Бебе на годината 2017 – Динко: новият живот! Раждането, човешкото същество три кила в ръцете ти с всичките му нужди и тоталната неадекватност на пресния родител, този път и с добавка медийна слава…
Упс, родителите са на по 13 и 15, пак упс – това не е ново за държавата България, която абдикира от всички възможни подходи за справяне с проблема. И пак упс… ежедневният наш расизъм се лее срещу Динко фейсбукарски и институционално. Тоновете коментари под всички статии възмутено грачат в хор, някаква ленива прокуратура се самосезира за най-безсмисленото нещо на света (секс с 13 годишна….от страна на 15 годишен), а Динко плаче, спи и яде, предстоят му колики и зъби и животът на българче…. и циганче.
Че няма какво да се възмущаваме, е добре обобщено в тази статия в Уебкафе. Че прокуратурата се спотайва за десетки подобни случаи, няма да коментирам, както и че законът явно е правен-недоправен, след като под ударите му за тоя секс може да попадне 15-годишен (на колко да му е партньорката….на 23 или на 43?!). Че всъщност българинът обича циганина, това е новината тук!
И да, с най-истинска любов, такава, която нищо не променя. Обичам те, какъвто си, казва тя! Не искам да си по-добър и по-грамотен, не искам да си по-малко мизерен и непросветен, искам те така! Безхаберният расизъм на хора, чието самочувствие намира основна опорна точка във факта, че не са цигани, носи точно тази фанатична страст. Ами ако утре те почнат да се образоват? Ами ако утре няма циганки шосейни проститутки? Ако утре не можем да им се подиграваме по „Господари на ефира” и „Съдебен спор”? Ами ако вземат да учат английски и компютри…. Ако утре вместо да проси пред заведението (бидейки жертва на съвременно робство) тази сган седи на съседната маса в същото заведение (бидейки гражданин приблизително колкото съм и аз). Лоша работа, ще ни отнесат като българи и румънци британско работно място.
Да, ромски момичета и момчета стават родители на по 13 и 15 не заради нас, но ако Динко повтаря живота им след време, това ще е и с наше участие. Аз лично нямам против някой същи Динко да тръгне в първи клас с дъщеря ми, нямам против да се редя в магазина до тези нелепо млади родители, нямам против да си изхвърляме боклука в едни и същи кофи и никой от нас да не рови в тях.
Бедността и непросветеността не са съдба или ген, а обществен факт и се възпроизвеждат от обществата, а не от бог. За да можем да видим другия като успешен обаче, се налага да вярваме първо малко повече в себе си. Представете си колко хубаво би било, ако под всички коментари за Динко прозираше душевността на уверени и спокойни хора: един би предложил количката от детето си, защото „е като нова”, друг би споделил за местното вечерно училище и гъвкавата му схема за тийн-майки и да, някои биха коментирали за простото и лесно решение – презерватив, защото е лесно и правилно решение, факт. За жалост от това, което може да прочете човек в тези коментари днес, лъха на неудовлетворение, съчетано с тъпотия и гаранция за още неудовлетворение. Лъха на отчаяната нужда да поставиш очукания си Аз върху чуждата дивотия, за да може да си въобрази, че е на пиедестал. Стереотипите засягат всички възприятия и освен в мисълта се проявяват и в чувствата, и в самопреживяването и това е видимо в разпаленото емоционално отхвърляне на малцинствата.
Спете спокойно, възмутени хора, „те” са и ще бъдат все така по-зле от „нас”. А бебето на 2017 ще живее точно така, както би живяло и ако се беше родило 2-3 часа по-късно и не беше получило цялата онлайн известност и наричанията на десетки зли феи.
Най-после един смислен коментар. Търсих дълго и упорито хуманни и цивилизовани гледни точки в безкрайния медиен поток с махленски привкус по повод на бебето Динко. Благодарна съм за този блог не само заради Динко. Искрено се надявам да се появят повече хуманни светлинки в българското обществено пространство.
Много сме, силни сме, ама сме тихи