Боклук

От седмици се канех да питам в социалните мрежи „Хей ФБ/туитър, кажете, знаете ли какво става с боклука от разделните кофи?”. Въздържах се, защото перспективата да последва лавина от незапознати, но нахъсано оплюващи отговори, ми се струваше твърде близка. И както става понякога в живота, когато мислиш-мислиш за нещо, то вземе, че те намери. Получих покана от Екопак да се включа в тяхно събитие, с което целят да достигнат до блогосферата. И ето, че сега аз мога поне донякъде да отговоря на въпроса за разделно събрания боклук. А вие чудили ли сте се?

Започвам с това, че разделно събраният боклук се рециклира. Басните за последващото му смесване се раждат някъде между недоверието към традиционния бизнес със сметоизвозването, градските легенди и инерцията на навика за общо изхвърляне. Цялата система за разделното изхвърляне е част от така наречената „разширена отговорност на производителя” – понятие, въведено в Германия още през 1991 г. Това означава, че производителите на пакетирани стоки трябва да осигурят последваща полезност на процент от своите опаковки. За България този процент е 60. Т.е. ако произвеждате (или внасяте) безалкохолни, мляко, каквито и да е разфасовки хранителни продукти, ел.уреди, козметика, играчки и други потребителски стоки, вие трябва да можете да удостоверите, че сте осигурили преработката на 60% от опаковките. У нас това може да стане по различни начини, най-общо казано като работите с държавата, общините и лицензирани компании. Множеството големи бизнеси предпочитат лицензираните компании, защото са по-изгоден и по-гъвкав вариант. Продажбата на получената вторична суровина е нещото, от което тези компании печелят, печалбите им обаче по закон не подлежат на разпределяне, а служат за развитие на дейността. Лицензът се защитава ежегодно чрез достигането на общия целeви обем рециклирани опаковки.

Ето още малко факти, за да добиете представа за рециклирането на опаковки в България:

– в момента у нас оперират 5 лицензирани компании, които са плод на самоорганизацията на бизнеса – групи заинтересовани фирми основават своя компания, за да се справят с поставеното законово изискване;

– работи се с две системи: двуцветна/двуконтейнерна и трицветна/триконрейнерна;

– с 16 671 контейнера в 85 общини, покритие на 2 575 000 души и 52% пазарен дял Екопак е най-голямата такава компания у нас. Оперират с 19 сепариращи линии, 15 от които собствени. Останалите 4 фирми покриват оставащите общини, население и дял от пазара.

Извозването, отново според нормативната уредба, се извършва от традиционните сметосъбиращи фирми….но с други камиони. Технически е невъзможно събирането на металните сиви контейнери със същите камиони и оттам смесването на разделно събран с общ боклук (повдигащи механизми, изсипване и т.н.). Смесването на хартия с метал и пластмаса не е особен проблем, тъй като в двуконтейнерната система те са смесени по начало. И в двете системи отделено остава стъклото. Обичайна практика е стъклото да се събира с отделни камиони, пригодени за тежестта му, а пластмасата и хартията с едни и същи, но в различни дни и с обозначителни табели „Днес събираме ….”, съответния тип отпадъци.

Последен опит да ви убедя, че си струва да отделяте за разделно изхвърляне поне опаковките, с които ще ви е лесно и бързо (буркани, шишета, туби от минерална вода, кенове и консерви, кори от яйца и други подобни), чрез последна порция факти:

– 50% от пластмасовите опаковки се изхвърлят веднага след еднократна употреба;

– от България ежедневно се изхвърлят 3 тона отпадъци в Черно море;

– до 2050 г. теглото на пластмасата в океана ще подмине общото тегло на рибата в него. Сигурно сте чували за островите от пластмаса в Тихия океан – повече отвъд митовете за тях можете да прочетете тук.

Да се погрижим за собствените си боклуци е най-важното и постижимо нещо, което можем да направим срещу тоталното обоклучаване на средата ни и на планетата като цяло: разделно събиране на опаковките; предоставяне на стари електроуреди на фирмите-специалисти (идват на място, изнасят и извозват, като предоставят и ваучери за отстъпка от нови покупки); изхвърляне на батерии на указаните места в магазините; предаване на стари дрехи за преработка на влакната (предлага се в H&M и отново носи ваучер за отстъпка). Не бързайте да казвате „аз нали плащам такса смет” – тя няма никакво отношение към никоя от посочените пътеки. Разбира се в цената на всеки пакетиран продукт влиза такса „рециклиране”, но колкото и пъти да я заплатим, опаковката няма как магически да се оползотвори, ако не я изхвърлим по начин, който позволява това.

Без значение колко съмнения към родните практики около боклука можем да имаме – къде повече, къде по-малко основателни – относно разделното събиране вече няма място за размисъл. Когато бъде пресушена, традиционната българска бутилка от Кола с капачка от Фанта, в която има ракия, нека жизненият й цикъл завърши в разделната кофа – за благото на българската природа и самочувствието на гражданина.