Фактор номер едно, който пречи на развитието у нас, е корупцията във всичките й форми. Това мнение е широко споделяно от специалисти в различни сфери, от обществото; виждаме го всеки ден, а е и логично. Корупцията е проблем, където и да я има: спира правораздаването, саботира пазарните механизми, а се и самовъзпроизвежда. Ако се справим с нея – ШОК БОМБА – България ще бъде икономическо и социално чудо! И да, всичко това е вярно, има обаче един път по средата между сега и тогава, за който малко се говори и който не е свързан с това да се създаде специализирана прокуратура или да видим лицето на политик зад решетки. Това е пътят, който засяга всички нас и той включва доста повече от това да спрем да бутаме пари на КАТ-аджиите. На практика този път включва….амиии, всичко…или почти всичко. Първо трябва да минем по него и едва след това да разчитаме на резултатите, за които говорим. За да стане по-ясно в едно изречение ще си позволя следната метафора: между пиянството и трезвеността стои махмурлукът.
Тоталното или нека е широкообхватното спиране на корупцията ще бъде доста болезнено за обикновения гражданин. Взех тази мисъл от блога Bunny Lava said… и по-точно от точка номер 7 в тази публикация. Да, ще боли. Първо защото всяка промяна на навиците изисква усилие. Второ защото различни корупционни механики са така проникнали ежедневното ни социално функциониране, че често хората не си дават сметка докрай колко точно против правилата е “да имаш един твой човек там”. Това отдавна е част от битовата култура и социалната етика и в определени дози е практически приемливо за всекиго у нас – разликата е основно в дозите, които различните хора са склонни да толерират. Неслучайно споменавам и социалната етика: да се “отблагодариш”, да е “танто-за-танто” и т.н. са прийоми, чието нарушаване не трябва да се подценява – Възрастни хора сте, знаете как стават нещата! Нарушаването на такива правила води до различни форми на неформално наказание от общността – най-малкото изключване от съответната практика.
Корупцията със сигурност пречи на конкуренцията и свободната инициатива, но първоначалното й спиране би довело до сътресения, фалити, загуба на работни места. Ужасно големият брой фирми, чиято дейност се осигурява по втория начин, ще си каже думата. Биха пострадали съвсем обикновени хора – работници и служители в много сфери. Възможно е да се окаже, че в специфични ниши не съществуват компании, които отговарят на същностни съвременни критерии за работа, защото до момента всичко е било “между нас си”. Всеки ще познава хора с повдигнати обвинения, а жизненият стандарт на много семейства поне на първо време ще се понижи или направо ще се срине. Новините за заподозрените, арестувани и осъдени хора бързо ще ни заситят и преситят и вероятно не след дълго ще стане нелицеприятно да гледаме какво ни казва телевизорът по тази тема. Периодът, в който спряната корупция би дала резултат в натрупани средства, позволяващи промяна на заплащането в редица публични ведомства, ще е доста по-дълъг, отколкото ни се иска. Ще има хора, изтеглили например кредити, основавайки се на предишния си стандарт, които ще започнат да търсят какви ли не решения. Някъде в търсенето на решения ще има и стопанска инициатива, а междувременно тези, които са готови да работят най-много и най-упорито ще успеят да заемат оголените пазарни сегменти. Спокойствието отново ще намалее, а работата ще се увеличи.
Но стоп дотук. Както добре знаем, всичко това е изключително малко вероятно да стане. По-рано казах, че хората не си дават сметка докрай колко точно против правилата е да действаш по втория начин, но всъщност си дават сметка. По-точно едновременно си дават и не си дават. Не са наясно, когато го правят, защото “е нормално” и “в България сме все пак”, но са наясно, когато стане дума за отмяната му, защото почва да боли предварително.
Ситуацията много прилича на моментите, в които знаете, че кръвното може да се нормализира, ако тотално промените начина си на хранене…но изобщо не си представяте как го правите. Изискват се постоянство, целенасоченост, търпение и усилия. В случая – от цялото общество, защото говорим за цивилизационен избор. Както вече стана дума – между пиянството и трезвеността стои махмурлукът, и още – между наркоманията и това да си чист стоят абстиненцията и безсмислието, между греха и спасението – изкуплението и т.н. и т.н. Може да подберем всякакви метафори и примери от живота и във всеки един от тях стои този път “между”. Това именно е нещото, което ни спира у нас, защото човек е готов да извърви такъв път, чак когато стане непоносимо. Съдейки по липсата на готовност този път да бъде вървян, нещата явно са си съвсем поносими…