Неслучайно национализмът изживява своя бум и апогей през 19ти век. Националноосвободителните движения в нашата част на света, а и не само, са полет и устрем, вяра в идеал и приключение, а най-вече отговор и решение. Отговор на въпроса „Как да стане по-добре?” и решение на проблема със зависимостта и броя принуди, които мачкат индивидуалния живот. Или поне така е изглеждало тогава и със сигурност е било стъпка в правилната посока.
Как обаче изглежда светът днес? Съвсем не както през 19-ти век, и то според множество критерии. „Америка” днес означава ден със самолет, а не седмици с кораб; „гурбет” означава ежедневна връзка по Скайп, „професия” означава почти неразбираеми дейности на компютри и машини, а „граница” в Шенген доскоро не означаваше нищо. Добавете пазар, туризъм, киберпрестъпност, медицина, корпорации, образование – с всички плюсове и минуси. И сега да се върнем към началото: как да стане по-добре? И още: кои са принудите, които мачкат индивидуалния живот? Дори и за секунда не си помисляйте, че национализмът ще ви даде отговор и решение, колкото и да се изкушавате. Индивидуалните светове на страшно много хора са драматично разширени географски и натъпкването им в едновремешните граници е просто невъзможно. Да не говорим, че би било жалко във всеки един смисъл на думата. В допълнение всички днешни теглила са транснационални. Зависимостите може и да имат лицата на територии и правителства, но са все по-демаскирано икономически. Няма значение кой ще робува, максимата е – всеки, според горната граница на съответната социална система.
Същевременно съвсем не е смешно да се изкушавате от мъдростта на Левски и плама на Ботев. Помислете си обаче, те мачкани и несвободни в света, а така несломими и свободни в съзнанието си, какво биха правили днес? Не биха викали „Гоу бек Търки”…по-скоро биха се били с язидите срещу ИДИЛ, не биха смятали Виктор Орбан за пример, а по-скоро за срам за Европа, не биха се асоциирали с днешните ни националисти…или поне така разбирам аз думите „ние и сега си имаме султан” или „свестните у нас считат за луди”, „свещена глупост” и т.н.
Да, мантрата, че ние ще се оправим сами по-добре, е точно свещена глупост, която за жалост половин Европа повтаря. Популисткият възход на национализмите в политиката и рефлекторното им подемане от широки народни маси е опасна смес от носталгия и утопия, рожба на политическия маркетинг. Изглежда, че по времето на големите ни национални герои, българинът (а и не само) е имал формула за постигане на величие – нещо, от което политическата реалност го е лишила днес. Джамбазки, Каракачанов и бог знае още кой са етноплашила с прилична за бг-стандартите кариера. Никой от националните ни герои не се е самопредлагал на медиите и не е седял в конаците, кулоарите и канцелариите, не дай боже пък да е получавал евродепутатско възнаграждение при цялото си лаене.
Формите за борба с потисничеството при днешните мащаби и механизми трябва са адекватни. Национализмът в широко прокламирания си вид е чисто и просто атавизъм, събуждан с користни цели. Макар и да изглеждат вкоренени в историята и устремени в безкрайното бъдеще, нациите са част от социалната еволюция. Преди тях са били клановете и племената, след тях следва гражданското начало. Да се държим към едно или друго понятие от човешкия речник за организацията на обществата и да търсим отчаяно доказателствата за неговата истинност в гена и историята ни прави стабилни колкото и държането за сламка в тиня. При това без въобще фактологията на гена или историята да имат значение за принадлежността, както и без изобщо да ги отричам или да влизам в спор с тях.
В публичността системно и неуморно от медии и политици се бълва националпопулизъм, който самата публика потребява като националнатавизъм – лесно и бързо убежище, но също така мнимо. Както регулацията непрекъснато догонва трансграничните пазари, така и формите на борба трябва бъдат нови и творчески, да минират гнилото в настоящия ред, за да търсят пътя напред, а не да вървят назад. Не претендирам да мога да кажа какви точно трябва да са тези форми, тъй като по правило това са колективни изобретения, точно каквото е бил и национализмът. Просто никога не забравяйте: навремето той е бил борба и риск, а не убежище и укритие от бъдещето.