„Аз защо нямам пишка” е въпрос, който дъщеря ми ми зададе на около три години, даже преди това. Тя далеч не се справяше с всичко от твърде малка, но говоренето й започна доста рано, така че „Разговорът” започна още преди да е навършила три. „Защо? Защо?” Беше доста нервно повтаряне, съпроводено с гняв и теглене на малкия торс от малките ръце с вперена надолу глава в опит да се види по—добре. Това вероятно е пост, за който след време ще чуя репликата „изтрий го, излагаш ме”…
Аз й отговорих доста бързо, по механизма на първото хрумване. „Имаш”, казах, „просто е скрита вътре в тялото. Пишката на момчето е навън и се вижда, а на момичето е навътре и не се вижда. Затова не я виждаш — това е!”. За нея това беше напълно достатъчно за момента, но в последствие аз самата се замислих.
Този отговор от мен дойде заради гнева на детето: първичният, изпълващ гняв, който всеки родител или човек, живял с дете отблизо, е виждал. Децата се гневят неподправено…. Това беше гневът и бунтът на егото срещу мисълта, че ти самият може би си непълноценен, гневът на пола срещу символичната кастрация, наложена от социалните представи за момичето. „Пишка” беше думата за „полови органи”, изразът за „това, което прави тялото ми тяло на момиче”. Все пак беше на 3….колко повече от това да говори! На 30 вече знаеш, че имаш всички реквизити, че гениталиите ти са функционални и пълноценни, а клиторът не е закърнял пенис. На 3 обаче вярваш на всичко, което чуеш и ако някога си чувал, че разликата между половете е в това едните да имат, а другите да нямат „пишка”, или се примиряваш с липсата, или се бунтуваш срещу тази несправедливост на природата.
Точно тази несправедливост обаче не е от природата, а от обществото. Първичното непримирение на моята дъщеря беше същото, като това, с което феминизмът се дразни на кастрационния комплекс на Фройд. Защо, замислих се, Фройд, който е работил с пациентки, който е бил практик, е формулирал всичко това за компенсаторната женска сексуалност и априорния кастрационен комплекс. Как и защо? Всъщност е доста просто: защото в неговото време и обкръжение вероятно нито една жена не е пораснала с достоверна информация за тялото си. Защото градските дами от благоприлична Европа, които в зряла възраст са ползвали психоаналитик, не са научавали нищо за природата на пола и дори анатомията му в ранното си детство, а и след това. Полът им е бил просто не—мъжки и са имали не—фалос. Така представено, защо някоя би нямала кастрационен комплекс?
Първият начин да конструираш себе си в съзнанието си е тялото. То е и първият неизбежен реквизит на личността, който можем да възприемем в пълнота или половинчато. Не отлагайте фактическия честен отговор за друг път, за „когато пораснеш”. Първият път, когато сексуално неосъзнатата 30-годишна жена ви поглежда през машината на времето, е с очите на 3-годишното същество с пухкави ръчички и кръгли бузки, което не знае как да нарече пишката си. Нека сме откровени, дори и днес в много семейства у нас гениталиите на момичетата носят гордото име „долу” или „там”. Малката вагина е като Волдеморт…този, чието име не споменаваме. Да кажем, че оттам излиза бебето, не е достатъчно, макар че само по себе си е правилна стъпка. Просто ако се ограничим в тази информация, между редовете се оказва, че ролята на женската сексуалност е строго детеродна, а всичко останало е страничен ефект.
Когато децата помнят „Разговора” или „Книгата”, променила погледа им към пола, обикновено помнят и предишните си представи и шока си. Ако винаги, от най—малки, получават все същата информация, която само се надгражда с възрастта, вътрешните конфликти са с един (основополагащ) по—малко. Освен това, след като веднъж детето знае, че пишките на двата пола са в двете обратни посоки — навътре и навън — много по—лесно можете да надградите със следващите обяснения: пишките са такива, за да пасват и да се съединяват, сперматозоидът намира яйцеклетката като преминава от едната пишка в другата и т.н.
Сексуалността и ролята на субекта (а не обекта) са основополагащи за конструкциите на властта. Властовото тяло е винаги тялото на субекта; и обратното — обектът има единствено съмнителното предимство да може „да изнудва”, да манипулира силния чрез желанията му, и в крайна сметка да моделира себе си според него. Симон дьо Бовоар казва, че жена не се раждаш, жена ставаш. Имайки предвид как жените са откривали и дори и днес откриват ежедневните факти на тялото, явно е била много права. Да конструираш себе си като полово същество е нещо, което сякаш започва да ти се налага, доста време след като вече си живяла с този пол. А поне донякъде това важи и за момчетата. Жената/мъжът, който ставаш, се създава постепенно и с участието на всеки от отговорите на въпросите „защо?” и „как?”. Затова, когато получавате тези въпроси, отговаряйте честно и фактологично, с думи, подходящи за възрастта на питащия. И още нещо: не мислете, че разюзданата индустрия означава, че сега знаят всичко. От нея научават само, че и това може да се остойности в пари, нищо повече.