Собствените ми политически предпочитания са без значение в случая. Интересно ми е как именуването на партии се измени в течение на прехода така, че да следва пазара. Имена, цветове, лога и шрифтове – това са основни елементи на брандинга.
В началото всичко беше в съобщителен стил или стил визитка: Едикакваси българска партия/съюз – БСП, СДС, ОДС, БЗНС (отколешно име…). Всеки е ясно червен, син или оранжев от време оно. После дойде възходът на нелепите абревиатури, измислени с цел да кажат „нещо повече”. ГЕРБ например е „граждани за европейско развитие на България” – колко ли от избирателите им го знаят?! То си е герб…хералдика или гербова марка; гербер, ботаника и тн., с една дума политически бранд. Синеят в изобразителен план, вероятно, за да бият по на десни, звездите пък нещо за ЕС ще да навяват. В тази графа е и НДСВ – Национално движение Симеон Втори, което след оттеглянето на царя стана за сигурност и възход, примерно, или за свинщини и вандализъм или пък за снегорини и винетки…..все тая, вече никой не помни. Жълтия им цвят мисля даже да не го правя на въпрос. Жълтичко, а :о)
В същия етап избуяха Движенията, Демократите и Блоковете….явно защото понятията „партия” и „съюз” обедняха откъм символен капитал. Другата тренди дума беше „гражданин” с различните сродни и производни: гражданско, граждани, гражданите, България на гражданите. Гражданското движение като концепция или по-скоро като назоваване цели да конотира надпартийност и дистанция от традиционните политически субекти, свързани с проблеми, корупция, бедност. Партиите са за наивните последователи, казват тези имена…вие сте граждани, индивидуалности, не овце. Вие сте електоралният субект, „суверенът”, както стана модерно да се казва.
Междувременно националистическите формации запазиха бунтовна символика с „фронт” и „атака”, сякаш сме все още в националноосвободителна фаза. В синхрон с имената бяха и ежбите, и тънките сметки в стил БРЦК… Името си е орисия, трябва да се внимава!
Днес вече сме в сезона на асоциативните разчупени партийни марки: България без цензура (поредното синеещо), Нормална държава (сякаш няма цвят) и най-най-пресните Да България (еко-бизнес-зелено) и Презареди България (чакаме цвета), които звучат повече като слоган, отколкото като име. Нещо като „Отвори път на щастието” на Кока Кола – някак се стреми да ти фoрмулира целта, а не да си казва името… Озаглавяване чрез заявяване на идентичност и визия. Ако тази тенденция се запази, вероятно следващото партийно новородено ще се казва „Да заживеем по-добре”, а ако таргетира милениал поколението защо не и „За по-як живот”.
Колебая се къде да отнеса „Воля”, заглавието на филма на Марешки. Той сякаш се позиционира по средата между слоганите и националистите: Хем звучи различно и сякаш неполитически, хем удържа езиковия ключ на борбите и народняшкото.
Изчерпването на класическите имена, разбира се, е свързано и с изчерпване на класически модели в очите на обществото. Имайки предвид, че тези модели са били наподобявани предимно по външни белези досега, остава да се надяваме, че поне някой от новите кръстници ще вложи и пълнеж в отрочето си за оттук нататък.
Иначе политическият брандинг много прилича на търговския. Само че е изключително важно да не забравяме, че според силата на последствията си потребителският избор няма нищо общо с електоралния. Най-добре е тук да се абстрахираме напълно от името и бранда, а да се опитаме да вникнем в самата формация.
И ако точно сега вече ви се иска да се отдръпнете от повърхността на името, ето ви един линк за интересен пост, посветен на това колко неадекватно на днешния ден е да редим партиите по оста ляво-дясно. Името е само фасадата, следва потапяне.