На робопанаири показват какви ли не новости, съвсем предсказуемо, вече и секс робот. Предлагам ви мисловен експеримент, основан на досегашните факти…и понеже не е робот-прахосмукачка, а секс робот, и на досегашните фантазии: Какво ще започне да става, ако тези роботи или услугите, предлагани от тях, постигнат значително (ще ползвам маркетинговия термин) проникване на пазара? Какво ли? Ами много неща! Първият случай на вандализиран секс робот е факт, и то не по време на пълноценна употреба, а в следствие на твърде бурно разглеждане на панаир (ето линк). Добро начало за следващите размисли!
1. Вече срещнах обосновано мнение за ползата от този вид машина – патология, която секс роботите могат да облекчат. А именно, да помогнат на хора, неспособни да осъществят акт с партньор, за преход, при който да се преодолеят различни симптоми и да се премине в последствие към жив човек. Дотук добре.
2. Оттук нататък обаче почва „интересната” част. Секс роботите, твърди се, ще дадат на много хора шанса да преживеят различни фантазии, които са странни или плашещи за партньорите. Това ще намали сексуалното насилие над хора, защото онези неща вече ще се случват на роботи. Изобщо може да доведе до известно отчуждение, но хората ще бъдат по-удовлетворени и осъществени чрез по-смели експерименти с природата си …..
Дали?
Голяма част от фантазиите за преживяване ще бъдат всъщност нови хрумки, разработени от индустрията, която ще се завихри, а не автентични сексуални потребности. „Какво ще опитате днес?”, „Предплати 5 сеанса и ползвай в рамките на месец!”, „Ако посмееш да го пожелаеш, ние ще ти го дадем!”. „Убий по време на секс” пък може да е новото „Ликвидация на стари модели”.
Сексуалното насилие едва ли ще пострада особено. Възможно е да има отделни случаи, в които то да бъде избегнато, но неизбежно шансът за безгранична злоупотреба с робот, ще провокира не по-малко ново насилие от спестеното. Да мислим, че желанието за насилие ще бъде удовлетворено чрез проста замяна на живото същество с робот, значи да приемем, че има някаква ясно зададена горна граница на злото в човека. Тя ще бъде достигана и блъскайки се в тавана й, охраняван от робот, злото ще си остава под нея. Не би било лошо, може би. Горна или долна граница обаче няма, достигането на една крайност само ще измества спектъра на възможните форми на насилие още по-напред. От обикновено ненасилствено порно с роботи, към такова, в което роботи се унищожават взаимно…защо да не е „Богомолката” например, до такова, в което роботите насилват хора*. Да не забравяме и задължителната педофилия, но възможна дори не с дете робот, а с възрастен робот (сещате се) и т.н. Ако можете да го измислите, можете да го получите все някъде!
В допълнение секс роботите едва ли ще са евтини. Ще продължи да има твърде много хора (предимно жени), чиито живот и свобода ще струват много по-малко от функционален робот. Ще стане като с генно модифицираната царевица, която може и да заграбва все по-големи площи, но рядко влиза в териториите на световния глад. А иначе в някой институт са твърдели и вероятно вярвали, че тъкмо той е мишената ѝ. Логиката на пазара е съвсем различна.
3. И сега от глада на тялото към този на душата с частта „известно отчуждение”, за която всеки се досеща и без да е разсъждавал специално. Проблемът е, че степента на възможното отчуждение е всъщност неизвестна. Затрудненията за свързване с друг човек, които съвременните общества култивират, може да направят скок на ново равнище. Чрез навлизането на социалните мрежи все повече актове на общуване и социално действие стават опосредствани. В следващата стъпка, вече разиграна в киното и литературата, от посредник технологията ще се превърне в адресат и потребител на общуването. Но докато не стигнем до етапа, в който машината да претендира за съзнание и чувства, се налага да приемем, че всичкото общуване с нея има предимно изследователска стойност. В житейски план то може да има статута само на симулация. По-натам в темата за отчуждението няма да навлизам, защото тя така и така е и ще бъде най-коментирана.
Искаме или не, секс роботите идват. Без желания и нужди, без фантазии, без етика, без кръв и плът, но с гениталии, крайници и лица. Въпреки че съвременният живот в голяма степен е унищожил естествения подбор и днес и винаги има и ще има еволюционен натиск. В общуването – един от най-важните двигатели на еволюцията – вече има нов играч – машината. Може би този играч не е чисто нов, но ролите, в които ще го виждаме, тепърва ще са много и различни. Как те ще се включат в еволюционния натиск е тема на самостоятелен мисловен експеримент, а това как секс роботите биха повлияли инстинктите ни, сексуалността и възпроизводството е много интересен щрих от темата.
*Тук много хора биха се позовали на законите на Азимов за ненараняване на хора, но нека не забравяме, че те са въпрос на програмиране и съответно винаги подлежат на препрограмиране.
Поне моето усещане, е че преди да имат истински сложен и многослоен изкуствен интелект няма да бъдат много по различни от някаква надуваема кукла. Секса без всичките му понякога конфузни, друг път забавни и подобни моменти, които са възможни с човешко същество, с което имате поне някаква емоционална връзка няма да е пълноценен. Дори в тинейджърските години, когато се се случвало с някоя приятелка(под приятелка визирам точно приятелка, а не гадже) да правим секс просто от скука, а не щото много сме се “желали” пак е било по-пълноценно от просто “клатене” по простата причина, че има някаква емоционалност.
А точно “злото” не мисля, че ще се задоволи от машините независимо колко свободно ще е там да прави каквото пожелае, защото то обикновено иска да доминира/наранява човешко същество и всъщност това ги мотивира и “ощастливява”.
Май единсвено любителите на механичното “клатене” и “безчувствения” секс ще са доволни от първите версии на тия роботи, но и това не е малко, защото ще има и някакви ощастливени хора.
На едно мнение сме в общи линии.