Фаст фууд медии

Сравненията между наблюдаваните вече доста време промени в журналистическите стандарти и бързото хранене не са от вчера. Явлението дори беше описано с израза McJournalism, а родната му версия – с McJournalism.bg.   Инфотейнмънт* и ентъртейшън*, пожълтяване и обща таблоидизация на медийната среда бяха констатирани преди десетилетие, че и отгоре, и оттогава досега са подробно обговорени и анализирани. Най-вкусен във фаст фууд метафората обаче е фактът, че непредвидимите във времето на измислянето ѝ днешни реалности я изпълват все повече и повече: Капиталистическото производство на медийно съдържание търси скорост и вкус, без оглед на останалото, защото тези два фактора са водещи за потреблението.

Темпото, с което новите партиди новини се бълват днес, гони стандартите за изнасянето на порция пържени картофки. Дали обаче знаете, че „картофките” в някои вериги са всъщност формована смес от нещо с картофен произход и адитиви, т.е. имитиращ продук, докаран на изглед…точно както и ставащите все по-масови фалшиви новини. Това са новите медийни реалности.

Факторът, довел тази тенденция до настоящия й триумф, е масовото проникване на социалните мрежи.

СКОРОСТ

Няма време да разберете историята, детайлите, понякога дори фактите. Нужно е да пуснете линк към вашия сайт във Фейсбук сега, защото иначе целият читателски интерес ще бъде обран от друга медия. В последните около две години у нас Фейсбук се превърна в незаменим, а понякога дори и единствен източник на трафик (читатели) за новинарските сайтове. Лоялността към конкретна медия беше заменена от лоялното кликане на нейните линкове през социалната мрежа. Дали някой известен е казал нещо скандално, какъв точно е изборният резултат, колко са жертвите на катаклизма и т.н. – във Фейсбук и в Tуитър, това е битка с времето и работата като на поточна линия сега е по-нужна от всякога преди. След една новина читателят е пак във ФБ и трябва да го дръпнем отново.

Ускоряването на темпа на живот е тенденция, констатирана доста преди таблоидизацията. Още в ранните фази на наблюдението й е забелязан нейният основен парадокс, свързан с прогреса в капиталистически контекст: Въпреки че всички нови технологии пестят времеви ресурс, недостигът на време в индивидуалния живот нараства**, противно на утопичните очаквания от първата половина на 20ти век. Докато само преди петнайсетина години стандартът за медийна реакция в писано слово беше рамкиран от ежедневника, днес актуалността се измерва в минути. Всички са онлайн и по-точно всички са в социалните мрежи, където потокът е в реално време. Оттам не само потребителите кликат на линкове от медии, но и медиите достъпват много хора едновременно.

КАЧЕСТВО

Ако доскоро в тревогите за качеството на медиите ставаше дума за евтини скандали, днес става дума за фалшиви, алтернативни, пост- и какви ли още не съдържания, които напълно подменят журналистиката. По-лошото във фалшивите новини от просто конкретната разпространена лъжа е това, че създават цялостен фон на недоверие и неяснота, развалят широкия обществен консенсус по едни теми и култивират профанни разбирания по други. В последно време споделянето с един клик позволи мултиплицирането на неизброими измислици за мигранти, политици и мними герои. Ефектът на бързия читателски интерес, създаден отново през потока в социалните медии доведе и до феномена „самопроизводство” на новина. Така например гръмна темата с отстъпения ред за трансплантация. Първоизточникът е медийно съдържание, а не факт в света извън медиите. Следва лавина в социалните мрежи, която по законите на предния параграф трябва да е бърза, а след това вече създадената новина е във всички основни информационни канали. За незлоблив, но критичен прочит на тази история вижте тук. Изискванията на ускоряването в комбинация с лесното споделяне обещават в бъдеще още такива случки, за които трудно можем да търсим преднамереност в самите медии (въпреки свършената през пръсти работа). Средата на бързина и свързаност е ключова предпоставка за възникването им, а непреодолимостта й към момента се определя от факта, че е предпоставка на пазара, а не нечие конспиративно или непрофесионално действие.

Всичко това прави особено актуален симулакрумът, термин на Бодрияр. Според него натрупването на медийни съдържания едно върху друго често води до фактическа недостъпност на ставащото в реалността, което се оказва затрупано от преповтарящи се и общуващи една с друга медийни репрезентации***. За да разберем медийните съдържания, според Бодрияр, често трябва да сме повече компетентни по отношение на медиите като система от значения, отколкото по отношение на света. Въпреки че е видян доста преди възникването на социалните медии, симулакрумът се разгръща допълнително в тяхно присъствие поради факта, че всеки става медия, т.е. източник на репрезентации***.

В допълнение, за да спазят нагласите за онлайн четене, все повече медии започнаха да правят къси видеа с текстове или да качват статии, състоящи се от 5-6 изречения, защото след горе-долу толкова читателят предпочита да се върне в основния поток на социалните мрежи, излизайки от конкретния материал. Наблюдава се още нещо, което може да се нарече серийна кратковременна унификация: Навсякъде се споделя и промотира една и съща тема – най-новата, която на всеки няколко часа е повсеместно заменена от следващата най-нова. Разнообразието се оказва заменено от често обновяваща се еднаквост.

Цялата тази картина не винаги е синоним на ниско качество. Тя обаче ясно сочи, че качествата на средата се променят, очакванията и навиците за лично осведомяване се променят, както и печелившите подходи за диалог с публиките.

НАКРАЯ

Има един виц/анекдот, в който първо те питат дали можеш да направиш по-хубав сандвич от МакДоналдс и почти всеки казва „да”. После те питат дали можеш да продадеш повече сандвичи от МакДоналдс и всеки казва „не”, разбирайки каква е уловката. Достъпът до възможно най-голяма публика е определящ за медиите и всеки нов феномен, който насочва поведението на аудиторията има влияние върху конструкциите на публичността. За да бъдат адекватни и близки до публиката, медийните съдържания трябва да отговарят на новите критерии за актуалност и скорост, за пригодност за споделяне в социалните мрежи. Постепенно това започва да става все по-важен фактор за техния успех, покривайки публичната реалност с още един слой репрезентация – този на самата социалната мрежа.

Като бързото хранене в бързия ден медията трябва да е достъпна навсякъде и по всяко време, на крак и на коляно, току-що приготвена и нелепа за преглъщане само няколко часа по-късно.

Трябва да се отбележи, че всичко посочено е „новото нормално”, независимо че не съвпада с нормативните очаквания за журналистика. За така наречените диджитъл борн поколения това е заварено положение и естествен начин на социално общуване. Пред техните очи не се е състояла драматична промяна и те по-скоро ще слушат нашите обяснения за „преди”, както сме ги слушали и ние някога за телефона, телеграфа и т.н. Новите млади едва ли ще имат чувството, че е редно публичността да се връща към някакво свое предишно състояние, защото то няма нормативна стойност за тях.

Днес всички, които помним света от преди социалните мрежи, виждаме последствията от приспособяването на медиите към новите пазарни реалности. Прибавете все по-развитите методи на таргетиране, използвани при излъчването на политически послания и ролята им за осребряване на различни зависимости. В резултат имаме днешната пренаситена картината, в която „повече” отдавна не значи повече. Единствената градивна стратегия на обществена адаптация, която аз мога да си представя, минава през образование: Актуални познания и повече запознатост с всякакви теми от спектъра на социалните конструкции на реалността. Както обикновено, с ефектите от развитието на технологиите можем да се справим само чрез още развитие – това на начините на мислене.

* инфотейнмънт и ентъртейшън са понятия за олекотените новини, комбинация от information и entertainment.

** за подробна социология на времето виж „Ускоряване” на германския професор Хартмут Роза, издадена на български от „Критика и хуманизъм”.

*** по отношение на термина „медийна репрезентация” вижте този пост.