Кръв и мана. Урина и лечение. Веганство и кърма. Околоплодни води и мистика. Това е то единството на тленно и духовно. Профанизацията идва с масовизацията, а съкровените окултни убеждения не следва да имат нищо общо с модите, но уви…
Всяка традиционна култура и всяка народна вяра припознава доза магика в телесното. То се самосъздава и разпада, неподвластно на волята ти, но същевременно може и да ти се подчинява. Ти го усещаш и преживяваш, дори когато не осъзнаваш връзката си с произхода му. Телесното те прави част от света, то те свързва с всичко, но и те обособява и съответно отделя. А течностите, тъй като циркулират и съответно пренасят (каквото и да е), тъй като разтварят неща в себе си и текат – онагледяват жизнената енергия и влизането/излизането от тялото, т.е. се проявяват като самата сила за живот и връзката със света.
Постмодерността е епохата на смесването, на размиването на границите между каноните, на вкарването на всичко в едно изречение: От научнообоснованата полза от йога практика, измерена с електроди, през превръщането на „домашно”-то в продукт и търговска стратегия, артикулирана от заводи, до цялата ню-ейдж-каша, следвана от финансово обезпечени бели якички. Парадокс до парадокса съществуват в хармония и не си пречат. Най-добре днес се смесват телекинеза и квантова физика, философия на съзнанието и космология, извънземни и първобитни племена. Магията на биологичните следи, оставени от тялото, получава следователно немислимата и невиждана аргументация на съвременните научни открития. При това най-често приложена произволно и буквално.
Дали говоря сериозно или иронично? И двете едновременно. Лошото е, че най-често смислено и нелепо се смесват до такава степен в следствие на дългото съвместно съжителство, че стават неразличими. Въпреки това и рационалният, и символният прочит на това кое в тялото е натоварено с пластове значение, имат смисъл. Въпросът е как да отделим символно от рационално на този терен и как, отделно от тези двете, да оставим назад чистата глупост.
УРИНА Няма как да не се сетим за уринотерапията. За да не останете с погрешно впечатление, веднага ще кажа, че не пропагандирам лечението с урина. Но без оглед на това дали ще се надсмеете от високо, точно след това ще подчертая, че не заклеймявам идеята за него. Ето защо: Съществува лечение с пчелна отрова – не само „за тая работа го заведи да го нажилят пчели”, а и такова с диагностика, дозиране и разработки, публикувани в научни списания с импакт фактор**. Съществува лечение с тетрахидроканабинол – не само „ето пуши медицинска марихуана”, но отново и такова с диагностика, дозиране и разработки. Няма да се учудите, че последните два метода се смятат за иновативни и се прилагат в страни с високоразвити медицински практики (например САЩ и Израел). Няма да се учудите също, че последните два метода се смятат и за древни. Предимствата ни пред древните днес са многобройни – диагностичните способи, възможността да измерим максимално безпристрастно ефектите на дадена терапия, знанията от предишните документирани проучвания. Причините да гледаме с насмешка на лечения, възприемани като алтернативни, са разнородни, но често са свързани с неблагонадеждните говорители, които се изказват в тяхна полза. Ако бъдат включени в изследователската практика, преминат през изпитвания и стандартизация, редица от така наречените алтернативни практики ще добият напълно рационална обосновка. Това вече се е случвало с различни билки. Алтернативно и общопризнато в този случай се определя до голяма степен от интереса на химиците, медиците и фармацевтичния бранш към съответния метод.
Но нека се върна на урината. Терапията с нея е сред традиционните лечения, за които по-скоро липсват разработки. Резултатите от Google Scholar сочат, че систематизирани и коректно проведени наблюдения може да се открият относно индийската практика за терапия с кравешка урина. Самите изследвания са очаквано проведени от индийски автори, а резултатите сочат, че за твърденията на традиционните знахари има известни експериментални доказателства и същите не следва да се отричат като чисто суеверие. Това е напълно в синхрон с проблемите при различни традиционни методи. При много от тях недоверието е оправдано заради липсата на адекватна диагностика и познание за точните граници на приложимост. Добиването на тези знания чрез съвременните научни подходи често запълва пъзела и реабилитира метода. Иначе естествено, всяко нещо, пробутвано за пенкилер, е редно да буди съмнения.
Тук стигаме до ключовия психологически, а и финансов, фактор: За да бъдат проучени и внедрени кои да е методи трябва да е желано и престижно да бъдат изучавани (т.е. да не те обявяват за луд, че се занимаваш), и също така трябва и да е финансирано (да можеш да се издържаш, докато го правиш). А не е излишно и да съществува очакване, че проучването би довело до въвеждане в практиката. Е, колко хора в Европа и Америка биха се лекували със собствената си урина (или пък с кравешка урина), дори и да знаят какви са доказаните терапевтични следствия, дори и да са получили най-съвременна диагностика с конкретни предписания и схема за прилагане на урината. Точният отговор на този етап не е ясен, но е някъде между „много малко” и „изключително малко”.
Изписах всичко това, за да илюстрирам, че начинът, по който мислим за продуктите на тялото, е по неизбежност в регулаторна роля относно начина, по който ги изучаваме. Културните нагласи са добре известна предпоставка за посоките, в които се развива рационалното познание на обществата***. Митологизираният прочит на телесните течности се оказва втъкан в това, което наричаме здрав разум. Ще го кажа пак, защото твърденията от този характер са често пъти неразбрани: Не съветвам никого да се лекува с урина. Разсъждавам за взаимното проникване на мит и разум и настоявам, че твърдението „е лъжа” или „е безполезно” по отношение на различни алтернативни лечения трябва да се замени от твърдението „не е изучено” или „никой не е предложил експериментални доказателства”. Твърдим, че отрицанието ни се корени в сериозния ни разум, но в етикираното по инерция като разумно се крият пластове очевидност с митологичен произход.
КЪРМА Докато урината е дъното, кърмата е венецът на личното биологично творчество. Многобройните ползи от нея са доказани в многобройни проучвания и имат статута на общодостъпна истина. Да ви почерпя кекс, замесен с кърма, тогава…или не сте чак толкова рационални! Естествената сладост на кърмата позволява употребата на по-малко захар, което е допълнителен плюс. Сигурна съм обаче, че все още единици биха били склонни да опитат. Съвсем очаквано и съвсем нормално. Допускането на продукт от тялото на другия в собственото тяло е по същество интимен акт. Когато интимен акт не е желан, погнусата от натрапването му е естествена реакция. Няма нужда да водим разговора за евентуалните бактерии, горното е напълно легитимен аргумент. Парадоксално отношението към телесни продукти, възприемани в двата края на ценностния спектър, се изравнява, когато започнем да говорим за употребата им извън първичното биологично предназначение.
Макар и да са ултимативно природно творение, телесните течности носят ярък дискурсивен отпечатък, а в еволюционния път на живота имат символна употреба от животински времена (маркирането на територия, например). Често в човешките мисловни пътеки рационалната интерпретация стъпва на пласт символна, а тя от своя страна се оказва подчинена на биологична прагматика. Интерпретациите се трупат една върху друга като люспи на лук и по някое време се втвърдяват до стереотипна истина. Времената обаче се менят и прагматичното в даден контекст често се оказва ненужно в друг, а произходът му – непонятен.
Поривът за повече употреби на продуктите на тялото носи имплицитното убеждение, че всички отговори, от които се нуждаем, са в нас самите, че човекът има скрити сили, които не използва напълно. Сакрализацията като аргумент за конкретни употреби обаче носи конкретни рискове и е наложително да се избягва.
За да говорим от името на научно доказаното, се иска повече безпристрастност, отколкото обикновено сме склонни да проявяваме. За да тълкуваме правилно символиката на свещеното пък, е нужна точната доза дисциплина на ума. В противен случай яростните „за” и „против”, които се срещат на медийната агора в спора за тази или онази, секретирана от тялото благодат и отрова, се озовават на равни разстояния до глупостта.
*Хомеостаза е състоянието на постоянни условия вътре в един организъм, независимо от промените във външните условия, което се поддържа чрез вътрешната течна среда.
**Импакт фактор е измерителят за това доколко значимо е дадено научно списание.
***Тази теза е много подробно разгърната и защитена в книгата „Култури и организации. Софтуер на ума” от Хеерт Хофстеде.