Харесвам Гео Милев още от гимназията, но доста по-късно си дадох сметка за значението му в българския културен живот от преди век. Именно на тогавашната му роля вероятно се дължи фактът, че ехото на таланта му се чува толкова ясно и до днес. Поезията му и най-вече „Септември” е нещото, за което се сеща всеки, когато чуе името Гео Милев. Публицистиката имат наум само по-отявлените му почитатели, а със значимата му преводаческа работа от няколко езика и театралното дело са запознати само разни тематични специалисти. От известно време обаче аз имам възможност да воайорствам из негови писма, събрани в едно юбилейно издание* от 90-те. То не е апокрифно, има си го, но тъй като допускам, че малко хора са запознати с него, още по-малко са чели писмата, а вероятно само по изключение някой ги препрочита, реших да събера накуп малко златни цитати от тях, както и от някои от статиите му в общ пост.
Докато публицистиката на един автор ти дава интелектуалното му присъствие и може би известен поглед към душевността и темперамента, то писмата отварят прозореца към характера. Или поне много силно създават това усещане – почти за присъствие. В писмата на Гео Милев до семейство, ментори и културни дейци може да го видите всякакъв: От признателен и лоялен почти до поклонничество ученик, през редактор-педант и творец отвъд всеки социално обоснован компромис, до син-бунтар, почти блуден син, търсещ винаги нещо повече и саркастичен дори със самия себе си. За обучение, както и за лечение след раняването си на фронта Гео Милев пътува из Европа и част от патилата му също отекват върху белия лист.
За точно 30 години живот той е ученик и учител, пътешественик и преводач, поет, публицист, редактор, театрален деец и критик, издател и представител на чужди авторски права за България, съпруг, баща и будител по учебник. А ние си мислим, че сега се живее по-динамично, дали?! Отделно, струва ми се, просто е бил готин умен тип с когото е било интересно да се общува… Ето я и есенцията, цитатите:
„Фашизмът е последната уж спасителна идеология на агонизиращата днес Европа. Европа, поклонница на „демокрацията”, в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на „демокрацията” и оголва истинския си лик – фашизма.”
„Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.”
„Обаче: изведено от подсъзнание в съзнание националното чувство става национализъм, патриотизъм – а с него художникът няма работа. Тъй както: изведено от подсъзнание в съзнание половото чувство става порнография, а с нея изкуството няма нищо общо.”
„Отношенията ни със съседите са добри; валутата е затвърдена; цигари има: какво повече иска народът?”
„Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил – шутът.”
„Лондон вече съм го обиколил почти целия. Впечатленията ми: ужас: Америка! трясък, спекула, хлад, студ, пари, алч, мизерия, каквато в Германия все пак няма и пр.”
„Нещастието ми беше там именно, че изпаднах без моя воля в ръцете на хора прости, неуки и сурови”
„Сегашната ми квартира е в центъра на града, недалеч от университета, тъй че ще икономисвам обущата поне.”
„Реалността излезе много по-мощна, отколкото можеше да се вярва…Реалността фрази не търпи и на най-големите фразьори най-зле отмъщава: избалаква им очите…”
„Тук изпращам едно пиянско стихотворение от Рихард Демел като подарък и спомен от мен за жителите (пияниците) на Yellow Hall, ако не се е разтурил вече: да си го турят в рамка и да си го окачат на стената.”
„Може да ме сметнете за много лош син, щом като не се разтревожвам от вашите „тревоги”, но – тъй си е: безсмислени и излишни, за мене те са само смешни.”
„Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”
„Аскетизмът е бягане от живота.”
„Ний преценяваме днешната епоха, годините, които живеем, като епоха на всеобщо преоценяване – за цялото човечество – епоха на ликвидиране с много неща, които до днес са били благо, гордост и светиня.”
„Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.”
*Поетът рисува. Произведения в два тома, 1995. Христо Ботев, София.