Преди време беше Катуница, съвсем наскоро Асеновград и Смолян, междувременно къде ли още не. Нямаше ли да е най-лесно просто да изчезнат? Да си затворим очите и хоп – да ги няма. Колко лесно, нали! Това със затварянето на очите обаче е нещо, което практикуваме от доста време и което, вече трябва да е станало очевидно, не решава проблемите.
Цигани, роми, мангали, наричайте ги, както искате. Те са факт, не можем да си избираме дали да ги има сред нас. Можем да избираме единствено подходите. И тук вече започва мазалото.
Публичен портрет
Вярвате ли на медиите? А откъде знаете между 80 и 90% от нещата за ромите, които знаете? А ако някой в Обединеното кралство си състави мнение за българите според това, което се пише и говори за нас в медиите там. Нека не забравяме, че бяхме даже част от Брекзит аргументацията. Публичният портрет на циганите у нас е силно преакцентиран в проблемните си зони. Това е съвсем нормално, да, но в допълнение той е констативен, не обяснителен – „те са такива и точка”, а понякога дори морализаторски и обвинителен, посочващ „врага”. Не вярвайте на всичко, което се пише по ромските теми у нас, запазете критичност. Какъвто и добър пример или нормалност да има сред тях, за такива неща не пише и не говори почти никой.
Произход на проблемите
Замисляли ли сте се как се стигна дотук – гета, престъпност, неграмотност. Съвременният начин на живот води до упадък на всички традиционни жизнени стилове, независимо дали говорим за индианците в резерватите, бушмените или циганите-калайджии. Нито една модерна държава не съумява да реши достатъчно добре този проблем. У нас интегративните подходи и на комунистическия режим, и на последвалата смутна демокрация, са просто два последователни провала. Картината, която наблюдаваме към днешна дата, е следствие на смесицата от насилствените подходи на комунизма с безхаберието на 90те. Важен щрих представлява и неспиращата до наши дни политическа употреба: Клановата структура позволява лесно купуване на масиви гласове, а темата за етноса окрилява бездарни оратори от общинските съвети чак до Европейския парламент. В допълнение от многобройните полу и откровено престъпни ромски икономически стратегии по неизбежност се обогатяват влиятелни българи. Би ли могло да не е така…шосейна проституция, джебчийство, измами и т.н. – нали не мислите, че тази частна инициатива живее без контрол и протекции, и съответно без „данъци” към тези, които й дават мълчаливата си благословия.
Човешките права
Ок, нека е така, ще кажете. Но кой ще защити хората по селата, кой ще ни защити от сбиванията, които изпълниха медиите, защо държавата пази само тях? Отговорът е безрадостен: Държавата е мащеха за всички, независимо българи или цигани. Изглежда ви, че пази тях, защото не знаете какво става по гетата. Защото не се замисляте, че 14-годишните момичета-булки често са отвлечени, бити и изнасилени, а после семейството изисква брак. Държавата е сляпа и глуха. Защото не знаете, че каруците и конете, с които се обикаля по кофите често са наети от тарторите в махалите и тези, които виждате да обикалят не са техни собственици, а плащат за това „благо”. Защото не се замисляте, че неприятното циганче, дето ви преследва за стотинки с интонация на професионална оплаквачка, е вече жертва на съвременно робство и всеки ден има „таргети”. Държавата знае всичко това в лицето на разследващите си органи и служби за сигурност….но от името на всичките си институции нито се интересува, нито се самосезира. Това е точно същият провал в защитата на гражданите, който и ние изпитваме на гърба си. А жандармерията пред ромските махали в дни на размирици е просто крайна мярка срещу кланета по улиците.
Митове и статистика
„Те ще ни превземат, скоро ще са повече от нас”, „Те са по-здрави, цигането тича босо и нищо му няма”, „Те живеят по-добре от българите”. Чували сте тези мнения, несъмнено. Може и да ги споделяте. Само че и трите категорично не са верни. Това, което ги оборва, се нарича данни. Динамиката на ражданията и умиранията в ромската популация, сочи, че сме ужасно далеч от такава картина. Дори и да приемем, че данните от Националния статистически институт изпускат ромите, които в преброяванията са заявили друг етнос по някаква причина, всички сериозни изследвания на населението сочат същото*. По отношение на доходите, жилищните условия, здравния статус и процентът инвалиди етносът представлява ясна разделителна линия, зад която са ромите в много по-неизгодна позиция от българите. Нека си го кажем сериозно – виждали сте цигански квартали. Нима нещо в тях навява мисълта, че там се живее по-добре?! Мъглявите твърдения из медиите, че те-еди-какво-си никога не са подкрепени с данни, а се крепят на общи впечатления. Все едно да ви предпишат лекарства за кръвното, но без да ви го мерят. Изглеждате нервен човек, ще да сте с високо кръвно….по всяка вероятност. Бихте ли се съгласили на такъв подход? Ако отговорът е „не”, вероятно разбирате колко безсмислено е възпроизвеждането му.
И накрая…
За жалост нищо добро не може да се предвиди за в бъдеще, основно защото не е налице воля и широк консенсус за разумни и последователни мерки. Криворазбраната политическа коректност диктува премълчаване на проблемите, политическият интерес, облечен в патриотарщина – обратното – истеризация. Да признаем проблемите честно е изключително важно. Но да отделим обществен ресурс за решаването им – неизбежно, ако наистина искаме подобрение. Ако се бяхте родили в циганско семейство, вашият шанс за образование щеше да е в пъти по-малък, шансът обаче да сте жертва на различни форми на насилие и експлоатация още от дете – в пъти по-голям. Какъв ли живот щяхте да живеете?
Да се лъжем за това кои мерки биха били ефективни и кои не, е точно толкова безплодно, колкото и отричането на проблемите. Расизмът и омразата не са ефективни мерки; налагането на закона, включително вътре в гетото, а не само до ръба му – да. Позицията „те са си виновни/те са такива” не е ефективна мярка, разбиването на властта на циганските барони – е. Всяка употреба на репресии трябва да е балансирана от създаване на реални алтернативи за друг живот, а ромската престъпност трябва да се наказва и когато е срещу роми. Макар и да не е очевидно, почти всичко по циганската тема, срещу което българите протестират, е в ущърб на индивидуалния живот и за самия циганин. В мафиотско-безхаберния модел потърпевши сме и ние, и те. За жалост днес у нас твърде много хора спират просто до рефлекса си да се гнусят и да негодуват срещу това обществено бреме и никога не поглеждат отвъд него.
*
Ако сте склонни да видите още по темата за гетото, предлагам ви едно скорошно участие на Харалан Александров в сутрешния блок на БТВ – тук. А ако не ви дава мир мисълта, че са нападнати спортуващи деца, може да намерите някои обяснения в текста „Проблеми на примитивизма” – тук. Иронията е, че той беше провокиран от хора като Динко, ловеца на бежанци, но е аналогично приложим и за циганските бабаити, несъмнено негови „врагове”.
*освен НСИ изследвания с акцент етническа принадлежност у нас извършват предимно неправителствени организации с участието на университетски преподаватели и изследователи от БАН. С фундаментални данни разполага основно НСИ, но критиките към начина на събирането им са разностранни. Качествените изследвания и теренната работа сочат разлики в картината, но все така категорично потвърждават несъстоятелността на тезата за циганизацията. Полезни линкове:
Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)
Изследвания на доц. Пампоров, достъпни през платформата на БАН