Може и да се чудите какво общо има между селянията и политическите тела, че да споделят общо заглавие. Вероятно са доста неща, най-малкото като се сетя за черния плащ и (извинете ме за думата, ама) капутката, с които Бойко се беше короновал при смяната на караула между Росен и Румен. В случая обаче няма да става въпрос за субективната селяния на политическото тяло, а президентите наричам по малко име, защото в долните редове официалностите са без значение.
Интересът ми този път е прицелен във всенародното отношение към политическото тяло и оптиката, през която масите оглеждат телата на политиците. Нека резюмираме реакцията спрямо различни политически тела, определила и цялото отношение към тях…и позволявам си да мисля, повлияла електоралното поведение и политическия път на притежателите на тези тела. Подчертавам, не определила, а повлияла….но в моменти на изравнени сили, на колебания на народната любов и на голям залог, това влияние може и да бъде определящо.
Бойко: мъжкар, поглед иззад вежди, категорична интонация, мускули-маса-силиконсиликон и тяло, живяло в униформа;
Росен: твърде слаб, твърде мек маниер, прекалено тенор;
Цецка: просто не е мацка, точка;
Румен: мъжкар конкурент, още едно униформено тяло;
Фидосова: и тя като Пеевски в тялото…;
Костов: черен е;
Кунева: крива в лице.
Политическите мозъци може и да не го осъзнават, но политическите тела са на пазара на плътта. Тяхната здравословна сексуална атрактивност, точната доза на излъчвания апел за разплод – това са характеристики, които може да предопределят посоката в политическото бъдеще. Или поне така става, когато рустикалните рефлекси доминират в електората.
Модерното, градското или наречетегокактоискате съвременен тип съзнание разбира ролята на публичността и попадналите в нея тела. Колкото и да са отегчителни този род сравнения, все пак представяте ли си масовият германец да е повлиян от външния вид на Меркел или заинтересован от нивото на нейната женственост. За всички е ясно, че канцлерката е там (или трябва да си иде) поради други свои качества. И да, канцлерКа: у нас телата и от двата пола получават политически титли в мъжки род, но това не е така навсякъде. Die Kanzlerin е най-официалното и публично название в женски род, ползвано за всички референции към Меркел. Това обаче беше отклонение. А иначе: Гражданинът разбира публичността, живее с нейните кодове. Селянинът – не, селянинът в основното генерично значение на думата: Човекът от село, от преди модерността, от преди публичността, селянинът като антипод на гражданина.
Оглеждането на политическото тяло става така, както бъдещата свекърва е оглеждала кандидат-снахата в селската баня. Публичното се чете през анатомията. Първичността и изначалността на присъствието неминуемо се схващат, докато останалите му атрибути са забулени и излишни. Селското не се измерва с карането на VW Golf (който е чудесен автомобил), а е в неспособността да се осмислят взаимовръзките в съвременния живот. Селското в случая е в крайната приземеност, която не успява да издигне преценката си над качествата за разплод. „Козата си сака пръч” казва човек и вече има аршин, приложим към всяка ситуация. Плътта е първопричина и общ знаменател на всички нас и чрез нейните качества можеш да си въобразиш как опознаваш един непроницаем иначе човек.
Също така кокетниченето не се продава добре, изчисленият флирт обикновено се проваля. Нещата трябва да са спонтанни, т.е. да са си „по природа”. Защото: Биологичните основания на избора симулират здравомислие на аргументацията. Обезкуражаващо, понеже колкото и да се шлайфаш и развиваш, шансовете ти не се променят особено в родния контекст.
В цялата тази картина има и разсейки от сексизъм. Неслучайно отбелязах и титлата на канцлерката. Докато мъжете са поставени пред угрозата да не бъдат приети като достатъчно мъжествени, то жените – кандидатки в пряк избор – са пред двойна рулетка. От една страна да не са достатъчно женствени, е проблем, както видяхме съвсем наскоро с Цецка. От друга страна женствеността е сама по себе си проблематична, когато е част от публичното. Успешният ключ е умерено майчински, но като майка на пораснали деца. Тук примерът е Фандъкова: тяло на ръба на фертилната възраст – хем все още става, хем не изглежда да има детеродни амбиции. Ярката фертилност при жените в политиката е проблематична, докато при мъжете очевидно не е. Извън наше село се отива като снаха, все пак, докато мъжкото тяло е доста по-свободно в публичното си придвижване.
Сякаш казаното дотук беше достатъчно, за да нахвърлям възгледа си. Не че не е селяния да се псуваме по пътищата, но това е само върхът на айсберга. В основата на ред безобразия от битов характер стоят по-дълбоки мисловни рефлекси, наслоявани от поколения. Пред лицето на политиката селянията се разгръща като невъзможност да бъде надскочена обяснителната рамка на тялото. Така тя непрестанно подрива гражданското и разума: ефект, който се самовъзпроизвежда и учи и бъдещи елекорални поколения.