„Женчо” и „мъжко момиче” – два израза за двата пола, в които ясно и синтезирано си проличава как езикът артикулира пола. Най-общо казано – тенденциозно. Символният капитал на мъжкостта може да положи своя облагородяващ отпечатък върху женското. Обратното обаче е словесно невъзможно.
Да, вярно е, съществува и думата „мъжкарана”. Тя сочи, че при усвояването на мъжки характеристики за жената има терен за грешка – може да възприеме погрешното…мъжкарството, вместо мъжеството. Мъжественост, мъжкарство, мъжество – фините нюанси на нещо, което в реципрочната ситуация е само и единствено „женственост”. Тя не просто е винаги неуместна като елемент от мъжа, но и притежава видимо по-бедна словесна палитра, предполагаща по-скромни заложби или поне заложби в аморфен вид. Когато мъжът проявява качества, мислени като женски, но в положителен ракурс, това също не се кодира езиково от дума, съдържаща намек за женственост, т.е. няма аналог на „мъжество”-то. Говорим за „човешко лице”, „гъвкавост”, „емоционална интелигентност” и какво ли още не, защото да кажем за мъж, че се е проявил като жена, би било жива обида. Друго е жена да се отличи с мъжка постъпка.
Езикът неусетно формира начини на мислене, в които имплицитно са насложени пластове неизказани представи за света. В битието на този, който казва „тя прояви мъжество” и „той беше женчо”, жената е способна на смелост и доблест само по изключение. Принципно те са реквизити на мъжкото…как да не мислите така, като думите ви го казват! И ако някои от колоритните думички, описващи двата пола, не съществуват на много езици, то изразът „като момиче” е международен: Риташ като момиче, играеш като момиче и най-общо правиш нещата като момиче, което никак не е имиджово. Nike, Always и други брандове неотдавна направиха сблъсъка с този речеви навик основа на свои реклами. Три много добре заснети и убедителни минути можете да видите тук.
Дълбочината, в която навлиза езикът, минава доста отвъд думите, с които говорим за мъжкото и женското, за мъжете и жените. Връзката между език и менталност е всеобхватна. Ето защо езикът постоянно оформя пластовете съдържание, които са вложени в пола, дори когато изобщо не разсъждаваме за това. Всъщност най-вече когато не разсъждаваме. В това е силата на отпечатъка, който езикът оставя върху социалните конструкции на пола: Скланяне по род и число, местоимения, правила как може да се изразим в една и в друга ситуация. Например на български, казаното в мъжки род обхваща всички, а казаното в женски – само жените. „Приветствам ви, скъпи студенти!” Колко по-чисто е на английски, бихте казали – изразът Dear students не се интересува от пола. Сексизмът обаче не идва автоматично с езика, а по-скоро с употребите му. Ако в Германия ректорът приветства само скъпите студенти (liebe Studenten) вместо студентките и студентите (Studentinnen und Studenten), после ще му се наложи да се черви на публични извинения. Това идва да покаже, че езикът е само донякъде в регулаторна роля. Макар и да е предзададен за конкретния човек, сам по себе си езикът е човешко изобретение и може да се приспособява, ако е налице еволюция на публичните нрави.
Това у нас засяга още ред неравенства. Какво ще кажете за следния разговор:
– Едно фенерче ти дадох, ти ми го потурчи някъде. Намирай и връщай!
– Оф, какво се циганиш за някакво фенерче….
Доловихте ли етническата семантика в този битов диалог? Ето така по езиков път се създават значенията, с които автоматично натоварваме групи хора. Някои от езиците на общества със строга социална йерархия дори имат различни думи, с които да изразите едно и също нещо, в зависимост от властовото ви отношение със събеседника. Така „аз съм по-долу/по-горе от теб” може да се съдържа в практически всякакъв тип разговор – едно чудесата на словото.
По отношение на пола на български нещата изглеждат така: Жената се побира невидима в принципно мъжката реалност, женското съществува като частен случай, качествата са a priori вложени в мъжкото (затова когато престижни постове се заемат от жени, титлите им са в мъжки род). Всичко посочено става видимо също толкова, когато искаме да похвалим жените, а не да ги принизим. Ето защо „силна жена” е някаква специална категория, която няма нищо общо със „силен мъж”…
Как да завърши такъв текст? Той просто не завършва, защото речта наоколо постоянно го продължава. Някой някъде непрекъснато пуска в обръщение отново и отново все същите добре познати изрази. Думите подреждат умовете и бита, а асиметрията в говоренето се оглежда в дисбалансите на правенето. Социалното неравенство между половете е факт чрез всичките си възможни измерители, но това се приема за нормално от огромен брой мъже и жени. „Нормалното” в едно общество, знаем, се определя изцяло от гласа на доминиращата менталност, без оглед на пола й.
Страхотна статия! Мислила съм многократно върху езиковите елементи, засегнати тук, защото често са били коментирани и дискутирани в обкръжението ми,…но в Германия, а не в България (за голямо съжаление). Думите ти наистина описват реалността в страната ни (въпреки че 99% от населението си мисли, че не е така). Често, когато искам да повдигна темата за сексизма в Б-я (така очеваден за мен) и да имам нормален разговор или вид образована дискусия, веднага ми се отговаря на бързо, че има дърважи и общества с “къде-къде“ по-лошо положение, т.е. трябва да се радваме, че не се бият жени и можем да гласуваме, едва ли не. Едно постоянно сравнение, с общества, където нещата са релано по-зле, не ни прави нас “цвете за мирисане“,..както се казва.
И да,..наистина съм благодарна, че си написала статията. От много време търсих информация на тази тема на български (под формата на статии само, защото научни трудове на тази тема в Б-я имам чувството, че изобщо няма) и за сега съм прочела само 3 (включително и твоята), които наистина рефлектират какво се случва,..или по-скоро какво не се случва.
Благодаря . Най-често разговорът по темата попада в графа „излишно вдигане на шум”, но за щастие не винаги.