че в архаични времена човекът е бил по-истински и по-духовен и сега ние просто не умеем (проблемът е във времето, гнилия ни момент в него). Друг би казал, че и преди и сега единици са истински пробудените, а масата винаги е преповтаряла по външни белези всяка практика така, както едва проходилите дъщери се пъхат гордо и самодоволно в токчетата на майките си. Йога е една от най-древните системи на неразривно свързани философия и практика, която хем не е хомогенна, хем би могла да е абсолютно всеобхватна по отношение на човешкия живот, а в допълнение е и твърде модерна. Аз не мисля, че бих съумяла да поставя точна диагноза на връзката съвременен човек-йога, но откривам такива детайли от пейзажа, които са симптоматични.
Социалният разговор. Йога не е и не би следвало да бъде тема за социални разговори. Small talk – за него има уличен трафик, метеорология, политици….кой и кога е водил такъв разговор по тема “бог”, по тема “мистика” или по тема “природа на съзнанието”. Е, няма никаква причина социален разговор да се води и на тема йога. Това е тема за сериозен разговор, сериозна литература и сериозно отношение. Въпреки това твърде често може да се чуят такива социални разговори, в които и двамата събеседници еднакво не се интересуват от темата по същество, но поддържат нормата на “интелигентното и актуално общуване”.
Медитацията. Еднодневните курсове по медитация са нещо като еднодневни курсове по квантова механика или структурен органичен анализ за хора със средно образование. Толкова колкото ще е практическият напредък на абитуриентите в споменатите дисциплини, толкова ще е бъде и прогресът на кандидат медитаторите след проведения курс. Да медитираш означава да си овладял едно допълнително състояние на съзнанието, толкова различно и обособено, колкото различни едно от друго са бодърстването и сънят. Да твърдиш, че тия пет джойнта и напрежението от структурните промени в офиса ги неутрализираш с медитация, е меко казано несериозно. Най-точната дума за такива лекции е ивент, а за лекторите – професионалисти-аниматори. Не бих казала шарлатани, защото на практика не мога да знам.
Натуропатията. Натуропат е дума, използвана обикновено от химици по адрес на хората, които презират тяхната собствена страст – химията – и ползват името й, за да наричат с него множество неща, които пропагандират като вредни. “Химия” – това е химия, не го яж, пий и т.н. Химия са твърде много неща около нас: продуктите на фармацевтичната индустрия безспорно, но аюрведичните лекарства също, пчелният клей и той, медът и т.н. Още някои уточнения за това кое в коя категория е: водичката с йони, витамини и т.н. е маркетинг – не химия, сиренето от палмово масло – измама, а не химия, а пък естрогеновите пилета – следствие на индустриалното животновъдство и триумфа на външността на същността. Полезно е човек да избира предимно качествените продукти, да прави информиран избор и да избягва свръхдиагностиката, независимо за какво става въпрос: Татулът и змийската отрова са все от природата и те…. А пък точно наопаки всички видове пости, забрани да се яде свинско и т.н. са дисциплиниращи практики и опит да се повлияе на биохимията, поради което представляват културен, а не „естествен” феномен. Това, което ни е нужно, е да развием усещане за себе си.
Терминологията. Крайно интересен щрих от публичния йога-пейзаж е терминологичното говорене. Описанието на гуните в Бхагавадгита ярко се отразява в намсикое. Ко речи? Не съм сигурна дали гуните са описвани точно там, вероятно са поне споменати. Самите гуни обикновено се превеждат като “качества”, в голяма част от случаите, защото преводът е минал през “properties”, а после вече, защото си е останало така… Тези термини не винаги могат да се обяснят лесно, за тях нямаме и буквални аналози. Но точно заради това, по-добре е да не ползваме неразбираеми понятия. Всеки език налага своята матрица върху реалността и думите и явленията носят не просто различно име, а различно определение и съдържание за тези явления. Ако се съмнявате в това, просто си припомнете факта, че на руски няма глагол “съм”, а на английски “are” е спрежението на същия глагол в повече от половината му лица и числа. Думите от реалността на санскрит или хинди не ни дават нищо нито в разговора, нито в собственото ни разбиране. Реалността е дело на съзнанието, а нашето не говори санскрит.
Пречистващите процедури. Освен така известните асани (физическите пози), упражненията за дишане, концентрация и медитация, йога предлага на последователите си и доста техники за пречистване на тялото. Фактът, че тялото, макар и дадено от природата, се ползва изцяло според културата, проличава точно тук. От 100 опитали нещо в йога, само един или двама са опитали пречистванията предимно поради гнусене, притеснение и в крайна сметка, поради различното разбиране за това какво представлява тялото и как е редно да функционира то. Същото това, дадено от природата тяло е съвсем едно нещо в традиционните индийски форми на аскеза и съвсем друго в постмодерния свят, който си добавя чар, цитирайки мъдростта на вековете в разни жестове от ежедневието си. Самите пречиствания обаче доста си струват във физиологичен план.
Специален случай – социалната неадекватност. Последният явен щрих от съвременната “социална” йога е и щрихът на неадекватността. Рядко хора си признават, че заемат публични пози от типа на ако съм отнесен, значи съм възвишен; ако не съм адекватен на вашия свят, значи съм духовен, но всъщност често го правят, особено след като наваксат малко по горните точки. Самите тези пози са нещо от типа на съждението щом е грозна, следователно е умна. За жалост не е толкова лесно. Да си неадекватен означава, че си неадекватен – никога не е значело и няма да значи, че си по-пробуден от околните. Иначе самото желание да докажеш публично колко си пробуден, е вероятно най-голямото доказателство за непробуденост.
Колкото и еретично за някого да звучи, всяка система с разписани правила е догматична и е идеално приложима само в тесен контекст. В допълнение много от практиките, за които се говори, и които са интересни днес, включително такива, свързани с тантризма (да, за семезадържането говоря) са създадени и практикувани в мъжки култури. Но това, както се казва, е самостоятелна тема. Най-важното, което трябва да помним е, че коя да е аскеза или форма на поддържане на здрав дух в здраво тяло (защото често хората говорят за форми на аскеза, а имат предвид всъщност форми на поддръжка и здраве), е преди всичко лична практика, имиджът е нерелевантен.