Тялото е пресечна точка на природа и култура. Самото то може и да е дело на природата, но всичките му употреби (това какво правим с него) е плод на културата. Какви жестове и мимики развиваме, какво ядем и как се движим, каква е стойката ни, кои болести ни покосяват: в хода на живота и механиката, и биохимията ни се определят от нас самите по силата на това, което правим с телата си (като тук все още не говоря за съзнанието)… По състоянието на редица неща в организма, без нито една външна дрънкулка, добър патолог може да прецени например към коя каста е принадлежал даден труп – целият му живот ще е оставил следите за това. С напредъка на науката обаче и обективирането на методите за изследване от субект, тялото стана обект.
В наши дни освен до увеличаване на продължителността на живота, напредъкът е довел и до изобилна излишна медикализация на физическото битие. Същата дори се разглежда като иманентно нужна на здравето, което сякаш все цели да се изплъзне. Започвам с уговорката, че за мен съвременната медицина има много постижения, децата ми са ваксинирани и изобщо съм на отсамния бряг. Това обаче не трябва да пречи на трезвата преценка за вредите от всички прекалени употреби на медицината и от като цяло пресилено обективирания поглед към тялото, които са се просмукали в съвременната култура и начин на живот.
Наблюденията са възможни ежедневно и фактите са навсякъде, но аз бих коментирала по-специално три разнородни и показателни теми, които решително ни учат да се дистанцираме от своята биомеханика, биохимия и усещания изобщо, вместо да ни помагат да работим с тях.
1. Тема първа започва там, където започва животът и е: медикализацията на проследяване на бременност, раждане и отглеждане на дете.
Забелязали ли сте, че основната обществена система, подкрепяща родителите в отглеждането на бебетата, е…същата, която отговаря и за най-тежката патология. Ражда се в болница, детето започва живота си в болница, на домашна консултация идва педиатър, веднъж месечно чисто здравото бебе се води при лекаря, до 1 г. се поставят сумати ваксини, а в яслите децата се отглеждат от медицински сестри (!). На практика стопроцентово здраво население минава на сто процента през болнична и доболнична помощ, където в допълнение не получава истинска подкрепа по теми като дневен режим с кърмене, захранване, движение и активност на майката и бебето и тн. И това е съвсем основателно….системата, за която говорим има своя водеща тема и мисия: да третира и облекчава патология. Тя е ориентирана към патологичното (както се казва, ДНК-то й е такова)… И тук няма критика толкова към системата конкретно, колкото към една по-мащабна обществена организация и нагласа, която съществува. Простият факт на тази обществената организация – как сме рамкирали социално възпроизводството си – подлежи на тълкуване, което на първо четене много хора биха сметнали за пресилено, защото твърде много са свикнали с положението. Зад цялата тази организация обаче прозират логиката и идеологията на недостатъчното по природа, на дефицита и неспособността. Това е отражение на философията, дефинираща здравето в компенсаторни и негативни термини: здравето е отъствие на болест. Ако обърнем оптиката и болестта се разглежда като отъствие на здраве, нещата биха могли коренно да се променят. Днес в здравната система почти напълно липсва образователният елемент, камо ли елементът на влизане в контакт със собственото тяло, който е оставен сякаш на езотериката. В образователната система пък анатомията се зазубря, а между съответните часове по биология и по физическо няма никакъв мост. Да не говорим за връзката “тяло и сексуалност”, която не се третира от нито една система и често се замита под килима и в семейството – броят младежи, чийто полов живот започва, без да имат смислена представа от анатомията (своята и на другия пол), е отчайващо голям.
2. Тема втора е чудото на хапчетата и по-специално оста антибиотици-пробиотици.
Кой не иска магически лек, с който болестта му да изчезне? Която и да било болест. Всеки иска! Нелицеприятната истина обаче е, че повечето болести на възрастните са плод на цялостния им начин на живот и подчертавам начин на мислене, защото той изцяло определя и начина на живот. Възможно е да не го осъзнаваме, но при всяко положение е така. Работата над начините на живот обаче, храненето, движението и т.н. е нещо, което може и да се появява тук-таме с медийни кампании и толкова. За да разсея някои съмнения, които идват смътно и асоциативно с думата “кампания” ще кажа, че “Живей активно” е кампания на Нестле, компанията, която сумарно в продуктите си влага толкова захар, сол, натриев глутамат и реклама, че със сигурност е статистически значим потребител за тях в световен мащаб. Толкова по темата, доколко можем да се доверим на такива кампании. Иначе всичко се предлага на хапчета – от витамини до контрацепция, носейки измамното чувство за решение тук и сега без последствия в бъдеще. Някои помнят колко бяха модерни витамините за бременни “Матерна” например… попитайте сега за тях, ще ви погледнат все едно търсите бензин в аптеката. Въпреки всички изследвания, които медикаментите преминават, истински дългосрочните ефекти (какво става след 20-30 години или как се отразява в поколението) са неизвестни при пускането на кои да е хапчета на пазара. В допълнение лекартсвата по общи за двата пола теми се отразяват различно на мъже и на жени. Едно добро обобщение за това защо основният процент от спрените лекарства се изтеглят заради странични ефекти върху жени може да видите в това интересно TED-видео:
Иначе, антибиотиците! Те са безспорно достижение на науката, което е спасило живота на много хора с пневномии, възпалени мъдреци, деца с остри тежки отити и т.н. и т.н. Основното, което не бива да забравяме за антибиотиците, е точно това – те са животоспасяващи средства и следва да се ползват в настина застрашаващи ситуации. Предписването на антибиотик “за добър ден”, което отдавна е масова практика, нанася както непосредствени вреди на организма, така и ощетява физическия и психичния ни потенциал да се лекуваме с по-щадящи методи. Въпросът е особено чувствителен, когато става дума за лечение на малки деца. Нееднократно съм пропускала назначено на мен самата антибиотично лечение при това, последвано от съвсем успешно и кратковременно оздравяване. За дете обаче….докато зрелият човек може да оцени състоянието си и често да прецени дали е достатъчно тревожно, както и в каква посока се развива, за детето това е неъзможно и предписаното лечение обикновено се възприема като единствената безопасна алтернатива. Има семейства, които успешно избягват тежките лекарства за децата си, но и немалко такива, чиито опити с хомеопатията, бабините методи и изчакването само са довели до повече риск. Научнообоснованото билколечение, минаващо през стандартизиране на извлеците от растения, на пчелен клей, гъби, минерали и т.н. би могло да замени изключително много синтетични лекарства. Химията на природните вещества винаги се оказва доста по-сложна, отколкото сме предполагали….по-голямата част от инвестициите при производство обаче се насочват към синтетиката.
Това важи и за новото маркетингово чудо – пробиотиците. Хем природни, хем добри, хем скъпи! Моят личен опит с тях е противоречив…Пробиотикът много прилича на “естествен” начин да се лекуваме, но нека се замислим защо е станал необходим. Изцяло поради отпадането на нужните микроорганизми от храните в наши дни. Киселото мляко, различни видове сирена, бозата, туршиите и изобщо оцетът, но от онзи, дето хващаше гъба навремето, са давали, а при малко повече внимание в магазина могат да дават и днес нужното на микрофлорите ни. Продукти с дива ферментация, опаковки, които “бомбират” в хладилника и т.н. са бързите ориентири към това какво да почнем да избираме, за да променим навиците си.
В допълнение помислете за третирането на сезонните вируси: вместо да иде в планината, хремавият се затваря вкъщи да рециклира все същия издишан върдух; вместо да се бомбардират с прясна витаминозна храна, болните често избират разтворими витамини, за да си помогнат; масажът и леките упражнения за разтягане на цялото тяло с цел да се стимулира кръвообръщението и да се подпомогне метаболизма се заменят с лежане като дроб. Еднакво лошо е да се продължи абсолютно обичайното ходене на работа, без никаква смяна на ритъма….когато тялото очевидно заявява нужда от по-специално внимание.
Не съм нито нутриционист, нито треньор или консултант. Това, което коментирам, е основно масовата култура на боледуване, отношението към различни състояния и обществените навици, които се изграждат във връзка с тях. Способността да “слушаме” телата си и да намираме в тях потенциала за по-бързо справяне с пробемите не се подкрепят от нито една обществена и пазарна структура, защото техните логики на действие са различни. Ето защо, когато става дума за тялото и неговото битуване в света, доверието към лекаря е добре да се комбинира с доверие към себе си и чрез натрупването на опит да се изграждат трайни подходи за справяне. Да, колкото по-серизоно е състоянието, толкова повече целенасочени усилия би изисквало справянето…но истината е, че дори и да не ни е приятно, отговорност за себе си носим самите ние и ангажиментът за това как ще живеем остава предимно наш.
3. Тема трета е съвършената биомеханика. Ние вече я имаме, невероятно но факт – като подарък от еволюцията. Изключително малък процент от популацията се ражда с идеална симетрия на гръбначния стълб, но въпреки това в примитивните племена няма криви гръбнаци, дюстабан и останалите следващи от тях проблеми. Това се дължи изцяло на начина на живот, който моделира тялото, извайва стъпването и стойката, поддържа муслкулатурата и който през вековете и ерите е създал телата, които Homo Sapiens имаме и днес. В наши дни обаче всички знаем какво е да ти се разместят прешлени, да ти се схваща гърба, да те боли врат, кръст и т.н., неща, които като цяло са “нормални” и се възприемат като следствия на изправения стоеж. За съвременния начин на живот е изписано и изговорено толкова много, че изобщо няма да навлизам в темата. По-продуктивно би било да видим какво се включва в моториката и навиците на примитивния живот. На първо място това са физическите усилия….неизбежното. Тялото е създадено за действие и е оформено под напора на действията. Ходенето бос, носенето на дете на гръб, тичнето, продължителното тичане и ходене … без щеки или обувки, които поддържат свода, крепят глезена и т.н. Прохождането става изцяло на босо, не е нужно обувката да крепи крачето – то е достатъчно здраво, защо му е нещо да “го крЕпи”?! Нужно е единствено, когато обуем патък, който все пак да предпазва кожата от нараняване, същият да не променя мехниката на стъпването. Активната физическа дейност, в която участват и двете ръце, е също важна – лявата ръка (или дясната за тези, които ползват лявата) не е само за визуална симетрия, ползвайте я! Представете си гръбнака си като ствол на малко дръвче-бонсай – под силата на въздействията върху него можете да го оформите….по-крив или по-прав. Не е особено трудно да се научите да се разтягате и изпуквате, да преценявате кога ставите ви са се вдървили и имат нужда от раздвижване. Точно това се нарича “физическа култура”.
Може и да не помните, но в уроците по прогимназиална биология, по темата „дразнимост и движение” основно действащо лице беше хидрата. Нямам идея какво е хидра и къде седи в еволюцията, но ключова способност на хидрата, според уроците, е, като й боцнеш пипалцето – да го свие. Въздействие и реакция, точно толкова просто, но както често се оказва, освен просто – и гениално. Рецепторите и проприоцепцията на тялото са ситемата, която чрез реакции, разпределяне на движението и натоварването изгражда и развива самото тяло. Нямаме нужда от подметка със софтуер, която да изчислява наклона и да компенсира позицията на петата, от това може да има нужда автомобил, който по природа си няма сетивност. Тялото е интелигентната система, която трябва просто да ползваме и да развиваме, а не да се чудим как да протезираме без нужда. Интересна книга, която съдържа доста информация за тичането и тренировките за постигане на повече издръжвливост, за двигателните навици на някои древни култури, както и за вредата от високотехнологичните маратонки е излязлата неотдавна “Родени да тичат”. Бих я препоръчала на всички, които освен умен дом, умен телефон, умна печка и умни котлони с умни манджи разбират, че най-голям смисъл има да вложиш усилия в умно тяло. Това е тънкият момент…нужни са много по-малко пари и много повече усилия.
Да обобщим: Кофти начин на живот с двигателни модели, които водят до изкривяване, свръхупотреба на синтетични лекарства и храна, която убива вътрешната ни екосистема. Човекът същевременно винаги е бил и е жив субект. И да, колкото и да е важно да можеш да погледнеш сухо, безпристрастно и изледователски на себе си, толкова е важно и да умееш да се самонаблюдаваш “отвътре” и да преживяваш усещанията си. Да позволяваме на тялото да получава различни природни и културни въздействия, да реагира и да изгражда модели на приспособяване…да следим как се чувстваме и да запазваме и развиваме добрата физическа практика – това е да изградим връзка със себе си и да ползволим на ума ни да ползва природната интелигентност на тялото. Това, което се възпроизвежда в масовизирания живот, за жалост са оглупели тела – не глупави по природа, а оглупели с културата.
Много точно казано!