Ако суджукът носеше дрехи, щеше да избере потник. За българската политическа реалност говорим, да. Yummy!
Потникът носи един кофти отпечатък…корени се в думата „пот”. Той като бельо по произхода си е имал в по-благоприлични времена гордата и важна функция да попива потта. И точно докато изписвах „важна”, ауто-коректът ми предложи „влажна”. Да, влажна функция е.
Суджуците, от друга страна, са сухи мезета…къде ги бутам при потника, ще кажете. И ще сте прави. Суджук и потник са разделени като разделението на властите – президент и потник; главен прокурор и суджук. Те така те!
Дали вече стана ясна основната ми теза: Няма думи, с които да изразим адекватно колко ниско потъва публичният живот у нас или и да има, те не подхождат на нито един писмен жанр и даже нямат правопис, метемераф. Последното значи „заклевам се”* на цигански, ама ей така е, като не учите езици.
Нямате ли чувството, че ни управляват едни и същи клонирани издънки? Никакво значение няма дали сте или не сте гласували или негласували за Румен, Бойко, Мойко или искаме/не искаме да избираме в пряк вот магистрати. Дори не говоря за задкулисието, за това че депесето и патриотите са едно и също или че всичко е мафия. Говоря ви съвсем буквално за потника и суджука – главните действащи лица в медийно-политическата менталност. Следващото, което да очакваме: Президентшата да обясни в статус, че съпругът й не носи потник, а топ, и то че с топове като този снимат клиповете на Деди Янки, а че с анцузи като на Бойко е гейско да се снимаш до магнолии. Някой нещо, а?
Помните ли от 90-те „За бога, братя, не купувайте!”? За бога, не кликайте! Аман. И тоя текст не трябваше да съществува, защото пак тематизира същото, и вие не трябваше да го кликате…
*Точният превод е „аз да умра”, а изразът се ползва за потвърждение, че се говори истината.