Тя обича драмата, независимо дали става дума за снега или за логото на България занещоси. Тя предпочита да вряска в писаното слово и да маже грим в ефир, вместо да поразсъждава. Тя вече спря да прави разлика между нормалното си състояние и истериите си, защото те станаха постоянни. Коя е тя? Българската медийна среда!
Точно така, ако доскоро жълтото се четеше през скандала и пъхането на носа в личния живот, то новата вълна е драмата. Дра-ма-та, която в по-сгодни случаи прераства в мелодрама, а ако материалът за нея е достатъчно значим според медиите, и в древногръцка трагедия.
Емблематичните случаи от отминалата 2016 родиха и фолклор:
Репортерка към човек на носилка: Какво е чувството да умирате? Той: Но аз не умирам. Тя вади нож и го наръгва между ребрата: А сега?
Липсата на драма само ни прави изобретателни: Ако животът не предлага нищо достатъчно разтърсващо, ние ще си го създадем!
Ето някои от основните техники, с които като същи шеф Драмчев да забъркате сочна драма от съставките на сухата фактология наоколо:
– опреснявайте редовно новините по целевата тема. Това, че междувременно не се е случило нищо, не ви дава основание да замълчите, защото така истерията ви само изстива. Ако няма информация, вие притопляйте: предполагайте и оформяйте предположенията си като въпроси към когото ви хрумне (справка: „отпадането” на История Славянобългарска, случаите с Цвети Стоянова и Хитрино).
– ако сте телевизия, изкарайте човек за жива връзка в централната емисия. Няма значение, че на мястото на живата връзка отдавна нищо не се случва, нали за тази цел си има предварително подготвен репортаж! (Справка: почти всяка вечер има репортер пред вече затворила за деня институция, а в ефир се излъчва записан и монтиран материал, анонсиран по живата връзка). Човекът на живо е убедителен като в риалити формат. Ако вземат да му паднат ушите от студ, докато ходи по магистралата, ще предаваме на живо и пластичната операция. Това е то журналистика без страх (справка: нощно дебнене на снеговалеж).
– забравете за всяка специализирана подготовка по темата. Това е много важно, не го подценявайте! Репортер, който вместо „Какво е чувството” и „Друг път случвало ли ви се е” вземе да пита разни технически въпроси и да се интересува детайлно от фактите, ще спаружи вълнението на публиката (справка: кой да е инцидент).
Разбира се, качествена журналистическа продукция по различни теми у нас се появява. Не липсва и всичко класическо жълто. Разиграването на медийна драма обаче стана мода в представянето на кои да е факти от живота. Да не говорим за зоните извън новини и (така наречената) публицистика, където се появиха „Съдби на кръстопът”, „Истински истории” и „София ден и нощ”. Явно простото класическо риалити не е достатъчно потресающо във всеки епизод…
Докато драматичното и драматургията (през цялото време в „драма” влагам и двете значения) шестват из нашата медийна среда, те работят за целеви и странични ефекти. Рейтинг, отклоняване на вниманието, формиране на специфични коловози в интерпретативните умения на публиката, пригодност на материалите за шерване насам-натам: кое е целево и кое е следствие би могло да е спорно, зависи от възгледите ви, но е факт. Освен това всичко посочено добива съвършена завършеност с ежедневното показване на победители от разните видове лотарии. Макар и да е рекламно съдържание и да не се създава от новинарските екипи, възторженото представяне на печеливши идеално се вписва в драма-медията, защото представлява абсолютно същото, само с обратен знак.
Тук спирам, понеже изчерпателни анализи на българската медийна среда са писани и четени до втръсване. Обнадеждаващо е, че публиката забелязва драма тенденцията: чуди се, негодува, окарикатурява и т.н. С една дума оправданието с аудиторията при точно тази мода не важи.