Външният ни вид е нещото, което ни съпътства, където и да отидем, отчасти дори и онлайн. Кое точно е плюс и кое минус в него обаче само изглежда очевидно. По същество това е объркващ въпрос.
Блажени са всички, които са just average. Твърде красивите подлежат на тълкувания. Този пост е за предразсъдъците към красотата. Как бихте завършили изречението „тя беше толкова красива, че…”? Не трябваше да работи, би казал доктор Енчев, знам.
Когато някой е забележително красив, от него започват да се очакват разни неща. В женски род същото изречение е дори още по-валидно. Вероятно е тъпа, мислят някои, особено тези, които чувстват, че така би било справедливо. Вероятно е разглезена, казват същият тип зрители, когато се опитват да са по-снизходителни. Някои я обявяват за развратна, други си мечтаят да е. Ако е красива, но със скромна професия, ето това я прави мнооого тъпа, ако е осребрила външността си, то е продажна, а ако е успяла в кариерата и е красива, то очевидно е КАК го е направила. И не на последно място: счита се, че задължително е много желана/успешна сред мъжете или че може да има всеки, което само по себе си е категорично невъзможно.
Гледали ли сте „Малена”? И да не сте, най-вероятно помните нелепата буря около Мелания Тръмп… ето за тези неща говоря (и знам, че част от хората ще побързат да кажат, че Мелания е грозна и че красотата е въпрос на вкус). Красотата има много по-малка връзка с характера, интелекта, душевността, а и със самочувствието отколкото сме склонни да предполагаме. Красотата може да отвори врати, но и да затръшне гишета под носа ви. Голямата красота, както и отявлената грозота, е предизвикателство пред социализацията и самопознанието, макар и по по-различен начин. Има красиви, които не осъзнават външността си или я отхвърлят, има такива, които се опитват да злоупотребяват с нея…два подхода, достъпни и за грозните. Външният вид на човек и отношението му към този външен вид са две отделни неща и едното не определя другото по необходимост.
Освен това: Външният вид не е гаранция за абсолютно нищо; красота и сексапил, добре знаем от практиката на живия живот, не се припокриват, а понякога дори се разминават; красотата може да е причина да не ти се доверят, понеже те приемат за различен (красотата като одругостяване); като твърде красив може да не те вземат на работа заради мира в колектива и т.н. и т.н.
Предразсъдъците към красотата се дължат на стъписване и завист. Завист ясно….недоволство от собствения външен вид или този на партньора (по-важна тук както винаги е житейската не/удовлетвореност, но няма да се отклонявам), но и стъписване като пред всяко друго необичайно и рядко срещано нещо. Рефлекси за профанна реакция, които са следствие на възпитанието или естествената склонност да се съмняваме в необичайното и непознатото, а може би по малко и двете – това е изразът на въпросното стъписване. И въпреки това красотата е цел, желана е и хората нерядко си мислят „ако изглеждах така, едикаквоси”.
Нашата епоха е малко по-особена, защото освен красота в нея се среща и един друг твърде забележим тип външност – силно комерсиалната такава. Това е видът на поп и фолк лицата, риалити звездите след участията им и т.н. визии, постигнати с намесата на стилисти. Такива „подкрепени” начини да постигнеш външен вид разбира се е имало от зората на социалната йерархия, но медиатизирането им днес налага нови модели на отношението красота-престиж. Често между красота и комерсиална визия по учебник стои знак за равенство. Този факт обаче не променя основната идея: тук не става дума за това кое определя красивото, за дефиницията и/или субстанцията му или пък остъствието им, а за това какво отношение (и предразсъдъци) има всеки един към хората, които самият той приема за красиви, т.е. как мислим за тези, които са красиви в нашите очи.
Различни елементи на външния вид можем да приемем като комуникация и е валидно да твърдим, че чрез тях човекът отсреща ни показва как се самоопределя. Тълкувайки по тях обаче, е по-добре да не тълкуваме по самата степен на красивост. На нея е най-смислено да умеем да се насладим като на природен пейзаж, а всичко останало да опознаваме без предварителни етикети. Все пак всички – от най красивия до най-грозния според нас – несъмнено умеят и правят много повече неща от това да изглеждат.
