Събрал дядо Боже на небето Тръмп, Путин и Бойко, да им каже, че след една седмица светът свършва. Да предупредят народите си, да може всеки да си уреди делата… Изслушали го тримата, потюхкали се, пък си слезли обратно, всеки да излъчи новината.
Отишъл Тръмп в Америка и от ефира на Fox съобщил: „Братя американци, имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че има господ и той бди над нас. Лошата е, че е решил да ни довърши по-бързо и от здравната ми реформа.”
Слязъл Путин в Кремъл, викнал камерите и съобщил: „Русия, имам за теб две лоши новини. Първо, доказа се, че аз не съм господ. Няма смисъл да го крием, защото… Второ, вие всички ще го видите след една седмица като умрете заедно с целия свят.”
Слязъл си и Бойко, разположил се на пътен възел Белокопитово за жива връзка и гордо обявил: „От последното си посещение имам две добри новини да ви съобщя. Първо с дядо Боже вече лично се познаваме, на една маса ядеме и пиеме, нашите успехи ги забелязват не само в Брюксел, но и отгоре. Второ аз ще съм премиер оттук до края на света.”
Това са три картини на едно и също нещо. В медийните емисии биха били три различни новини от една и съща пресконференция. Иначе казано, три репрезентации. Не бързайте да мислите, че „репрезентация” е само многосрична чуждица, за която си има къде-къде по-благозвучни български думички. Репрезентация е термин от семиотиката с комплексно значение и то е важно в своята цялост в словосъчетанието „медийна репрезентация”.
Презентация и репрезентация
Когато нещо се представя непосредствено за нас – това е презентативна форма; когато разказвате за него с думи, образи, жестове, танц, музика и всякакви средства (опосредствано, а не непосредствено), това е репрезентация. Ре-презентация: докато тримата гледат на живо презентацията, това, което те предават натам, е репрезентация. Забележете, че и трите версии на божията новина представят истинна картина, никой от тримата не лъже, но трите картини изглеждат съвсем различно. Всяка от тях минава през ключа на автора си: от начина, по който е излъчена (Фокс, Кремъл, Белокопитово), през акцентите, придадени на фактите (ще видим господ, ще умрем, ще съм премиер), до създаването на общото смислово и/или морално значение (добра и лоша новина, две лоши и две добри новини).
Ежедневна работа
Сега си представете, че сте репортер. Отивате на събитие, от което се очаква новина. То обаче не успява да я произведе. От друга страна организаторът си е свършил работата, има бюфет, разговаряте с колеги репортери. И изведнъж идват официалните лица, раздразнени са, било е напрегнато, а умрелите от глад измежду тях взимат по нещо от бюфета. С колегите ги снимате и както сте недоволни от липсата на новина, изведнъж заедно превръщате този безплатен бюфет в Новината. Вместо каквото и да било от останалото, все случило се на място, в публичността ударението попада върху “Управленци ядоха и пиха”.
Да, такива неща са се случвали и се случват: на откривания, на скучни поводи без пикантерия, но и в парламента, покрай битовия живот в кулоарите, след дебати и други поводи. Кое точно ще стане новината: нечия цветиста реплика или не/взетото решение – въпрос на медиен разказ. При всяко положение е нещо от случилото се, но кое… Реалността е насипна, в нея се случва всичко – от нечии дрехи и прическа, през нечии думи и зависимости, до нечии дела и интереси, и още, и още. Всичко е накуп, а Събитието не винаги е така очевидно – определя се от зрителя (в случая журналиста) и през редакционното решение достига в така оформения си вид до крайния зрител пред екрана.
Медийна репрезентация
За зрителя пред екрана/читателя/слушателя това далеч не е така очевидно. Обичайно изглежда, че нещата сами по себе си се случват, а медиите просто ги отразяват – къде повече, къде по-малко обективно. Медийната репрезентация обаче съизгражда значенията, вложени във всяко събитие в степен толкова голяма, колкото е разликата от “две добри” до “две лоши” новини, а както видяхме от предния параграф, съизгражда дори самото събитие. Важно уточнение:
• снимките са репрезентация – представят целенасочено избран фрагмент от реалността, неща като кадриране, ракурс, светлина и т.н. повлияват възприемането;
• живото предаване е репрезентация – има режисьор и камера, която хваща в кадър или пък избягва това, от което режисьорът има нужда в момента (депутат в залата си бърка носа; от масова мирна демонстрация един човек хвърля камък);
• риалити предаванията са репрезентация – освен отпечатъка, който оставя самото заснемане, имат и монтаж, който обслужва сценарния замисъл. Кое след кое ще видите и кое изобщо няма да видите може диаметрално да промени мнението ви за участниците.
Репрезентация е и самият език: едни и същи хора могат да са от „борци за свобода”, през „бунтовници” или „сепаратисти” до „нападатели” и „терористи”. И днес са напълно валидни наблюденията на Барт, че в медиите самото водене на война парадоксално може да се срещне като „омиротворяване”, а войсковите му части да са „омиротворители”. Тоест, езикът може напълно да подменя смисъла.
Симулакрум*
Много често днес едно медийно съдържание препраща към друго медийно съдържание, а не към реалността извън медиите. Това важи всеки път, когато нещо казано в едно студио става новина и тема в друго студио. В огромна степен обаче важи и за социалните мрежи. Съвсем наскоро най-коментираното и повлякло създаването на най-много ново съдържание нещо беше думата covfefe**. Covfefe и всички свързани с него коментари и майтапи не съществуват никъде в презентативна форма. Това е чудесен актуален пример за природата на симулакрума: натрупвания от репрезентации, чиято основа е ….друга репрезентация. За да разбереш значението на всеки нов пласт в натрупванията, трябва да познаваш предишните, защото те общуват помежду си, а не с реалността извън медийния свят. Най-опростено казано така се създава симулакрумът – общата среда, която е силно медиатизирана, но в голяма степен насочена към себе си. Тук трябва да добавим и факта, че днес редица публични жестове се правят, само за да попаднат в медиите и отразяването е нещото, което изобщо ги осмисля. Ето защо това, че дадена медийна репрезентация е имала своя презентативна форма някъде във физическия свят, само по себе си не е нещо, което непременно прави реалността по-достъпна.
И така, в обобщение може да се каже съвсем просто: не съществува публична реалност сама по себе си, отразена повече или по-малко обективно. Всичко в медиите по неизбежност е репрезентация, дори когато не е тенденциозно. По природа всяко медийно съдържание съизгражда фактологията и я натоварва със значения. Публичността е конструкция, която става валидна, защото я споделят много умове. Дали целта на тази конструкция е да образова и възпитава, да пропагандира или заблуждава, да защитава обществен строй или да генерира печалби – това вече са употреби, и тема за друг разговор.
*симулакрум е термин на Бодрияр (Baudrillard). В този блог можете да видите още по темата в поста Фаст фууд медии.
**грешно изписване на coffee в туит на Доналд Тръмп, добило огромна популярност в социалните мрежи и преминало във всички традиционни медии.