Детски витамини “Марсианци”, Мат Деймън “Марсианецът”и Елън Мъск, марсианецът в живия живот. NG почват псевдо-документална поредица за бъдещото колонизиране на Марс, рекламирана като световно телевизионно събитие. NASA пък съвсем не псевдо, а наистина разработват модул за превозване на екипаж към Марс, (последно казаха, че побира 4 човека). Много Марс, много медийност, мода и мания – машала, майор Маринов.
Да се правят космически изследвания, фундаментална наука и да се търси емпирията на възможно най-далечното са все смислени неща, за които в съответните институции трябва да има финансиране, а в обществото – информираност и подкрепа. Чрез този текст аз не се съмнявам в това, но обобщавам една медийно-попкултурна картина на Марс, който ни се предлага все по-активно като “естествена” следваща стъпка по пътя на човешкото развитие. И по-точно в този текст настоявам, че тази стъпка няма нищо общо с естественото, логичното или неизбежното, а Марс в момента е мода, медийна и маркетингова метатема, мит – съвсем по термина на Барт.
Ако следваме логиката на близостта и поредността на небесните тела, които да колонизираме, Луната е далеч по-логична спирка за заселването на хора с експериментална цел. Твърде близо е до Земята и не е планета биха казали някои – и да факт, но какво от това. Нима изграждането на база с постоянно живеещи в нея хора не би било в пъти по-лесно и по-евтино, ако именно Луната е първата стъпка за това начинание? Типа на възникващите ситуации и справянето с тях ще могат да бъдат подробно пробвани и отиграни при несравними възможности да върнем доброволците обратно. Междувременно нищо не пречи все по-добре оборудвани апарати да продължават да правят проучвания на Червената планета, както и на следващите след нея.
Но нека не разсъждавам аз върху политиките в космонавтиката и разселването на човешка диаспора, а да се върна към съвременната митология. Какво собствено е митът днес? Това са твърдения или факти (но разказани и пре-разказани факти), думи и образи, които значат нещо повече от езиковия и визуалния си смисъл. Такива, които не трябва да приемаме буквално, защото те идват и ни се предлагат, за да означат повече, по-важни и по-големи представи от конкретиката в себе си. Ето защо и Марс днес е мит – той очертава границата на възможното в настоящия (капиталистически) свят, той е последният хоризонт на предприемача. За света на Холивуд, света на медиите и света на бизнес чудесата Марс е поредното необходимо предизвикателство, в което човекът, мъжът, протагонистът – инженер, земеделец и военен – да оцелее, след като вече е победил Острова на 14-те, след като е надраснал опеката на Беър Грилс, без нежността на своята анима и без Петкан Дивака, само с помощта на гения и изпражненията* си. Марс иска да ни каже, че светът никога не е предлагал толкова възможности, а нашето величие по право ни довежда до него. Е, разбира се, нямаше да е лошо, ако преди това SpaceX бяха направили малко по-дълга серия от изстрелвания без експлозии, но това е пак конкретика, докато ролята на Марс, както вече казахме, е митична.
Но непременно отрицателна ли е ролята на такива митове…нима човечеството няма нужда от хоризонти, визионерство и полет във всеки един смисъл?! Безспорно има. Нещата стават спорни, когато популярната култура и медийната среда започнат да пропагандират определени идеи, вместо да ги комуникират (и го казвам съвсем не-конспиративно, а комерсиално). Още по-спорни стават, когато публични средства трябва да финансират един или друг проект…защото средствата никога не са достатъчни за всички проекти, т.е. темите, по които да се правят изследвания и да се строят апарати, са в конкуренция помежду си. И все така спорно е, когато глобалната медийна среда – а тя е вече такава – отразява конкретни корпоративни послания. Въпреки възхода на технологията, нека не забравяме, че Земята и само Земята ей така от само себе си ни предлага абсолютно всички животоподдържащи системи, от които имаме нужда. Дано никога не съберем в едно организираните си усилия да ги съсипем с организираните усилия Марс да стане следващ дом на човечеството.
* Препратка към филма “Марсианецът”, в който в оранжерия на Марс главният герой, по грешка изоставен от останалия екипаж, успява да отгледа реколти картофи с помощта на мъртвата марсианска пръст и тор от тоалетната си.