Разточително погледнато, това е всяка криза, в която липсва нещо, нужно за оцеляването ни като човеци. Съвсем не се подсмихвам на тези места в света, където има криза за вода, храна и лекарства. Слава богу, ние не сме чак там…. но разни форми на дефицит ни застрашават непрекъснато и те всички вероятно се дължат на липсата на политическа визия.
Като „ново двайсе” беше подготвена Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. и Плана за действие към нея. Според тези документи практически предстои постепенното закриване на хуманитарните и социалните специалности във висшето образование у нас или поне на държавната поръчка за тях. Т.е. държавата счита, че след 2020 няма да има нужда от хора, които разбират от общество и култура, иначе казано от това как възникват и се управляват социални практики, как се култивират нагласи и ценности, как се формират идентичности. Прибавете тук и популисткото, но реално тревожно как се съхранява, управлява и развива културно наследство, в случая българското културно наследство, за което толкова милеем иначе.
По-конспиративно настроените биха видели заговор, а аз по-скоро виждам тъпота, опитваща се да натъкми едни все нестигащи или по-скоро зле управлявани пари. Всички, дадени обяснения, са половинчати: липсата на достатъчно инженери не се дължи на свръхпроизводството на философи; разминаването между ВУЗ-ове и пазар на труда не е предизвикано от пълчища културолози, които обръщат статистиката, нали така. Ето обаче бързо и лесно решение, на което едва ли някой ще обърне внимание. Да се каже на един народ „защо са ви философи” е равносилно на това да му се каже „вие така и така сте си неуки…”. Защо ви е този или онзи тип познание може да попита само някой, който не разбира нуждата от познание като такава. У нас, оказва се, този тип човек се е наместил в самото просветно министерство.
Опитите да се съпоставят ценностно различни типове познание са също твърде популистки. Кое е по-ценно: работата на Пастьор или работата на Русо? Представете си, ако ваксината за бяс съществуваше, но не и концепцията за естествените права. Тогава при ухапване ваксина биха получавали само аристократите. Ако всички имаме права, но ваксина срещу бяс няма, резултатът е подобен. И в двата случая оцеляват само късметлиите: победителите в естествения подбор или в социалната йерархия. Балансираното симетрично развитие на голям брой форми на познание е единственият начин да се постигне трайно развитие в едно общество. Да ви попитам като Google „чувствате ли се късметлии?”. Да, такива сте, защото имате и ваксина, и право на нея.
Повече за Стратегията, Плана, както и за това кой и как се опитва да протестира+още аргументи можете да видите в една от твърде малкото засега публикации по темата. Ако изучаването на хуманитарни и социални науки у нас се превърне в елитарно платено занимание, определено в бъдеще ни чакат хуманитарни кризи. Първоначално ще спре да ни достига разбиране за света, също част от човешките потребности. По-късно със сигурност ще ни залипсват още работи, защото така става, когато познанието се губи и намалява, вместо да се увеличава. Ако сте съгласни, споделете този текст, или пък публикацията от mediapool (линка по-горе), дано вдигането на шум помогне.