Това са 15 цитата от доктор Юнг за отношението ни към доброто и злото. Казвам доктор не заради академичните му титли, а защото преди всичко той е бил лекар. За разлика от друг път първо самите цитати и после коментарите:
„Според общото убеждение, човек е това, което знае за себе си. Споделяйки това убеждение, ние се смятаме за безобидни и така добавяме към греховете си и глупост.”
„Необходимо е да притежаваме “въображение за злото”, защото само глупакът може да неглижира задълго предпоставките на своята природа.”
„Никой не твърди, че представителите на съвременната физика са банда престъпници, защото с тяхна помощ е бил създаден онзи връх на човешката изобретателност – водородната бомба.”
„Но страхът от злото, което не виждаме в себе си, а така охотно допускаме, че притежава другият, винаги възпира разума.”
„Липсата на самопознание ни лишава от възможността да реагираме на злото. Тук се сблъскваме с един от главните предразсъдъци на християнската традиция, който е и камъкът, в който се препъва нашата политика. А именно: злото трябва да се избягва и по възможност да не се доближава, нито споменава. То е “неблагопристойно”, табу, страшно.”
„Отделянето от инстинктивната природа неминуемо води цивилизования човек до конфликт между съзнание и несъзнавано, дух и природа, знание и вяра, с дуги думи: до разцепление на същността му.”
„Вече над половин век е известно, т.е. смята се за известно, че съществува несъзнавано, което е противоположно на съзнанието. Медицинската психология е привела необходимите емпирични и експериментални доказателства. Има несъзнавана психическа реалност, която несъмнено влияе върху съзнанието и неговите съдържания. Този факт ни е известен, но не си правим практически изводи от това. Мислим и действаме, както досега, сякаш сме simplex, а не duplex.”
„Достатъчно е почти незабележимо нарушение на душевното равновесие у някои лидери и светът туко-виж потънал в кръв, огън и радиоактивност.”
„Пропастта между вяра и знание е симптом на раздвоение на съзнанието, което характеризира състоянието на духа в новото време.”
„Посредством своите нагони човек е не само сраснат с макрокосмоса, но и в известна степен раздиран от противоречия, доколкото желанията му го теглят в най-различни посоки. …естественото състояние на психиката включва известно противопоставяне на нейните компоненти и известна противоречивост на поведението й, тоест известна дисоциация. …Такова състояние изисква ред и синтез.”
„Онова, което в наше време смятаме за „сянка” и малоценна страна на човешката психика, няма само отрицателни страни.”
„Задълбочаването и разширяването на съзнанието поражда онова въздействие, което примитивните народи наричат „мана”.”
„В нашето съзнание ние седим високо на трон и гледаме отвисоко на природата и животните. …Ние изобщо не виждаме, че бог се появява и като животно. За нас животно означава „скотско”. Това, което трябва да изглежда над нас, изглежда под нас и се приема за нещо регресивно и, деградиращо. …Защото сме идентифицирани със съзнанието, ние говорим за подсъзнание.”
„Психичният фактор винаги е нещо, за което предполагаме, че не е наше дело.”
„Както в началото на християнския еон, така и днес, отново възниква проблемът за всеобщата морална изостаналост, която се оказва неадекватна на съвременното научно, техническо и социално развитие.”
А аз бих добавила, че и социалното развитие в извънредно малко страни е догонило научно-техническия прогрес…
Дали заради своята естествена човешка склонност, дали заради християнските наслоения, дълбоко утаени в пластове наши нови светогледи, ние сме склонни да виждаме себе си като прави и правилни. А за всичко, което сме приели, че е част от психиката, но не одобряваме, често ползваме събирателното “подсъзнание”, което според нашата топография на душата се намира по-долу, благодарим на Фройд, че го е открил и приключваме темата. Умението ни да общуваме със злото, с това, което сме нарекли зло, със себе си и злото в нас, с това, от което ни е страх в самите нас, често определя до каква степен успяваме да удържим доброто и подходите, които го създават. И това е факт, защото всичко, което е в нас, оставя своя отпечатък в света и в живота ни, дори и да не го разбираме. Колкото повече свързаност държим в ръце, колкото повече технология произвеждаме и ползваме, толкова по-важно става да знаем кои сме. Представените цитати са от лекциите на Юнг върху кундалини йога*, в които той прави задълбочено тълкуване на системата на чакрите като символна и психосоматична картина на индивидуалното развитие в зряла възраст, както и от едно от последните му произведения “Скритият аз”**, в което коментира устойчивостта на индивидуалната психика срещу масовите обществени течения и важността на нейното здраве за благоденствието на човешкия свят.
* Психологията на Кундалини-йога, 2012. Леге Артис, Плевен.
** Скритият аз, 2017. Хермес, Пловдив.